Булачани
| Булачани Булачани | |
| — село — | |
 Изглед към Булачани | |
  Булачани  Булачани | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Скопски |
| Община | Гази Баба |
| Географска област | Църногория |
| Надм. височина | 483 m |
| Население | 1104 души (2002) |
| Пощенски код | 1040 |
| МПС код | SK |
| Булачани в Общомедия | |
Булачани (на македонска литературна норма: Булачани) е село в община Гази Баба на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в областта Църногория, североизточно от Скопие в подножието на Скопска Църна гора.
История
[редактиране | редактиране на кода].jpg)
В края на XIX век Булачани е село в Скопска каза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ е от XIX век. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Булачани живеят 530 българи християни.[1]
В началото на XX век по-голямата част от християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Булачане има 58 сръбски патриаршистки къщи.[2] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Булачани има 600 българи екзархисти и 192 българи патриаршисти сърбомани и функционират българско и сръбско училище.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Булачани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
В Първата световна война 3 души от селото загиват като войнци в Българската армия.[5]
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Булачани (Bulačani) като сръбско село.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Булачани като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година Булачани има 1104 жители.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1098 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 6 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Булачани
Драган Яневски (р. 1943), поет от Северна Македония
Неделчо Цветков (1909 - ?), български революционер, деец на ВМРО- Трайко Тръпков Боримечката (? - 1920), български революционер, деец на ВМОРО
- Трайко Цветков, български революционер от ВМОРО, четник на Богдан Баров[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 832.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 9 октомври 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.34
| ||||||||
