Иван Винаров

Иван Винаров
съветски и български офицер и политик
Роден	24 февруари 1896 г. Плевен, България
Починал	24 юли 1969 г. София, България
Учил във	Военна академия „Фрунзе“
Награди	Червено знаме Орден „Ленин“
Военна служба
Звание	полковник
Народен представител в: III НС   IV НС   V НС

Иван Цолов Винаров е съветски и български офицер (полковник от Червената армия и по-късно генерал-лейтенант от Българската народна армия), а също и политик, член на Българската комунистическа партия. Той е командващ Трудова повинност през 1945 – 1949 година и министър на строежите и пътищата през 1951 – 1952 година.

Полковник от Червената армия (1936), член на КПСС, съветски военен разузнавач в Европа и Азия, военен съветник на китайската армия, преподавател във Военна академия „Фрунзе“ в Москва. Той е създател на парк Кайлъка в Плевен и на Витската напоителна система.

Биография

Ранни години в България

Иван Винаров е роден на 11 януари 1896 година в град Плевен. Участва в Първата световна война. В края на 1916 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти), преименувана по-късно на БКП, а през 1918 година участва във Владайското въстание. Работи по доставка на оръжие, изземване на оръжие от складовете на Съюзническата контролна комисия. Попада в състава на Варненския общински съвет по време на Варненската комуна Активен сътрудник на нелегалния канал Варна – Севастопол – Одеса. За участието си в терористичната организация на БКП през 1921 година е осъден на осем години затвор.

Престой в Съветския съюз

През 1922 г. успява да избяга от затвора и емигрира в Съветския съюз, където учи във Висшата партийна школа на Болшевишката партия. През април 1923 г. става член на Руската комунистическа партия – болшевики. Работи и учи в Комунистическия университет „Свердлов“. От април 1924 до ноември 1925 г. е в състава на Разузнавателно управление на Червената армия и се занимава с прехвърляне на оръжие за Българската комунистическа партия, която по това време подготвя поредица терористични актове, най-мащабен сред които е атентатът в църквата „Света Неделя“.

Преминава 3-месечно обучение в специална военна школа в гр. Тамбов. Известно време работи в България и Австрия. В периода януари 1926-февруари 1929 г. е съветник в Китай по въпросите на разузнаването в групата на Христофор Салнин (съветски разузнавач от латвийски произход). За известно време двамата са прикрепени като съветници по разузнаването и организацията на диверсионни актове към Първа национална армия, с командващ Фен Юйсян. В края на 1920-те години встъпва в контакт с Рихард Зорге в Шанхай.

От април 1929 до юни 1930 г. преминава курсове по усъвършенстване на разузнаването. От 1930 до 1933 г. е главен резидент в Австрия. Отговаря за следните европейски страни: Австрия, Полша, Чехословакия, Румъния, Югославия, Гърция, Унгария, България, Турция. През 1933 година се връща в Съветския съюз, а през 1936 година завършва на Военна академия „Фрунзе“ в Москва.

От декември 1936 г. до март 1938 г. е ръководител на разузнавателна организация в Париж. Една от главните задачи на организацията е съдействие на републиканците в Испания. През юли 1938 г. е уволнен от Червената армия. През юни 1940 г. заповедта за уволнението му е отменена.

През юни 1940 г. е назначен за преподавател в катедра „Обща тактика“ на Академия „Фрунзе“. От 1941 до 1944 г. се занимава с подготовка на българските политически емигранти за водене на партизанска война. През 1941 – 1942 г. изпълнява разузнавателна задача в Турция. През 1940-те години е съветник на Георги Димитров по въпросите на разузнаването.

През май 1944 година Винаров е изпратен в Черна гора и се присъединява към комунистическите партизани в Югославия.

