Житие
Облик

Житието е основен литературен жанр, характерен за средновековната книжнина. То представлява животоописание (кратко или пространно) на личност, канонизирана от християнската църква и призната за религиозен и нравствен еталон.[1] Използва се в богослужението. Използва се най-често за описване на живота на светци.
В богослужението се използват така наречените Проложни или Кратки жития, които разказват сбито живота на светеца, честван през съответния ден. Предназначени са за слушане в църква, те са записани в специални сборници (пролози).
Житието е от първостепенно място за старобългарската литература, заедно със слово, поучение и беседа, най-вече заради това, че житията са неотменна част от четените на празници в църквите текстове.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Климент Охридски, „Житие на нашия блажен отец и учител Методий“
- Климент Охридски, „Пространно житие на Константин-Кирил“
- Евтимий Търновски, „Житие на свети Йоан Рилски Чудотворец“
Тази статия, свързана с религия, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.
Тази статия, свързана с литература, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.