Гандхара
Гандхара | |
50-те години на VIII век пр.н.е. – 535 | |
Индия ок. 600 пр.н.е. и Махаджанапада | |
Континент | |
---|---|
Гандхара в Общомедия |
Гандхара също Гандара, Чандахара (Gandhāra, на пущунски: ګندهارا, на урду: گندھارا; на санскрит: गन्धार) е древен регион около град Пешавар, днес гранична територия между Афганистан и Пакистан. Центърът се намирал на реките Сват и Кабул. Столицата му град Таксила се намирала източно от река Инд.
История
[редактиране | редактиране на кода]От средата на 1 хилядолетие пр.н.е. Гандхара е една от 21 сатрапии (провинции) на персийското царство на Ахеменидите. Най-големите градове били Таксила (35 км северозападно от днешния Исламабад), от Дарий I (549 – 486 пр.н.е.) издигнат за главен град, и Пешавар. Александър Велики (356 – 323 пр.н.е.) превзема през 326 пр.н.е. и Таксила, чийто владетел се предава без бой.
През средата на 3 век пр.н.е. в региона на Гандхара по времето на император Ашока се разпространява будизма. След това до 1 век пр.н.е. Гандхара е под влиянието на гръцките крале на Бактрия, след това на персийските Парти.
През 1 век (ок. 50 или 70 г.) Гандхара е център на Кушанската империя на Юеджи (Индо-Скитите вероятно от северозападната китайска провинция Гансу). През 330 г. се създава Империята Гупта, която изчезва през 5 век с нахлуването на Ефталитите (белите хуни). Те изгонват гандхарите от територията.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Bérénice Geoffroy-Schneiter: Gandhara. La rencontre d'Apollon et de Bouddha. Éditions Assouline, Paris 2001, ISBN 2-84323-243-0 (In deutscher Sprache: Gandhara. Das kulturelle Erbe Afghanistans. Aus dem Französischen von Eliane Hagedorn. Knesebeck, München 2002, ISBN 3-89660-116-4).
- Albert Grünwedel. Buddhistische Kunst in Indien. 2. Berlin u. a., de Gruyter, 1920.
- Albert Grünwedel. Mythologie des Buddhismus in Tibet und der Mongolei. Führer durch die lamaistischen Sammlungen des Fürsten E. Uchtomskij. Leipzig, Brockhaus, 1900.
- Madeleine Hallade. Indien. Gandhâra. Begegnung zwischen Orient und Okzident. 2. Herrsching, Pawlak, 1976.
- Gandhara. Das buddhistische Erbe Pakistans. Legenden, Klöster und Paradiese. Mainz, von Zabern, 2008. ISBN 978-3-8053-3916-2.
- Herodotus. Histories. Cambridge, Harvard University Press., 1920. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
el, english
)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Gandara Архив на оригинала от 2013-07-19 в Wayback Machine., livius.org
- gandhari.org
- Zur Ausstellung Buddhas Paradies Schätze aus dem antiken Gandhara, Pakistan, Museum Rietberg
- Projekt: 'Die frühbuddhistischen Handschriften aus Gandhāra'