Веселин Ковачев (сценограф)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Веселин Ковачев.
Веселин Ковачев | |
български художник, сценограф. | |
Роден | |
---|---|
Починал | 24 септември 2014 г.
|
Учил в | Национална художествена академия |
Веселин Савов Ковачев е български художник, сценограф.
На 18 април 1929 г. в семейството на Сава Ковачев се ражда най-младата издънка на големия Попковачев род от Пазарджик. Веселин Савов Ковачев е роден в гр. Хисаря – Пловдивска област, тъй като майка му е от там. Няколко месеца след раждането се връщат в Пазарджик.[1] Тук Веско получава образованието си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1947 г. завършва Първа мъжка гимназия.
От 1953 до 1958 г. учи във ВИИИ „Н. Павлович“ – София, специалност „Театрална декорация“ при професорите Иван Пенков и Георги Каракашев.[2]
От 1959 до 1964 г. е художник проектант на новообразувания „Драматично-музикален театър“ – Пазарджик.[2]
В този първи – Пазарджишки период 1954 – 1964 г. Веселин Ковачев реализира общо 34 постановки в оперети и 28 драматични пиеси.
Веселин Ковачев е автор с реализирани над двеста постановки – в професионалните театри в България и в Полша, ГДР, Македония.[1]
Хронология на сценичното творчество 1954 – 1964 г.
[редактиране | редактиране на кода]Драматично-музикален театър – Пазарджик (сцената на бившето кино „Одеон“)
[редактиране | редактиране на кода]Спектакли[3] | |||||
---|---|---|---|---|---|
Заглавие | Автор | Режисьор | Премиера | ||
Волният вятър | Исак Дунаевски | Константин Габровски | 28 март 1954 | ||
Аршин Мал Алан | Узеир Хаджибеков | Иван Гайдарджиев | 8 януари 1955 | ||
Вампир | Антон Страшимиров | Георги Тодоров | 27 януари 1955 | ||
Най-съкровеното | В. Соловьов-Седой | Георги Тодоров | 18 февруари 1956 | ||
Последна спирка | Ерих Мария Ремарк | Георги Морянов | 20 ноември 1958 | ||
Блокада | Камен Зидаров | Георги Тодоров | 24 ноември 1959 | ||
Тартюф | Ж. Б. Молиер | Георги Фратев | 5 декември 1959 | ||
Време за любов | Димитър Вълчев | Георги Фратев | 23 декември 1959 | ||
Корнелия | М. Чорчолини | Веселин Михайлов | 16 януари 1960 | ||
Сражение преди боя | Георги Методиев | Георги Тодоров | 5 март 1960 | ||
Гонитба за щастие | Т. Хехт | Георги Тодоров | 3 май 1960 | ||
Дъга | М. Зарубин | 18 май 1960 | |||
Криворазбраната цивилизация | Добри Войников | Светослав Атанасов | 1 октомври 1960 | ||
Дяволската воденица | Ян Дрда | Георги Тодоров | 29 октомври 1960 | ||
Барабанчица | Аф. Салински | Георги Тодоров | 3 декември 1960 | ||
От много любов | Климент Цачев | Александър Раев | 28 януари 1961 | ||
Син на века | И. П. Копиранов | Георги Тодоров | 9 март 1961 | ||
Хъшове | Иван Вазов | Атанас Попов-Павлов | 28 април 1961 | ||
Аршин Мал Алан | Узиер Хаджибеков | Светослав Атанасов | 23 септември 1961 | ||
Глас народен | Георги Караславов | Георги Тодоров | 30 септември 1961 | ||
Островът на Афродита | Алексис Парнас | Гаврил Маслев | 11 ноември 1961 | ||
Немци | Леон Кручковски | Светослав Атанасов | 11 декември 1961 | ||
Борислав | Иван Вазов | Светослав Атанасов | 10 март 1962 | ||
Кой идва вкъщи | Иван Пеев | Георги Тодоров | 1962 | ||
Бягство от нощта | Братя Тур | Гаврил Маслев | 14 април 1962 | ||
Птицепродавецът | Карл Церер | Светослав Атанасов | 6 май 1962 | ||
Веселата вдовица | Франц Лехар | Светослав Атанасов | 8 декември 1962 | ||
Краят на Раковица | Людмил Стоянов | Светослав Атанасов | 19 януари 1963 | ||
На добър час | Виктор Розов | Таги Шокролахи | 2 март 1963 | ||
Невероятен случай | Христо Даскалов | Георги Тодоров | 13 април 1963 | ||
Предвестници | Иван Тренев | Светослав Атанасов | 16 октомври 1963 | ||
Комедия от грешки | Уилям Шекспир | ван Хр. Иванов | 19 януари 1964 | ||
Мъжемразка | Ст. Л. Костов | Тодор Иванов | февруари 1964 | ||
Жена от пътищата | Тамара Джеджева | Иван Хр. Иванов | април 1964 |
След 1970 г.
