Анархия

Анархията (на гръцки: αναρχία, „без владетели“, „безвластие“) (αναρχίζοντας, „без начало“) е форма на обществено устройство, в която отсъстват институции на властта.

Антрополозите са изследвали много егалитарни бездържавни общества, включително на номади ловци събирачи^[1]^[2] и растениевъдски общества като Семаи и Пиароа. Много от тях могат да се считат анархистически до степен, че изрично отхвърлят идеята за централизирана политическа власт.^[3]

Анархист е термин за хора, които вярват и се придържат към понятието „анархизъм“.

От началото до днес

Известни ранни анархисти са Макс Щирнер (1806 – 1856), Пиер-Жозеф Прудон (1809 – 1865), Михаил Бакунин (1814 – 1876), Пьотър Кропоткин (1842 – 1921). Те са ранните анархистки фигури, които са не само теоретици, но се опитват да реализират понятието анархизъм със системни програми.

Анархистки вярвания

Редица произведения на хуманистичната мисъл днес, като Ноам Чомски, Колин Уорд, О'Хара и Мъри Букчин, съдържат принципа на червената линия на анархизма. Всъщност те често са изброени като анархисти. Устието на дългата поредица от писания и други дейности на анархистите са четирите червени линии по-горе. За да контролирате последователността на червената линия, ето четири примера за анархистки вярвания.

Анархизмът е социалистическа система без правителство. Тя започна сред хората и ще запази своята жизненост и креативност, докато е движение на човешки същества (Петър Кропоткин).
Елиминирането на човешката експлоатация и потисничество може да стане само чрез премахването на алчния капитализъм и потисническите правителства (Енрико Малатеста).
Свободата без социализъм е привилегия и направда, социализъм без свобода е робство и варварщина (Михаил Бакунин).
Не е нужно да прегръщаме и да зависим от богатите бизнесмени за прехраната си, защото в крайна сметка те печелят, а ние губим. Без тях все още щяхме да организираме шоута, събития, демонстрации, да издаваме книги и списания, да издаваме записи, да разпространяваме литература и всички наши продукти, да провеждаме бойкоти и да участваме в политически дейности. И ние можем да направим всичко това добре (О'Хара).

Вижте също

Източници

↑ ((en)) Gowdy, John M. Limited Wants, Unlimited Means: A Reader on Hunter-Gatherer Economics and the Environment. St Louis, Island Press, 1998. ISBN 1-55963-555-X. с. 342.
↑ ((en)) Dahlberg, Frances. Woman the Gatherer. London, Yale University Press, 1975. ISBN 0-300-02989-6.
↑ ((en)) Graeber, David. Fragments of an Anarchist Anthropology. Chicago, Prickly Paradigm Press, 2004. ISBN 0-9728196-4-9. Архив на оригинала от 2008-11-18 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anarkis в Уикипедия на индонезийски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] ((en)) Gowdy, John M. Limited Wants, Unlimited Means: A Reader on Hunter-Gatherer Economics and the Environment. St Louis, Island Press, 1998. ISBN 1-55963-555-X. с. 342.

[2] ((en)) Dahlberg, Frances. Woman the Gatherer. London, Yale University Press, 1975. ISBN 0-300-02989-6.

[3] ((en)) Graeber, David. Fragments of an Anarchist Anthropology. Chicago, Prickly Paradigm Press, 2004. ISBN 0-9728196-4-9. Архив на оригинала от 2008-11-18 в Wayback Machine.

[1]

[2]

[3]