Направо към съдържанието

Буди от Бамян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Буди от Бамян
Обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
По-голямата статуя на Буда през 1963 и 2008 г. – преди и след разрушението.
По-голямата статуя на Буда през 1963 и 2008 г. – преди и след разрушението.
В регистъра– 001 208 – 001
РегионАзия и Австралия
МестоположениеБамиян, Афганистан
Типкултурно
Критерииi, ii, iii, iv, vi
Вписване2003  (27-а сесия)
34.832° с. ш. 67.8268° и. д.
Местоположение в Афганистан
Буди от Бамян в Общомедия
По-малката фигура през 1977 г.

Будите от Бамян (на персийски: بت های باميان) са две вече разрушени статуи на Буда от VІ век[1].

Били са издялани в масивна скала в долината Бамян в Централен Афганистан като част от комплекс будистки манастири. Намират се на около 2500 m надморска височина и на разстояние около 180 km северозападно от Кабул. Работата по издълбаването на по-малката (източната) статуя с височина 38 m започва през 507 г. и завършва 570 г. По-голямата (западната) статуя с височина 55 m е създадена 554 - 618 г.[1].[2], статуите представят класическия смесен стил на Гандхарското изкуство.[3].

Телата на статуите са издялани направо от скалата, която е пясъчник, докато детайлите са били моделирани от глина, смесена със слама и покрити с хоросан. Покритието, което твърде отдавна е паднало, е било оцветено, за да засили изразителността на лицата, ръцете и гънките на робата; по-голямата статуя е била оцветена в карминено червено, а по-малката с много цветове. [4] Долната част на ръцете на статуите е била направена от споменатата смес от кал и слама, поддържана от дървена арматура. Смята се, че горната част на лицата са представлявали големи дървени маски или отливки. Редовете от дупки, които могат да се забележат на снимките, са били за дървени клинове, поддържащи замазката от хоросан.

Статуите са взривени с динамит и доразрушени от талибаните през март 2001 г. по заповед на техния лидер молла Мохамед Омар[5] след декларация на талибанското правителство, че това са идоли[6]. Пратеник, посетил САЩ през следващите седмици обяснява това действие като протест срещу международната помощ за поддръжка на статуите, докато Афганистан изпитва глад[7]. В същото време външното министерство твърди, че това разрушение е просто резултат на ислямското иконоборство. Международният отзвук е на категорично осъждане на този акт и през следващите години той е разглеждан като пример за изключителната религиозна нетолерантност на талибаните. Япония, Швейцария и други държави набират дарения за препострояване на статуите[8].

През 2003 година Будите от Бамян са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, като част от комплексния обект Културен ландшафт и археологични останки в Бамиянската долина.[9]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Град Бамян се намира на пътя на коприната, преминаващ през долината Бамян в планината Хиндукуш. Коприненият път е историческият маршрут на керваните и свързвал китайските пазари с тези на западния свят. На това място имало няколко будистки манастира и било проспериращ център за религия, философия и изкуства. Монасите обитавали малки отшелнически пещери, изсечени в скалите на Бамян. Много от тях били украсили килиите си с будистки статуи и изкусни фрески в ярки цветове. Тук е процъфтявал будизмът от 2 век до инвазията на исляма през втората половиа на 7 век. През 9 век, вече напълно завоюван от мюсюлманите Сафариди, Бамян споделя културата на Гандхара.

Историческо свидетелство

[редактиране | редактиране на кода]

Китайският будистки поклоник Сюен Дзан посещава мястото на 30 април 630 година,[10][11][12] и описва Бамян в „Записки за великите пътешествия в епохата Танг“ като процъфтяващ център на будизма с повече от десет манастира и повече от хиляда монаси. Той отбелязва също двете фигури на Буда, украсени със злато и скъпоценни камъни. Твърде интересно той споменава и трета дори още по-голяма лежаща статуя на Буда[4][12][13]. Монументални статуи на седящия Буда Майтрея в подобен мащаб и стил могат да се видят в скалите край храма Бинглинг в Китай в провинция Гансу.

Атаки върху статуите

[редактиране | редактиране на кода]

11-и – 20 век

[редактиране | редактиране на кода]

През 1221 г. пристигането на Чингис хан е ужасна катастрофа за Бамян[14][15] макар че статуите са пощадени. По-късно могулският император Аурангзеб се опитва с помощта на тежка артилерия да унищожи статуите. По-късни опити да бъдат унищожени Будите от Бамян предприема персийският шах Надер Афшар, насочвайки оръдеен огън върху тях[16].

Местните хора наричали по-голямата статуя Салсал („светлината пронизва вселената“) и я смятали за мъжка, а съответно по-малката смятали за женска и я наричали Шамама („кралицата майка“) [17], като продължавали да палят въображението на ислямските писатели от по-късните векове. В турски средновековни предания по-голямата статуя се появява като злобният гигант Салсал[18].

Афганският крал Абдур Рахман Кан разрушава лицето му по време на военна операция срещу въстанието на шиитския народ Хазара[19]. Французин на име Дюро рисува статуите през 1847[20].

