Направо към съдържанието

Варненска комуна (1919 – 1921)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Варненска комуна
Съобщение относно резултатите от общинските избори, отпечатано във вестник "Обнова" във Варна на 9 декември 1919 г.
Съобщение относно резултатите от общинските избори, отпечатано във вестник "Обнова" във Варна на 9 декември 1919 г.
Общи данни
Население души
Адм. центърВарна
Управление
Част от сериите статии за
Комунизъм
Концепции
Към държавното управление
Вариации
Комунистически интернационал
Личности
Свързани
Комунистически държави днес

Варненската комуна е първото ляво управление на Община Варна след Освобождението на България. Тя просъществува само 17 месеца, като допринася много за развитието на града в социално, икономическо и културно отношение. Според първичните източници от периода и по-късните експертни интерпретации, Варненската комуна е наричана от съвременниците си именно така.[1][2][3] През същия период като избран орган на местно самоуправление функционира и Сливенската градска комуна,[4] като в много други български градове тесните социалисти също получават мнозинство и създават община-комуна.[5]

Предпоставки

[редактиране | редактиране на кода]

Социалното напрежение след края на Първата световна война и началото на националната катастрофа създава предпоставки за промяна на пластовете на властта. Изборната победа на тесните социалисти в местните избори от 1919 г. се възприема като израз на разочарование от буржоазната държавност и като удар върху широките социалисти. Изборната победа идва в момент, в който погледите са насочени към северозападните черноморски брегове, където Червената армия е на път да влезе в Одеса.[6] На 27 декември 1919 ЦК на БРСДП (т.с.) и Съюзът на транспортните работници обявяват обща транспортна стачка в страната.

Дейност

[редактиране | редактиране на кода]

В състава на Варненския общински съвет по време на Варненската комуна попадат Димитър Кондов, д-p H. Димитpoв, Ст. Kaлчeв, Ж. Дикиджиeв, Д. С. Пoпoв, Христо Томов, П. Попов, Ст. Bacилeв, Никола Xp. Maлeв, Иван Винаров, Михаил Комарджиев, Лука Хамамджиев, Панайот Paнкoв, Панайот Кърджиев, Жеко Желябов, Н. Млячков, Радослав Крайчев, д-p T. Стоянов, Тодор Страшимиров, Hикола Mиpски, Kp. Toдopoв, Hypи Myмджиев, Cт. Caвoв, Дяко Бeдeлeв и Стефан Венедикт Попов.[7]

Кмет на Варненската комуна е Димитър Кондов, а левите общински съветници работят под политически натиск от централната власт и международните рестрикции на Ньойския договор. Официално подкрепят политиката на СССР.[8] Комунарите правят ревизия на бюджета и възстановяват издаването на Варненски общински вестник, спрян по време на Първата световна война.[9][10] Приема за първи път във Варна прогресивното подоходно облагане. С решение от 30 март 1920 г. част от разположената край града земеделска земя става общинска собственост, а приходите от нея влизат в общинската хазна. Приет е и един нов налог – курортна такса, от която са освободени всички инвалиди и чиновници с под 10 хил.лв. годишна заплата. Сключен е крупен банков заем.[11] Варненската комуна успява да увеличи бюджета на общината,[12] но се поставя в конфликт с някои варненски граждани.[13]

Разтурване на Варненската комуна

[редактиране | редактиране на кода]

През април 1921 г. се разгаря дебат относно данъка за смет, с който комуната облага търговците и индустриалците и липсата на защита за тях от Дружеството на варненските търговци.[14][15] На 24 май 1921 г. в София е извършен атентат по време на празничното шествие, за който обществеността обвинява тесните социалисти.[16] На 29 май 1921 г. членовете на Варненската комуна подават оставки. Заменени са с тричленна комисия, ръководена от земеделеца Йордан Пекарев, която насрочва нови избори[17] и уволява местни комунисти на общинска служба.[18]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Допълнително четиво

[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Търговско-промишлена защита - дигитално копие - 08/03/1921, No. 498, 2 стр.
  2. ↑ Варненски работник - дигитално копие - 11/12/1922, No. 20, 2 стр.
  3. ↑ 100 г. Варненска комуна @ pogled.info - Посетен на 26 декември 2023 г.
  4. ↑ Търговско-промишлена защита - дигитално копие - 24/11/1921, No. 545, 2 стр.
  5. ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 13.
  6. ↑ Обнова - дигитално копие - 9/12/1919, 1 стр.
  7. ↑ Варненски общински вестник дигитално копие - 28/05/1920, No. 5, стр.1
  8. ↑ [http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=1149792947.9273214974282491714 Обнова - дигитално копие - 26/12/1919, No. 236, 2 стр.]
  9. ↑ Варненски общински вестник - бр. 1, 24 април 1920 год.
  10. ↑ Варненски общински вестник - бр. 2, 28 април 1920 год.
  11. ↑ Варненски общински вестник - бр. 22. 02/10/1920 год.
  12. ↑ Варненски общински вестник - бр. 1=2=3=4, 30 април 1920 год.
  13. ↑ Търговско-промишлена защита - дигитално копие - 09/04/1921, No. 506, 2 стр.
  14. ↑ Търговско-промишлена защита - дигитално копие - 11/04/1921, No. 507, 1 стр.
  15. ↑ Търговско-промишлена защита - дигитално копие - 15/04/1921, No. 508, 2 стр.
  16. ↑ Социалистическа трибуна - дигитално копие - 29/05/1921, No. 12, 2 стр.
  17. ↑ [ttp://catalog.libvar.bg/view/show_pdf_issue.pl?MATERIAL=article&image_id=132510394.20558713787148852109 Социалистическа трибуна - дигитално копие - 29/05/1921, No. 12, 3 стр.]
  18. ↑ Варненски работник - дигитално копие / 23/09/1921, No. 17, стр. 1-2
     Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Комунизъм“         Портал „Комунизъм“          Портал „Политика“         Портал „Политика“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Варненска_комуна_(1919_–_1921)&oldid=12409569“.