Власт (обществено отношение)

Вижте пояснителната страница за други значения на Власт.

---

Властта е силно влияние, изразено в правото и възможността за разпореждане, контрол и подчиняване на волята. Предпоставки и източници на властта могат да са: пари, богатство, известност или знание.

Власт

Властта е мярка за способността на човек да контролира средата около себе си, включително и поведението на другите същества. Терминът власт често е използван като сила, възприемана като законна от социалната структура.

Властта може да бъде лоша или несправедлива, но упражняването ѝ се приема за вътрешно присъщо на хората, като социални същества. Често изучаването на властта в обществото се приема като политика. Използването на властта няма нужда да включва принуда. В едната си крайност, тя много силно прилича на това което англоговорещите наричат „влияние“, въпреки че някои автори правят разлика между власт и влияние – средството чрез което се използва властта (Handy, C.1993 Understanding Organizations).

Голяма част от съвременния дебат върху властта се върти около проблема за подпомагане природата на властта. Изчерпателен разказ за властта може да бъде намерен във „Власт: Радикален възглед“ на Стивън Люкс, където той разисква трите измерения на властта. Така властта може да бъде разгледана като различни форми на ограничение на човешкото действие, но също и като нещо, което прави действието възможно, но в ограничена степен. В голяма степен този дебат е свързан с трудовете на френския философ Мишел Фуко (1926 – 1984), който е последовател на италианския политически философ Николо Макиавели (1469 – 1527) и разглежда властта, като „сложна стратегическа ситуация в определено общество“. Дълбоко структурно неговото понятие включва и ограничение, и упълномощаване.

Източници на власт

Власт може да се осъществява чрез:

• делегиране (при демокрацията)
• социална класа (материалното богатство се равнява на власт)
• лична и групова харизма
• приписване на власт (според придобити способности)
• компетентност (силата на медицината да лекува)
• убеждение (пряко, непряко или подсъзнателно)
• знание (дадено или отказано, споделено или пазено в тайна)
• пари (финансово влияние, контрол на труда, контрол чрез собственост)
• известност
• сила (жестокост, военна мощ, принуда)
• морално убеждение (включително религия)
• връзки с обществеността
• социалното влияние на традицията
• във взаимоотношенията: доминиране / подчинение

Д.К. Гълбрайт обобщава видовете власт като: принуждаваща (основаваща се на силата), компенсаторна (чрез използване на различни източници) и условна (резултат от убеждението и неговите източници, като: „личност“ (индивиди), „собственост“ (материални източници) и „организации“ (без значение кой е на върха на структурата). (Galbraith, An Anatomy of Power)

Формите на властта могат да се сведат до един от трите вида:

• Агресивна (чрез сила)
• Съгласуваща (убеждение)
• Манипулативна (подвеждащо убеждение)

Власт чрез ред

Във военните групи и в класните стаи, властта на лидера върху индивидите се засилва чрез действителна власт, получена чрез принуждаване на членовете на групата да се подчиняват на заповедите на лидера. Например, ако ученик стане от мястото си, той лесно може да се идентифицира, ако всички останали ученици останат по местата си.

Така всеки недисциплиниран ученик може лесно да се идентифицира и да бъде изправен пред учителя.

Марксизъм

В марксистката традиция, италианския автор Антонио Грамчи определя ролята на културната хегемония в идеологията като средство за поддържане силата на капитализма и на държавата. Позовавайки се на Николо Макиавели във „Владетелят“ и опитвайки се да разбере защо не е имало комунистическа революция в Западна Европа, докато в Русия има такава, Грамчи концептуализира тази хегемония като кентавър, състоящ се от две половини. Задната половина, звярът, представлява по-класически, материален образ на властта, власт чрез принуда, чрез брутална сила, физическа или икономическа. Но капиталистическата хегемония, твърди той, зависи дори по-силно от предната половина, човешкото лице, което излъчва власт чрез съгласие. В Русия, тази власт липсвала, което довело до революция. В Западна Европа, най-вече Италия, капитализмът успява в упражняване на взаимна власт, убеждавайки работническата класа, че нейният интерес е същият, като този на капиталистите. По този начин революцията била избегната.