21 век

[редактиране | редактиране на кода]

Съвременното пълно разрушаване на стауите започва март 2001 г. и отнема няколко седмици,[21] като се провежда на етапи. Отначало статуите са обстрелвани с противосамолетни оръжия и артилерия. Това нанася жестоки поражения, но не унищожава статуите. По това време талибанският министър на информацията се оплаква, че „разрушаването им не е толкова лесно, колкото хората си мислят. Статуите не могат да бъдат съборени просто чрез обстрелване, защото са изсечени от скалата и са здраво свързани а планината“[22]. След това талибаните поставят противотанкови мини в дъното на нишите.

На 6 март 2001 молла Мохамед казва пред „Таймс“ „Мюсюманите трядва да се гордеят с разрушаването на идолите. Това, че ги съборихме е възхвала на Аллах." [23]. На 13 март в интервю за японския Майничи Шимбун външният министър на Афганистан Уакил Ахмад Мутавакел твърди, че разрушаването не е нищо друго освен отмъщение срещу международната общност заради икономическите санкции. „Ние разрушаваме статуите съгласно с ислямските закони и това е изцяло религиозен въпрос.“

Решение за повторно построяване

[редактиране | редактиране на кода]

Макар двете фигури да са напълно унищожени техните контури и някои от особеностите им все още личат в нишите. Също така все още е възможно посетителите да видят монашеските килии и свързващите ги пасажи. След края на войната с талибаните започват международните усилия за повторно изграждане на статуите и тук са включени правителството на Япония, различни организации като афганистанския институт в Будендорф, Швейцария заедно с техническия Университет в Цюрих (Eidgenössische Technische Hochschule Zürich). Най-вероятно това ще се направи чрез анастилоза на двете Буда статуи.

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Gall, Carlotta. Afghans consider rebuilding Bamiyan Buddhas // International Herald Tribune/The New York Times. 5 декември 2006. Посетен на 8 март 2014.
  2. ↑ Morgan, Kenneth W. The Path of the Buddha. Google Books. Посетен на 2 юни 2009.
  3. ↑ Morgan, Kenneth W. The Path of the Buddha. Google Books. Посетен на 2 юни 2009.
  4. ↑ а б Gall, Carlotta. From Ruins of Afghan Buddhas, a History Grows // The New York Times, 6 декември 2006. Посетен на 6 януари 2008.
  5. ↑ Bamiyan Valley
  6. ↑ Why the Taliban are destroying Buddhas // Usatoday.com, 22 март 2001. Посетен на 9 октомври 2013.
  7. ↑ Taliban Explains Buddha Demolition // The New York Times.
  8. ↑ Waduge, Shenali. Afghans destroy Buddhas, but cry foul over cartoons // The Nation, 14 март 2008. Посетен на 29 април 2008.
  9. ↑ whc.unesco.org
  10. ↑ Yamada, Meiji (2002). Buddhism of Bamiyan, Pacific World, 3rd series 4, 109 – 110
  11. ↑ Bamiyan and Buddhist Afghanistan // Depts.washington.edu. Посетен на 9 октомври 2013.
  12. ↑ а б Xuan Zang and the Third Buddha // Laputanlogic.com, 9 март 2007. Архивиран от оригинала на 2013-01-27. Посетен на 9 октомври 2013.
  13. ↑ Embassy of the Islamic Republic of Afghanistan, Warsaw – Bamiyan // Afghanembassy.com.pl, 26 февруари 2001. Архивиран от оригинала на 2012-02-13. Посетен на 9 октомври 2013.
  14. ↑ Bamiyan and Buddhism Afghanistan // Depts.washington.edu. Посетен на 9 октомври 2013.
  15. ↑ Remembering Bamiyan // Kashgar.com.au. Архивиран от оригинала на 2013-10-04. Посетен на 9 октомври 2013.
  16. ↑ Asian Art, chap. „History of attacks on the Buddhas“
  17. ↑ booklet web E.indd (PDF) // Посетен на 9 октомври 2013.
  18. ↑ Laban Kaptein, Eindtijd en Antichrist, p. 127. Leiden 1997. ISBN 90-73782-89-9
  19. ↑ Photogrammetric Reconstruction of the Great Buddha of Bamiyan, архив на оригинала от 24 август 2015, https://web.archive.org/web/20150824114215/http://www.idb.arch.ethz.ch/files/04_ag-remondino_zhang_photogr.record.pdf, посетен на 20 декември 2014 
  20. ↑ Photogrammetric Reconstruction of the Great Buddha of Bamiyan, архив на оригинала от 24 август 2015, https://web.archive.org/web/20150824114215/http://www.idb.arch.ethz.ch/files/04_ag-remondino_zhang_photogr.record.pdf, посетен на 20 декември 2014 
  21. ↑ Taliban destroy ancient Buddhist relics – International pleas ignored by Afghanistan's Islamic fundamentalist leaders
  22. ↑ Photos document destruction of Afghan Buddhas
  23. ↑ Markos Moulitsas Zúniga. American Taliban: How War, Sex, Sin, and Power Bind Jihadists and the Radical Right. Polipoint Press, 2010. ISBN 1-936227-02-9.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Култура“         Портал „Култура“          Портал „Археология“         Портал „Археология“          Портал „Афганистан“         Портал „Афганистан“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Буди_от_Бамян&oldid=12007608“.