Видовище
| Видовище Видовиште | |
| — село — | |
  Видовище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Вардарски |
| Община | Зърновци |
| Географска област | Кочанско поле |
| Надм. височина | 482 m |
| Население | 494 души (2002) |
| Пощенски код | 2305 |
| Телефонен код | 033 |
| Видовище в Общомедия | |
Видовище или Видовища (на македонска литературна норма: Видовиште) е село в източната част на Северна Македония, община Зърновци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в долината на река Брегалница, на левия и бряг, от юг на селото остават склоновете на Плачковица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според академик Иван Дуриданов етимологията на първоначалния патроним на -ишти < -itji от фамилното Видов, което е от личното име Видо, Vidъ, като отговаря на сръбското и хърватско селищто име Vidovići и на чешкото Vidovice.[1]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Видовище е село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Видовица има 520 жители, от които 500 турци и 20 цигани.[2] Но според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година във Видовища има и 64 българи екзархисти.[3]
В Сърбия, Югославия и Северна Македония
[редактиране | редактиране на кода]След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Видовица живеят 213 турци и 34 цигани мохамедани.[4]
Църквата „Възнесение Христово“ („Свети Спас“) е изградена и осветена в 1983 година от епископ Горазд Тивериополски. Не е изписана. Манастирът „Света Петка“ е изграден в 1988 година и осветен на 2 октомври 1988 година от митрополит Стефан Брегалнишки.[5]
Преброяването от 1994 г. показва, че населението на селото е 541 жители. Според преброяването от 2002 година селото има 494 жители, от които:[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 481 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 13 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Освен със земеделие населението е ангажирано в шивашко произвидство, услуги, дървообрабортване.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 171.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 242.
- ↑ Зрновска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2016-10-05. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 декември 2007
| ||||||||
