Ванцети Василев
| Ванцети Василев | |
| български инженер и писател | |
 Ванцети Василев през 2013 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Литература | |
| Дебютни творби | „Семената на страха“ (1991) |
| Семейство | |
| Баща | Димитър Василев Стоянов[1] |
| Майка | Марика Владимирова Стоянова[1] |
| Съпруга | Бисера Виденова |
| Ванцети Василев в Общомедия | |
Ванцети Димитров Василев е български инженер химик и писател, политически емигрант.
Биография и творчество
[редактиране | редактиране на кода]Ванцети Василев е роден през 1945 г. в град Радомир. Племенник е на първия български йогин Михаил Владимиров. Преследван от органите за сигурност като син на репресиран концлагерист анархист от лагера на остров Белене. Именуван на анархиста от процеса Сако и Ванцети. До 1963 г. не е допускан до кандидат-студентски изпити, но въпреки това впоследствие завършва ВХТИ в София (1971)[1]. В последвалата година работи като инженер-технолог в завод „Кристал“ в Перник, а на следващата година е зачислен за докторант във ВХТИ[1], където защитава дисертация по технология на силикатите.[2]
Работи като технолог в различни заводи на страната (базата на ВХТИ в село Жабляно и завод „Електрик“ в Радомир)[1], а последните си 3 години преди бягството си от България построява свинеферма в с. Враня стена и отглежда свине.[2]
През 1988 г. напуска нелегално България по време на един от съборите на българо-югославската граница, носейки със себе си ръкопис за концлагера „Белене“.[3] Емигрира в Италия, работи като градинар в Кастел Гандолфо, втората година е преводач и управител на лагерите за руски емигранти евангелисти около римските градчета Торваяника, Латина, Априлия и др. В края на 1989 г. заминава за Ню Йорк. Там работи като нощен пазач, бояджия, строителен работник, дистрибутор на двигатели за камиони, таксиметров шофьор. През 1992 г. е назначен за химик в Департамент за природната среда (DEP) в Ню Йорк.[2]
Автор е на книгите „Семената на страха“ (1991 г.), „Влаковете на Рим“ (2006 г., преведена на немски и представена на панаира на книгата във Франкфурт през 2009 г.) и „Разкази от нюйоркската библиотека“ (2011 г.). Член е на редакционна колегия на нюйоркското издателство „Cross Cultural Communication“ от 1991 г. „Cross Cultural Communications“ представя книгата му „Семената на страха“ в Ню Йорк през 1991 г. През 2013 излиза „Да опаковаш вятъра“ – книга за Кристо и съпругата му Жан-Клод.[4][2]
Произведения
[редактиране | редактиране на кода]- „Семената на страха“ (1991)
- „Влаковете на Рим“ (2006)
- „Разкази от нюйоркската библиотека“ (2011)
- „Да опаковаш вятъра“ (2013)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Ванцети Василев, „Паралелни повествования“ (мемоари), Свободно поетическо общество.
- ↑ а б в г „Дългият път на Ванцети от Перник, кръстен на анархист от САЩ“ Архив на оригинала от 2015-04-02 в Wayback Machine., интервю на Пенчо Ковачев, в. „24 часа“, 17 юли 2013 г.
- ↑ Христов, Христо. Утре по БНТ „Отворени досиета“: Ванцети Василев – от „Белене“ до Ню Йорк и обратно // desebg.com. 9 декември 2022. Посетен на 9 април 2023.
- ↑ „Да опаковаш вятъра“ – преследване на творческите фантазии, HotNews.bg, 29 май 2013 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Ванцети Василев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Ванцети Василев в „Либерален преглед“ Архив на оригинала от 2017-02-02 в Wayback Machine.
- Пенка Ватова, „Ванцети Василев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Текстове
- „Паралелни повествования“ (мемоари), Свободно поетическо общество
|