[редактиране | редактиране на кода]На сцената на Драматично-куклен театър „Константин Величков“
[редактиране | редактиране на кода]- Карнавал – пиеса от Иван Шопов; Режисьор – Минчо Събев. 28 февруари 1970.
На сцената на Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“
[редактиране | редактиране на кода]От септември 1964 вече е в Пловдив, където работи като художник-проектант в театъра. От 1979 е и негов главен художник, а от януари до май 1991 г. е и изпълняващ длъжността директор на същия институт.[1]
- Bai Ganyo, сценарий – Георги Данаилов, режисьор – Петър Кауков, 18 октомври 2001.[4]
На сцената на Античният театър в Пловдив
[редактиране | редактиране на кода]- Медея, пиеса от Еврипид; Режисьор Любен Гройс. 18 октомври 1981.[5]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- 1966 – Награда от Националния преглед на детската драматургия и театър – за „Златното перо“ от Леда Милева;[1]
- 1970 – Награда „Пловдив“ – за сценография;[3]
- 1975 – Наградата „Пенчо Георгиев“ на СБХ – София;[1]
- 1978 – Награда от Националния преглед „Младежка тема“;[3]
- 1979 – Награда на Районния национален преглед на българския театър – за „Босилек за Драгинко“ от Константин Илиев;[3]
- 1979 – Почетен знак – „Златна значка“ на САБ;
- 1979 – Награда на Съюза на артистите – за „Медея“;[1]
- 1984 – Награда на Националния преглед на театъра – за „Кошници“ от Й. Радичков;
- 1985 – Награда на Българските профсъюзи – за „Обещай ми светло минало“;[3]
- 1989 – Награда на Националния преглед на театъра – за „Сън“ от Ив. Радоев.[1]
- 2004 – Почетен знак на Пловдив.[6]
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Творби на Веселин Ковачев се съхраняват в САБ – София, Пловдив – СБП и ОНС, Драматичен театър – Пловдив и галерия „Ст. Доспевски“ – Пазарджик.
Самостоятелни изложби – „Сценография“
[редактиране | редактиране на кода]- Пловдив – 1979, 1989, 2001 г.; София – 1981 г.[6]
- ОХИ – Национални изложби „Сценография“: от 1961 до 1988 г.
Участия в международни изложби
[редактиране | редактиране на кода]- Световно сценографско квадриенале „Прага“ – 1967, 1971, 1975, 1979, 1983;[1]
- Биенале „Нови Сад“ – 1972, 1975, 1978; биенале в Сао Пауло – 1968 г.[6]
Участие в изложби „Българска сценография“
[редактиране | редактиране на кода]Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Възстановителна репетиция – Сценарий Мирослава Кортенска; Режисьор Светослав Овчаров – 2014 г.[7]
Преподавателска дейност
[редактиране | редактиране на кода]- 1969 – 1989 г. – Пловдив – Център за художествена самодейност, сценография, към Окръжния съвет за изкуство и култура;[6]
- 1975 – 1995 г. – Пловдив – Средно специално художествено училище за сценични кадри.[6]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з Veselin Kovachev (1929–2014) // sbh.bg. Посетен на 26 февруари 2023.
- ↑ а б Да си спомним за Веселин Ковачев // bgscenography.wordpress.com. Посетен на 26 февруари 2023.
- ↑ а б в г д In Memorium // old.pa-media.net. Посетен на 26 февруари 2023.
- ↑ Калинкова, Пенка. Бай Ганьо като актьор // newspaper.kultura.bg. Посетен на 26 февруари 2023.
- ↑ Проектът Медея // kweekly.bg, 12 юли 2019. Посетен на 26 февруари 2023.
- ↑ а б в г д е 1971 // Награда Пловдив. Посетен на 26 февруари 2023.
- ↑ Възстановителна репетиция // bnt.bg. Посетен на 26 февруари 2023.