Както Грамчи подчертава, значението на идеологията в структурите на властта, така и марксистките феминистки автори, като Мишел Барет, подчертават ролята на идеологиите при възхваляване добродетелите на семейния живот. Класическият аргумент, който илюстрира тази гледна точка, е използването на жени като „резервна армия на труда“. По време на война е прието жени да изпълняват мъжки задължения, докато след войната ролите лесно се разменят. Ето защо, според Барет, разрушаването на капиталистическите икономически отношения е необходимо, но не е достатъчно за равноправието на жените.

Търнов

Търнов взема предвид каква власт имат похитителите над пътниците в самолет и търси прилика с властта при военните. Той показва, че властта над индивида може да бъде засилена от присъствието на група. Ако групата се подчинява на командите на своя лидер, властта му значително нараства и обратното.

Люкс

Плодотворната работа на Стивън Люкс „Власт: Радикален възглед“ (1974) води началото си от разговор, на който той бил поканен в Париж. В тази кратка книга, Люкс очертава две измерения, чрез които властта е била теоретизирана и които той критикува като ограничения за тези форми на властта, които могат да бъдат видени. Към тях добавил трето, „критично“ измерение, което построил върху прозрения на Грамчи и Алтюсер. В много отношения този труд еволюира, заедно с другия на Фуко, и служи за добър увод на размислите му върху властта.

Едноизмерен

• властта е вземане на решение
• упражнявана в официални институции
• измерва степента на неофициално влияние

Люкс заявява, че „едноизмерен възглед за властта включва фокус върху поведението, при вземане на решение, по въпроси, за които има видим конфликт на субективни интереси, разглеждани като експресни политически предпочитания, разкрити от политическо участие“.

Двуизмерен

• вземане на решение и определяне на дневния ред
• институции и неофициални влияния
• измерване степента на неофициално влияние
• техники използвани от двуизмерните структури на властта

• влияние
• подбуда
• убеждение
• власт
• принуда
• пряка власт

Триизмерен: включва аспекти от модел 1 и 2, плюс:

• оформя предпочитания чрез ценности, норми, идеологии
• цялото социално взаимодействие включва власт, защото идеите действат чрез целия език и действие
• очевидно е неизмерима: трябва да направим извод за съществуването ѝ
• идеи или ценности, които са в основата на всички социални и политически дейности

• религиозни идеи (християнство, секуларизъм)
• личен интерес за икономическа печалба

• рутинни – не мислим съзнателно за тях
• политическите идеологии информират за правенето на политика, без да са явни, напр. неоконсерватизъм.

Тофлър

„Трусове във властта“ на Алвин Тофлър доказва, че трите основни вида власт са: насилие, богатство и знание, като съществуват и други техни вариации. Всеки следващ вид власт представлява по-гъвкав вид. Насилието може само да се използва негативно. Богатството може да бъде използвано и негативно и позитивно. Знанието може да бъде използвано по тези начини, но също и по трансформативен начин. Такива примери са споделяне на познания по земеделие – да може всеки да се снабди с храна; човек може да използва знанието като тактическо или стратегическо превъзходство. Тофлър доказва, че самата природа на властта постоянно се променя. Както и днес, във времето властта често е преминавала от една група в друга. По време на Индустриалната революция властта преминава от благородниците, действащи главно чрез насилие, в ръцете на индустриалците, действащи чрез богатство. Разбира се, благородниците използвали богатството, както индустриалния елит – насилието, но доминиращата форма на власт се променя от насилие към богатство. Днес, настъпва Трета вълна на промяна – богатството бива изместено от знанието.

Неотбелязани категории

Идеята за неотбелязаните категории се зародила във феминизма. Теорията анализира културата на властимащите. Властимащите са онези хора в обществото с лесен достъп до ресурсите, онези които могат да упражняват власт, без оглед на своите действия. За властимащите културата изглежда достъпна, а за лишените от власт – недостъпна, елитна и скъпа.

Неотбелязаната категория може да оформи идентифициращ признак за властимащите. Неотбелязаната категория става стандарт. За повечето западни читатели е ясно, че ако расата на главния герой не е спомената, той е бял; ако сексуалната ориентация не е отбелязана, приема се, че той е хетеросексуален; ако полът не е отбелязан, приема се, че той е мъж; ако инвалидност не е спомената, приема се, че той е здрав. Човек може често да пренебрегне неотбелязаните категории. Белият цвят на кожата е такава категория, която обикновено не се забелязва от властимащите, тъй като често те спадат към тази категория. Неотбелязаната категория става норма с други категории, свързани с девиантен статус. Социалните групи могат да прилагат този възглед за властта към раса, пол и инвалидност без изменение; здравото тяло е неутрално, човекът е с нормален статус.