Късни години в България

След Деветосептемврийския преврат през 1944 година Иван Винаров се настанява в дома на Димитър Пешев, конфискуван заедно с цялото му имущество, включително и личните вещи. Винаров му изпраща единствено бомбето с думите: „Дайте го на другаря Пешев, на мен не ми трябва. Ние не носим такива буржоазни шапки!“

За кратко е член на Политбюро, но през ноември по нареждане на Георги Димитров е изведен от състава му и натоварен с организацията на разузнаването в Държавна сигурност под прякото ръководство на политическия секретар на БКП Трайчо Костов. Той е представител на БКП при командването на Трети украински фронт, известно време е завеждащ военния отдел при Централния комитет на БКП. През 1945 – 1949 година е командващ Трудова повинност, а през 1949 – 1951 година е помощник-министър на строежите и пътищата. През 1946 г. по негова инициатива се създава Инициативен комитета за превръщане на съществуващия дотогава ловно-стрелкови парк „Сокол“ в Народен парк „Кайлъка“ в Плевен и Винаров е избран за негов първи председател. Същата година е началник на държавните военни фабрики, като е командирован към кабинета на министъра на отбраната. През 1951 – 1952 година е министър на строежите и пътищата в първото правителство на Вълко Червенков.

В края на 1952 година Винаров е отстранен от правителството за финансови нарушения, след като е установено, че е разрешил плащането на заплати над планираните в подчинените му предприятия. За това е осъден на 2 години затвор условно (присъда № 229 от 23 март 1953).

На 14.09.1957 г. с Разпореждане № 1085 Министерският съвет назначава Иван Винаров за първи заместник-министър на Министерството на комуналното стопанство, благоустройството и пътищата. На 12.03.1959 г. министерството се закрива и се създава управление „Пътища“ при Министерския съвет и с Указ № 213 от 17.03.1959 г. на Президиума на Народното събрание е назначен за началник на управлението.

През 1960 година Винаров е произведен в генерал-лейтенант, а през 1964 година получава званието „Герой на социалистическия труд“.

След пенсионирането си се установява в Плевен, ползва малка къща в парк Кайлъка. От 1958 г. до смъртта си е народен представител от Плевен. Негова е заслугата за почти четирикратното разширяване на защитената паркова територия, негови са и идеите за изграждането на язовири около Плевен. За приноса си към развитието на Плевен е обявен за почетен гражданин.

Наследство

След смъртта на Иван Винаров къщата, където той прекарва последните години от живота си и край която е погребан, става музеен кът. През 1993 г. експозицията е закрита. С Протокол № 27, решение № 785 на Общински съвет – гр. Плевен, 16.02. 2006 г. къщата е включена в списъка на обектите за приватизация. Днес постройката е полуразрушена, повредено е и надгробието на Иван Винаров.

През 2006 г. в гр. Плевен е отбелязана 110-ата годишнина от рождението на генерала. По инициатива на местната организация на Българската социалистическа партия се създава инициативен комитет за организиране на честването, под ръководството на Валя Минкова – експерт към Военния клуб, Плевен. По покана на Съюза на офицерите и сержантите от запаса в Плевен на честването на 24 февруари 2006 г. присъства вицепрезидентът о.р. генерал Ангел Марин.

На 15 февруари 2007 г. в Плевен е учредено Дружество „Генерал Иван Винаров“ към Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – СОСЗР, с председател полковник Любен Николов – ВКР. Определени са близките и далечни задачи на дружеството.

Външни препратки

• Винаров Иван Цолов ((ru))
• plevenhistory.info Архив на оригинала от 2014-08-11 в Wayback Machine.

Видео материали

• 110 години от рождението на Генерал Иван Винаров
• 111 години от рождението на Генерал Иван Винаров

Библиография

• Бойци на тихия фронт. София: Издателство на БКП, 1969, 535 с.
• Бойци на тихия фронт. София: Партиздат, 1980, 525 с.
• Бойцы тихого фронта: Воспоминания разведчика Иван Винаров; Сокр. пер. с болг. И.М.Сабуровой, Е.И.Громушкина; Ред. пер. В.Полянова. – София: София Пресс, 1981. – 392 с.