Виолета Бахчеванова
Виолета Бахчеванова | |
българска актриса | |
Родена | |
---|---|
Починала | |
Националност | България |
Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
Работила | актриса |
Актьорска кариера | |
Театрални награди | „Икар“ (2013) |
Семейство | |
Съпруг | Васил Стойчев |
Деца | Десислава Биляна |
Уебсайт |
Виолета Янакиева Бахчеванова е българска актриса.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е през 1935 г. Бащата на Виолета, макар и с икономическо образование, пее с Борис Христов в „Гусла“. Там е чут от Стефан Македонски, след което е поканен в Операта.
Завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1959 г. със специалност „актьорско майсторство“ в класа на професор Филип Филипов.
След това започва да играе в Драматичния театър „Адриана Будевска“ в Бургас заедно със състудентите си Васил Стойчев, Вълчо Камарашев, Живко Гарванов, Лили Райнова и Асен Кисимов, където за един сезон (1960 г. & 1961 г.) изиграва 4 главни роли. Дебютът ѝ в Народния театър „Иван Вазов“ е през 1961 г. в ролята на Мария Десислава в пиесата „Иван Шишман“ на Камен Зидаров, постановка на Николай Люцканов, която се представя 315 пъти, рекорд за най-дълго играна главна роля в народния театър „Иван Вазов“. Пенсионирана е през 1995 г. Играе в постановки на Театър 199.
Омъжена е за Васил Стойчев (също актьор) на 17 април 1960 г., а кумове им стават поетът Найден Вълчев и актрисата Мария Долапчиева. Двамата имат пано с отпечатъци на Стената на славата пред Театър 199, където активно играят.[1]
Виолета Бахчеванова има многобройни участия в Българското радио. Пее с Райна Кабаиванска в хора на девойките.
Съвместно със съпруга ѝ представят рецитали и поетични спектакли в България и в чужбина. През 1976 г. & 1977 г. е преподавателка във ВИТИЗ. Носителка на национални награди и отличия.
През 70-те години на 20-и век се занимава активно с дублаж на филми и сериали, измежду които „Великият диктатор“ (дублаж на БТ).
През 2001 г. излиза нейната книга „...А театърът може без всеки нас“.
През 2013 г. заедно с Васил Стойчев получават наградата Икар за „Изключителен творчески принос към българския театър“.
Нейни дъщери са Десислава Стойчева, Биляна Стойчева-Хорисян, неин зет е Атанас Атанасов, а нейни внуци са Алиса Атанасова и Ясен Атанасов.
Виолета Бахчеванова умира на 86 години на 23 август 2021 г. в София. На 27 август от 12:00 ч. във фоайето на народния театър „Иван Вазов“ е поклонението пред тленните ѝ останки.[2]
Погребана е в алеята на творците на Централни софийски гробища до своя съпруг Васил Стойчев.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]- Заслужил артист (1970)
- Носител е на наградата „Икар“ на Съюза на артистите в България, заедно с Васил Стойчев, за „Изключителен творчески принос към българския театър“, 2013.
Театрални роли
[редактиране | редактиране на кода]- „Барабанчица“ (Афанасий Сантински) – Нина Снизико
- „Винева градина“ (Антон Чехов) – Раневская
- „Иван Шишман“ (Камен Зидаров) – Мария Десислава
- „Казаларската царица“ (1971) (Иван Вазов) – Фотина
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Да отгледаш кукувица“ (1987) (сц. и реж. Иван Рачев по едноименната повест на Дико Фучеджиев)
- „Чудото на свети Антоний“ (1987) (Морис Метерлинк) – слугинята Виргиния
- „Гнездото на глухаря“ (1987) (Виктор Розов)
- „Главният редактор“ (1987) (Игор Барах и Олег Сатник)
- „Чичовци“ (1984) (Иван Вазов), мюзикъл
- „Царска милост“ (1984) (Камен Зидаров), 2 части
- „Рози за доктор Шомов“ (1984) (от Драгомир Асенов, реж. Димитрина Гюрова и Николай Савов)
- „Покана от Париж“ (1982)
- „Вестникар ли?“ (1982) (от Иван Вазов, реж. Асен Траянов) – Лисавета
- „Хъшове“ (1982) (Иван Вазов) – г-жа Добрева
- „Федра“ (1982) (Жан Расин)
- „Иван Шишман“ (1981) (Камен Зидаров) – Теодора-Сара
- „Шлагери“ (1980) (Любен Попов)
- „Болшевики“ (1980) (Михаил Шатров) 2 части
- „Берачът на малини“ (1978) (Фриц Ховендер)
- „Едно момче ходи по вълните“ (1977) (Михаил Величков)
- „Д-р“ (1977) (Бранислав Нушич)
- „Женитба“ (1977) (Николай Гогол)
- „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
- „Вампир“ (1970) (Антон Страшимиров)
- „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970) (Кристофър Марлоу, реж. Павел Павлов) – Чревоугодието
- „Кристалната пантофка“ (1965) (Тамара Габе)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]Година | Филми и Сериали | Серии | Копродукции | Роля |
---|---|---|---|---|
1990 | Под игото (тв сериал) |
9 | България/Унгария | Юрданица (в 4 серии: I, III, IV, V) |
1987 | Каменната гора (тв) | |||
1984 | Вик за помощ | доведената майка на Георги | ||
1983 | Ако те има | майката на Нели | ||
1979 | Аберацио Иктус (тв сериал) |
3 | ||
1979 | Фильо и Макензен (тв сериал) |
7 | ||
1976 | Войници на свободата (Солдаты свободы) |
4 | СССР/България /Унгария/ГДР/Полша /Румъния/Чехословакия |
Роза Димитрова (в 1 серия: I) |
1976 | Два диоптъра далекогледство | хазяйката | ||
1974 | Славното момче (тв) | Роза, майката на Румен | ||
1969 | Село край завод | Игна | ||
1958 | Големанов | Вена Големанова, дъщеря на Йовчо Големанов | ||
1958 | Ребро адамово |
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- „...А театърът може без всеки нас“ („ИнфоДар“, 2001) – автор
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „Виолета Бахчеванова и Васил Стойчев се женят между две представления“, в-к Стандарт, 19 март 2015.
- ↑ Почина актрисата Виолета Бахчеванова // Българско национално радио, 23 август 2021 г. Посетен на 23 август 2021 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- ((en)) Виолета Бахчеванова в Internet Movie Database
- ((ru)) Виолета Бахчеванова в КиноПоиск
- ((ru)) Виолета Бахчеванова в Кино-Театр
|