Марика Стоянова
Марика Стоянова | |
български дисидент | |
![]() | |
Родена |
31 декември 1919 г.
|
---|---|
Починала | 2006 г.
|
Семейство | |
Съпруг | Димитър Ачанов |
Деца | Ванцети Василев |
![](http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/6/6d/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81_%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B8.jpg/220px-%D0%9C%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BA%D0%B0_%D0%A1%D1%82%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81_%D0%B4%D0%B5%D1%86%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D1%81%D0%B8.jpg)
Марика Владимирова Стоянова е български дисидент.
Марика Стоянова е родена в село Враня стена, Радомирско, на 31 декември 1919 г. Завършила е Женското професионално училище в Земен. След Деветосептемврийския преврат като съпруга на изпратен на принудителен труд в ТВО анархист Марика Стоянова е подложена на натиск от страна на Народната милиция и Държавна сигурност. За да защити семейството и децата си, Марика Стоянова е притискана от тях да стане член на Отечествения фронт, първоначално българско политическо съпротивително движение по време на Втората световна война, което се трансформира през 1945 г. в така наречения „народен фронт“ под общ контрол на комунистическата партия, като всички партии членки с изключение на Българския земеделски народен съюз се разпадат.[1]
Марика изпраща множество молби за освобождаване на съпруга си Димитър Ачанов въз основа на лоялността си към Народна република България. В същото време заедно с него тя възпитава децата си да имат открит и свободолюбив мироглед. Марика подкрепя сина си Ванцети Василев, когато той бяга от България през 1988 г. Марика до края на живота си пази затворническите показания на съпруга си, както и ръкописа на първата творба на сина си „Семената на страха“ въпреки риска да получи наказание от „социалистическата“ държава.[1]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Василев, Ванцети. Семената на страха. София, Отворено общество – България, 1991 (2011). ISBN 9789547378407. с. 236.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Stoyanova, Marika Vladimirova // cultural-opposition.eu. Посетен на 24 юни 2023.