Ветропоказателен ръкав
Ветропоказателният ръкав е конична текстилна тръба, която може да се използва като основен индикатор за скоростта и посоката на вятъра или като декорация. Ветропоказателните ръкави обикновено се намират на летищата и вертолетни площадки за да показват визуално посоката и силата на вятъра на пилотите, както и в химически заводи, където има риск от изтичане на газ, плажове с училища по кайтсърф и уиндсърф, земеделски площи при които се налага обработка с препарати. Срещат се и покрай магистрали на ветровити места.[1]
На много летища тези ветропоказатели се осветяват отвън или отвътре през нощта.[2]
Скоростта на вятъра се указва от ъгъла на ветропоказателя спрямо монтажния стълб – при слаб вятър той виси свободно, а при силен вятър стои хоризонтално. При вятър от 15 възела (28 km/h) той се разтяга напълно.[3] Съгласно стандартите на FAA, когато вятърът достигне скорост най-малко 3 възела (5,6 km/h), правилно функциониращият ветропоказател се ориентира в противоположната му посока.[4]
Според Европейската агенция за авиационна безопасност ветропоказателният ръкав не е точен инструмент.[5]
-
Предупредителен знак А37 за възможност за силен вятър -
Други индикатори за посоката на вятъра
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, чл. 46, ал. 2
- ↑ ACP 125(F), FAA Advisory Circular 150/5345-27D (PDF 447KB). Federal Aviation Administration, 2 юни 2004, http://www.faa.gov/documentLibrary/media/advisory_circular/150-5345-27D/150_5345_27d.pdf, посетен на 7 януари 2017
- ↑ Transport Canada Aeronautical Information Manual (TC AIM) - Aerodromes (AGA) §5.9 Wind Direction Indicators. Transport Canada, 25 март 2021, https://tc.canada.ca/en/aviation/publications/transport-canada-aeronautical-information-manual-tc-aim-tp-14371, посетен на 4 април 2021
- ↑ Отчитане на скоростта по ветропоказателния ръкав
- ↑ G.W.H. van Es. NGW – Near-Ground Wind Gust Detection. European Aviation Safety Agency, 2012. с. 15.