Пет принципа на силата

Социалните психолози Френч и Рейвън в класическо проучване (1954) развили схема за източници на властта, чрез която да анализират как действа властта в определени взаимоотношения. Според Френч и Рейвън властта се различава от влиянието по следния начин: властта е ситуацията, която поддържа дадени взаимоотношения „А – В“, като даден опит на „А“ за повлияване върху „В“, прави замислената от „А“ промяна на „В“ по-вероятна. Тук властта е фундаментално относителна – зависи от определени разбирания, които „А“ и „В“ прилагат в своите взаимоотношения и изисква от „В“ да разпознае качество у „А“, което би мотивирало „В“ да се промени по желания от „А“ начин. Задължително трябва да обърнем внимание на принципа или комбинация от принципи на властта, подходящи за взаимоотношението, за да се постигне желания резултат.

Залагайки на грешен принцип на властта може да има нежелани резултати – намаляване на властта. А. Френч и Рейвън твърдят, че има пет важни категории такива качества, без да изключват съществуването на други по-маловажни категории. По-нататък още принципи били изтъкнати от Моргън (1986: глава 6), който определил 14 принципа, докато други автори предложили по-прост модел за практически цели – например Хенди (1976), който препоръчва три принципа.

Позиционна власт

Наречена също „Законна власт“, тя се отнася към властта на индивида, поради относителната позиция и задълженията на притежателя ѝ в организацията. Законната власт е официална власт, делегирана на притежателя на позицията. Обикновено се придружава от различни атрибути на властта, като униформи, офиси и т.н. Това е най-очевидният и най-важен вид власт.

Референтна власт

Означава власт или способност на индивидите да привличат другите и да предизвикват лоялност у тях. Основава се на харизмата и междуличностните умения на властимащия. Притежанието на определена личностна черта поражда възхищение към човека и това възхищение създава възможност за междуличностно влияние. Тук човека, подчинен на властта, желае да се идентифицира с тези личностни качества и да е удовлетворен от това, че е приет като последовател. Национализмът и патриотизмът също се разглеждат като вид референтна власт. Например, войниците участват във войни, за да защитят честта на страната си. Това е втората най-малко очевидна власт, но най-ефективната. Рекламодателите отдавна са признали референтната власт при използването на спортисти за рекламиране на продукти. Харизмата на спортните звезди води до подписване на договора, въпреки факта, че личността може да не е известна извън спортната арена.

Експертна власт

Тя е индивидуална власт, в резултат от уменията или познанията на лицето или организацията. За разлика от другите, този тип власт е строго специфична и ограничена до определена област, за която експертът е обучен и квалифициран.

Награждаваща власт

Тя зависи от способността на властимащия да дава ценни материални награди и се свързва със степента, в която индивидът може да дава на другите награда, като бонуси, почивни дни, желани подаръци, промоции, увеличаване на заплащането или отговорността. Тази власт е очевидна, но също и неефективна ако се злоупотреби с нея.

Принудителна власт

Тя предствалява отрицателно въздействие върху служителите. Може да бъде свързана със способността да се намаляват или отменят наградите. Желанието за ценни награди или страха от неполучаването им осигурява подчинение на служителите. Принудителната власт може да бъде най-очевидната, но и най-малко ефективната форма на власт, тъй като тя поражда негодувание и съпротива.

Психологическо изследване

Съвременната експериментална психология внушава, че колкото повече власт има човек, толкова по-малко взема от другите, загатвайки, че властимащите притежават по-малко емпатия. Адам Галински, заедно с няколко съавтори, стига до този извод, когато тези, на които е напомнено, че не притежават власт, са инструктирани да нарисуват „S“ на челото си. Те са три пъти по-склонни да го направят, отколкото хората, на които е напомнено, че притежават власт. Властимащите са склонни да действат. Изследователите са документирали „ефекта на наблюдателя“, в който те открили, че властимащите хора са три пъти по-склонни първи да предложат помощ на непознат, изпаднал в беда.

Проучване, включващо 50 студенти, заключава, че тези които се чувстват „силни“, чрез заявяване на „думи на силата“, били по-малко податливи на външен натиск и по-склонни да осъществяват честна и творческа обратна връзка.

Вижте също

• Политика
• Макс Вебер, Основни идеи в социологията
• Безвластие

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Power (philosophy) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​