Високи Дечани
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Манастир Високи Дечани | |
| Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО | |
_-_by_Pudelek..jpg) | |
| В регистъра | Visoki Dečani |
|---|---|
| Регион | Европа и Северна Америка |
| Местоположение |  Косово |
| Тип | Културно |
| Критерии | ii, iii, iv |
| Вписване | 2004 (28-а сесия) |
| Застрашен | да |
| Координати | |
  Местоположение в Косово | |
| Манастир Високи Дечани в Общомедия | |
Манастирът Високи Дечани, Манастирът Дечани, Дечанският манастир или само Дечани (на сръбски: Манастир Високи Дечани или Manastir Visoki Dečani; на албански: Manastir Visoki Dečani) е сръбски средновековен православен манастир в Косово. В него почиват мощите на сръбския крал Стефан Урош III Дечански (кръстен от следовниците си по името на манастира), което прави мястото център за поклонение. Кралският ковчег се намира в манастирския параклис, преди иконостаса. В църквата Христос Пантократор се пази ансамбъл от средновековни стенописи на славяновизантийското изкуство. Строежът на църквата е започнат през последните години от управлението на Стефан Дечански, и е завършен от неговия син и престолонаследник Стефан Душан.
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът се намира над село Дечани, на около 17 км южно от Печ. Той е планински и е разположен в полите на масива Проклетия, западно от Метохия – близо до границата между Косово, Албания и Черна гора.
История
[редактиране | редактиране на кода]Манастирът е най-голямата сграда в средновековна Сърбия, и е построен в годините 1328 – 1335 от францисканския монах Фра Вито от Котор, като последен дом за крал Стефан Урош. Църквата представлява петкорабна базилика. Високите колони и готическите прозорци говорят за силно западно влияние. На главния вход на църквата, и на колоните, се намират произведения на каменоделското изкуство, като седящата фигура на Христос Пантократор, глави на лъвове и скулптури на лъвове. Стенописите изографисани в периода 1335 – 1350, са сред най-впечатляващите примери за т.нар. „палеоложко възраждане“ в изобразителното изкуство на православните страни, намиращи се традиционно във византийска сфера на влияние. Тук са портретите с владетелите от родословието на Неманичите. Следствие от канонизирането на крал Стефан Урош III Дечански за светец по времето на Стефан Лазаревич (в началото на 15 век), и от написаното негово житие на българския писател Григорий Цамблак (1402 – 1409 игумен на манастира), мястото бързо продобива голяма слава, и е предпочитана цел за поклонение по време на османското владичество.
Художественото значение на манастира се състои в изцяло обрисуваната негова църква със стенописи. Изрисувана е в чест и в памет на крал Стефан Урош III, към което име се добавя суфикса „Дечански“. Днес манастирът е център на култа към Свети Стефан Урош III Дечански. Неговият син, цар Стефан Душан (царува в годините 1346 – 1355), след приключване на строителството освещава манастира на името на баща си.
Манастирската църква е богато украсена със стенописи. Те представляват най-добрия ансамбъл от стенописна живопис на Балканите през Средновековието. Хранилището на църквата притежава ценни икони от 14 до 16 век, и други църковни произведения на изкуството. Мястото с гроба на Свети Стефан Дечански е важно за православието, като център за поклонение. Саркофагът е от изографисано дърво, и той стои на мраморен постамент, около който поклонниците минават лазейки. До този на Стефан Дечански се намира и саркофага с мощите на сестра му Анна-Неда, българската царица и първа съпруга на цар Михаил III Асен. Тя е канонизирана от сръбската православна църква като Света Елена Дечанска.
Световно културно наследство
[редактиране | редактиране на кода]През 2004 г. манастирът е обявен от ЮНЕСКО за паметник на Световно културно наследство. В същото време, заради правния статус на Косово и трудната ситуация със сигурността в страната, комплексът е вписан в червения списък на застрашеното световно културно наследство.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Ćirković, Sima. The Serbs. Malden, Blackwell Publishing, 2004.
- Cultural Heritage of Kosovo and Metohija. Belgrade, Institute for the Protection of Cultural Monuments of the Republic of Serbia, 1999.
- The History of Serbian Culture. Edgware, Porthill Publishers, 1995.
- Krstić, Branislav. Saving the Cultural Heritage of Serbia and Europe in Kosovo and Metohia. Belgrade, Coordination Center of the Federal Government and the Government of the Republic of Serbia for Kosovo and Metohia, 2003.
- Serbian Artistic Heritage in Kosovo and Metohija: Identity, Significance, Vulnerability. Belgrade, Serbian Academy of Sciences and Arts, 2017.
- Pantelić, Bratislav. The Architecture of Dečani and the Role of Archbishop Danilo II. Wiesbaden, Reichert, 2002.
- Peić, Sava. Medieval Serbian Culture. London, Alpine Fine Arts Collection, 1994.
- Petković, Vesna, Peić, Sava. Serbian Medieval Cultural Heritage. Belgrade, Dereta, 2013.
- Šakota, Mirjana. Ottoman Chronicles: Dečani Monastery Archives. Prizren, Diocese of Raška-Prizren, 2017.
- Serbs in European Civilization. Belgrade, Nova, Serbian Academy of Sciences and Arts, Institute for Balkan Studies, 1993.
- Subotić, Gojko. Art of Kosovo: The Sacred Land. New York, The Monacelli Press, 1998.
- Todić, Branislav, Čanak-Medić, Milka. The Dečani Monastery. Belgrade, Museum in Priština, 2013.
- Selected Charters of Serbian Rulers (XII-XV Century): Relating to the Territory of Kosovo and Metohia. Athens, Center for Studies of Byzantine Civilisation, 2000.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- БЛАГО Фонд: Високи Дечани
- Оценка на Високи Дечани от комитета за културното наследство
- Попълнение в списъка на ЮНЕСКО (английски) (френски)
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||
