Вера Бонева
Вера Бонева | |
българска историчка | |
Музей на художествените занаяти, Троян, 2012 | |
Родена | |
---|---|
Националност | българка |
Учила във | Великотърновски университет |
Вера Бонева е българска историчка, университетска преподавателка, публицистка, експерт по музеология и управление на висшето образование, професор.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е на 23 юни 1965 г. в Горна Оряховица. Основното си образование придобива в Основно училище „Свети Климент Охридски“, село Драганово, област Велико Търново. В родното ѝ село Драганово провокира нейния първоначален интерес към литературата и културата чрез фигурите, родени, работили или формирани там – библиографа Никола Михов, писателите Асен Разцветников и Камен Зидаров, музикалния педагог Бончо Бончев, поета и преводач Румен Стоянов.
Средното си образование завършва в Хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Велико Търново (1983), а висшето – във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1987) – специалност История (с педагогическа правоспособност), втора специалност Българска филология (с педагогическа правоспособност). В периода 1987 – 1990 г. работи като уредник в Окръжен исторически музей – Стара Загора (понастоящем Регионален исторически музей – Стара Загора). От 1990 до 1995 г. е преподавател във Великотърновския университет, а от 1995 до 2007 г. преподава История на България в Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. През 1995 – 1996 г. е докторант на самостоятелна подготовка към Института за исторически изследвания при Българската академия на науките. През 1996 г. придобива академичната степен доктор по История на България, а от 2001 г. е доцент по История на Българското възраждане в Шуменския университет. През 2009 г. защитава дисертация за придобиване на академичната степен доктор на историческите науки с дисертация на тема „Българското църковнонационално движение (1856 – 1870)“. Дисертацията е защитена пред Специализирания научен съвет по нова и най-нова история към Висшата атестационна комисия при Министерски съвет. През 2010 г. придобива академичното звание професор по История на България пред Специализирания научен съвет по Нова и Най-нова история към ВАК. През 2020 г. придобива научната степен доктор на науките по специалност Музеология в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при Българската академия на науките.
Широко място в научната и обществената ѝ дейност заемат музейната проблематика и музейната мрежа. Освен чрез редица академични и експертни анализи, Вера Бонева участва и пряко в процесите на адаптиране на българските институции на паметта към съвременното общество на знанието и информационните технологии. Пряко е ангажирана с консултантска дейност при реализиране на част от проектите по опазване и популяризиране на културното наследство. Представяла е доклади на международни научни конференции по музеология в Берлин, Варшава, Лисабон, Талин и др. Членка е на научния екип на международния проект EuroVision – Museums Exhibiting Europe (EMEE) както и на други научни и експертни екипи, работещи в областта на теоретичната и приложна музеология. От 2015 г. заедно с Нейко Генчев е съпредседател на неправителствената организация, действаща в обществена полза, Институт за приложна музеология. [1] Институтът за приложна музеология реализира редица дейности в сектора на музеите и художествените галерии и поддържа единственият национален сайт за музеи в България.
Вера Бонева е автор, съавтор и участник в редица творчески проекти, посветени на различни исторически личности, събития, артефакти и други елементи на културния и обществен живот на България и Европа. Заедно с Ралица Димитрова е сценарист на филм за възрожденеца Добри Войников – „Българското позорище“ (2010). Участва в създаването на сайт за Паисий Хилендарски – 2012 г. Съавторка е в енциклопедията „Бележити българи“ на Издателство „Труд“ и др. През 2020 г., в съавторство с Пламен Герасимов и Ралица Димитрова, участва в реализирането на национален проект "Другият музей", финансиран от Национален фонд "Култура". В резултат от проекта са създадени пет документални филма за музеи в Балчик, Панагюрище, Казанлък, Варна и Котел.
Библиографии и пълнотекстово представяне на материали от Вера Бонева:
Academia.edu - https://unibit.academia.edu/VeraBoneva
Литернет - https://liternet.bg/publish8/vboneva/index.html
COBISS - https://bg.cobiss.net/
Отворена наука - https://bpos.bg/
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Толерантността, тази трудна политическа добродетел. Към историята на българските политически нрави 1869 – 1885 година. В. Търново, 1992. 208 стр. (В съавторство с Петко Ст. Петков).
- Българите пред Европа през 1869 година. В. Търново, 1993. 96 стр. (В съавторство с Петко Ст. Петков).
- Исторически етюди по Българско възраждане. В. Търново, 1997.
- Американската мечта в българското възрожденско общество. Издание на Исторически музей В. Търново. Рецензент Велко Тонев. 1998.
- Пандели Кисимов. Кратък очерк на въстанията на българите за освобождение през последните четири века до Освободителната война на 1877 година. Уводна статия и бележки В. Бонева и Н. Проданов. Шумен, 1998.
- Пътеводител в проблематиката и литературата по история на Българското възраждане. 48 стр. Редактор Петко Ст. Петков. Издателство „Хеликон“, Шумен, 1999.
- Българското възраждане в Шумен и Шуменско. Църковно-национални борби и постижения. Издателство Faber, В. Търново, 2002. Рецензенти Велко Тонев, Михаил Грънчаров. 324 стр. Второ издание в електронна форма. 2007 година. www.liternet.bg.
- Стефан Захариев. Документално наследство. Издателство Фабер, 2013. В съавторство с Йордан Желев. Научен редактор Румяна Радкова. ISBN - 978-954-400-923-6
- Христоматия по история на Българското възраждане. Църковно-национално движение. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, Шумен, 2002. Рецензенти Пламен Митев и Иван Русев. 240 с. ISBN - 954-577-119-4
- Възраждане: България и българите в преход към Новото време. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, 2005. Рецензенти – Пл. Митев, К. Косев. Научен редактор – П. Ст. Петков. 504 стр. ISBN - 954-577-300-6
- Тестове по история на България. Съавтори Тодор Тодоров и Росица Ангелова. Рецензенти Петко Ст. Петков и Милко Палангурски. Издателство на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Шумен, 2009.
- Българското църковнонационално движение (1856 – 1870). София/Велико Търново 2010. Рецензенти: Румяна Радкова, Надя Данова, Илия Тодев. Научен редактор: Йордан Желев.
- Музеи и туризъм в България. Рецензенти Светла Димитрова и Младен Тонев. Издателство Фабер, 2011. ISBN - 978-954-400-586-3
- Музейната мрежа в България. // Museum Network in Bulgaria. Faber, 2014. ISBN - 978-619-00-0158-4
- Регионалните музеи в културната инфраструктура на България. Автори: Вера Бонева и Руско Русев. София, 2017. Съавтор Руско Русев. ISBN - 978-619-185-288-8
- Възрожденецът Гаврил Кръстевич. Издателство „Хелион“. Рецензенти Румяна Радкова, Велко Тонев, Тончо Жечев. 198 стр. Шумен, 2000.
- Архивът на Петко Р. Славейков: ръкописно наследство: Монография. София: Фабер, 2020. ISBN - 978-619-00-1177-4
- Васил Левски: „Да възкръсне България с пълна свобода“. Научен редактор проф. д-р Пламен Митев. Издателство „Фабер“, 2023. 200 стр. ISBN 978-619-001624-3
Източници
[редактиране | редактиране на кода]
|