Везир (Древен Египет)

Тази статия е за везира в Древен Египет. За везира в Османската империя вижте везир.

---

Династии в Древен Египет
Всички години са пр. Хр.
Архаичен период Додинастичен период Първа I 3150 – 2890 Втора II 2890 – 2686
Старо царство Трета III 2686 – 2613 Четвърта IV 2613 – 2498 Пета V 2498 – 2345 Шеста VI 2345 – 2181
Първи преходен Седма VII незаконна Осма VIII 2181 – 2160 Девета IX 2160 – 2130 Десета X 2130 – 2040 Единадесета XI 2134 – 2061
Средно царство Единадесета XI 2061 – 1991 Дванадесета XII 1991 – 1803 Тринадесета XIII 1803 – 1649
Втори преходен Четиринадесета XIV 1705 – 1690 Петнадесета XV 1674 – 1535 Шестнадесета XVI 1660 – 1600 Абидоска династия 1650 – 1600 Седемнадесета XVII 1580 – 1549
Ново царство Осемнадесета XVIII 1549 – 1292 Деветнадесета XIX 1292 – 1189 Двадесета XX 1189 – 1077
Трети преходен Двадесет и първа XXI 1069 – 945 Двадесет и втора XXII 945 – 720 Двадесет и трета XXIII 837 – 728 Двадесет и четвърта XXIV 732 – 720 Двадесет и пета XXV 732 – 653
Късен период Двадесет и шеста XXVI 672 – 525 Двадесет и седма XXVII 525 – 404 Двадесет и осма XXVIII 404 – 398 Двадесет и девета XXIX 398 – 380 Тридесета XXX 380 – 343 Тридесет и първа XXXI 343 – 332
Елинистическа епоха Тридесет и втора XXXII 332–305 Тридесет и трета XXXIII 305 – 30
Римски Египет Тридесет и четвърта XXXIV 30 – 313
Вижте също: Списък на фараоните в хронологичен ред

Везир (тжати) е дворцова титла в Древен Египет.

Въведена е при Снофру (Четвърта династия), а за първи път с нея е титулуван Нефермаат. Административната длъжност води началото си от по-ранна епоха от историята на Древен Египет и е изпълнявана при Джосер от Имхотеп, наричан в по-късните текстове тжати.

Везирът е началник на държавните длъжности в Древен Египет, както и на централната администрация. Той опосредства волята на фараона и е „негови очи и уши“. В този смисъл правомощията му са били огромни.

Изпълнителски правомощия

Като своеобразен министър на вътрешните дела той приема докладите на номарсите, контролира разпределението на земите, администрацията на занаятчийските гилдии, ръководи силите по обществения ред (виж отряди на реда), свиква войската. Пратениците му (упут) разнасят заповедите му, правят разследвания от негово име, пътуват в дълбоката провинция, за да контролират пряко древноегипетската администрация.

Като своеобразен министър на правосъдието той председателства древноегиптския Върховния съд и различни чиновнически съвети (виж държавни служители в Древен Египет и древноегипетско право).

Като пряко осигуряващ фиска везирът приема всеки ден отчета на пазителя на държавния печат за управлението на хазната, като везирът е натоварен и със събирането на налозите и е отговорен за това пред фараона.

Везирските отговорности са били големи, протоколът му е обширен и разнообразен, а за поста му се изисквал такъв писар, който да бъде „най-учен между учените“.

При Старото царство везирът е избиран между синовете или внуците на фараона, а през тиванската епоха това е някой чиновник, блестящо изкачил се по йерархичната стълбица и отличил се между другите с високите си качества.

При Новото царство често е имало по 2 везири - 1 за Делтата (Долен Египет) и 1 за Горен Египет.

От многобройните гробници на везирите от Новото царство е видно, че везирите в Древен Египет са били влиятелни и богати личности. Денят на везира, описан в надписите на гробницата на Рехмара, везир на Тутмос III, започвал с посещение при фараона, по време на което везирът се осведомявал за здравето на владетеля, след което му докладвал за състоянието на вътрешните работи в царството.

Бремето на древноегипетския везир, символизирано от изображението на Маат, било носено върху дълга дреха, характерна за общественото му положение и заемания държавен пост – труден за изпълнение, обсебващ със задължения и същевременно достоен за волевата личност.

Източници

• The vizierate ((en))