Българска гърлица
Облик
Българска гърлица | ||||||||||||||||||
Червена книга на България | ||||||||||||||||||
Критично застрашен[1] | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Ančev | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Гърлица, позната още като Българска гърлица[2] (Limonium bulgaricum Ancev), e многогодишно тревисто растение с 35 – 50 cm високи цветоносни стъбла.
Разпространение в България
[редактиране | редактиране на кода]Среща се в Дунавската равнина – в долината на р. Студена и нейните притоци в района между Свищов, Павликени и Бяла.
Защита на растението в България
[редактиране | редактиране на кода]Част от находищата при с. Горна Студена и с. Караманово са включени в защитени местности:
- Защитена местност „Находище на българска гърлица“ е създадена през 2011 г. край с. Горна Студена, общ. Свищов с площ 4.0 хектара[3].
- Защитена местност „Находище на българска гърлица - с. Караманово“ е създадена през 2013 г., край с. Караманово, общ. Ценово, обл. Русе с площ 1.61 хектара[4]. Местността е в границите на защитена зона по директивата за местообитанията „Студена река“.
- Находището в района на гр. Белене се опазва в защитена местност „Кайкуша“, която е в границите на природен парк „Персина“.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Червена книга на Република България. Българска гърлица. Посетен на 24 ноември 2021
- ↑ Владимиров, В. Пилотна мрежа от малки защитени местности за опазване на редки растения в България. София, ИБЕИ – БАН & МОСВ, 2014.
- ↑ Защитена местност „Находище на българска гърлица“
- ↑ Защитена местност „Находище на българска гърлица - с. Караманово"