Бронислав Громбчевски

Бронислав Громбчевски
Bronisław Grąbczewski
	Бронислав Громбчевски Bronisław Grąbczewski
руско-полски изследовател
Роден	15 януари 1855 г. Каунатава, Ковенска губерния, Руска империя
Починал	27 февруари 1926 г. (71 г.) Варшава, Полша
Погребан	Варшава, Полша
Научна дейност
Област	География, топография
	Бронислав Громбчевски в Общомедия

Бронѝслав Громбчѐвски (на полски: Bronisław Grąbczewski; на руски: Бронислав Людвигович Громбчевский) е виден полско-руски топограф, етнограф, географ, генерал лейтенант от Руската войска, изследовател на Централна Азия, ръководител научни експедиции в Хиндукуш, Кашгария, Тибет, Афганистан и Памир.

Биография

Произход и младежки години (1855 – 1885)

Роден на 15 януари 1855 година в семейното имение в Ковненска губерния (сега в района на град Каунас, Литва). Баща му, активен участник в Полското въстание от 1863 г. е интерниран в Сибир, а имуществото и имението са конфискувани, което налага майка му, заедно с останалите роднини да се премести във Варшава, където Громбчевски постъпва в 4-та руска класическа гимназия. След завършването ѝ е приет в Минния институт в Санкт Петербург, но през 1873 г. още не завършил пълния курс на обучение напуска и постъпва в Лейбгвардейския Кексхолмски гренадирски полк, от където е командирован във Варшавското пехотно училище. След завършването на училището с чин прапоршчик се завръща в полка.

По това време е прието всички офицери служещи в гвардейски формирования да заплащат годишна такса, която Громбчевски поради липса на средства не може да заплати и подава рапорт за преместване в армейската пехота. Рапортът му е уважен и през март 1876 е преместен в 14-и Туркестански линеен батальон, а след това в щаба на Туркестанския военен окръг, където известно време е ординарец на генерал Михаил Дмитриевич Скобелев и участва в алайските военни походи. През цялото това време Громбчевски отлично научава узбекски, таджикски и персийски езици, които много му помагат в по-късните му експедиции в Централна Азия.

Експедиционна дейност (1885 – 1892)

През 1885 г., в качеството си на старши офицер за особени поръчения при военния губернатор на Фергана, Громбчевски провежда изследвания по границата с Китай, в Кашгария и пограничните райони на Тяншан, а през 1886 г. в Централен Тяншан и басейна на река Нарин (горното течение на река Сърдаря). За постигнатите резултати от тези експедиции Громбчевски е награден със сребърен медал от Руското географско общество.

След завършването на експедициите Громбчевски постъпва в астрономическия факултет на Петербургския университет, където придобива теоретически и практически умения в областта на топографията, геодезията и картографията. След приключване на образованието си отново се завръща в Туркестан.

През лятото и есента на 1888 г. извършва експедиция от Маргилан през проходите на Памир до река Гилгит (десен приток на Инд). На обратния път изследва масива Музтагата (7548 м, 38°16′ с. ш. 75°10′ и. д. / 38.266667° с. ш. 75.166667° и. д.38.266667, 75.166667) и редица леви притоци на река Раскемдаря (в долното течения се нарича Яркенд, дясна съставяща на Тарим), в т.ч. река Ташкурган.

През лятото на 1889 г. отново прониква в басейна на Раскемдаря и през октомври и ноември изследва хребетите Раскем (6482 м) и Тохтакорум (5419 м), разположени източно от реката и по река Кирчинбулак (ляв приток на Раскемдаря) достига подножието на връх Чогори (Годуин-Остин, К2, 8611 м) и открива северната част на хребета Агил-Каракорум (7693 м). В края на ноември открива и изследва изворите на река Тизнаф (десен приток на Яркенд), а през декември по река Каракаш (лява съставяща на Хотан) се изкачва в Тибет и покрай десния бряг на реката открива мощния хребет Карангутаг (7160 м), явяващ се вододел между Каракаш и Юрункаш (дясна съставяща на Хотан).

През пролетта на 1890 г. се изкачва по река Керия до изворите ѝ (открити от него) и покрай десния бряг на реката открива хребета Устюнтаг (6920 м), а покрай левия – Люшишан (7160 м).

През 1892 г. участва в Памирската военна експедиция на полковник Йонов, а след това е началник на Ошкия уезд на Ферганска област. През 1893 г. е произведен в чин полковник. За постигнатите резултати от тези експедиции (1888 – 1892) Громбчевски е награден със златен медал от Руското географско общество.

Следващи години (1893 – 1926)

През 1900 г. Громбчевски е произведен в генерал-майор и назначен за граждански комисар на Квантунската област в Китай. От 1903 до 1905 г. е губернатор на Астраханска губерния и управителен атаман на астраханската казашка войска. От 1905 г. е в оставка. През 1908 – 1909 г. е представител на руския „Червен кръст“ в Мароко по време на войната на Испания и Франция с местните въстаници.

След завършването на войната се връща в Полша, работи в Държавния институт по метеорология. Чете лекции по география, написва множество трудове за своите пътешествия в Централна Азия.

Умира във Варшава на 27 февруари 1926 година на 71-годишна възраст.

Съчинения

Отчет о поездке в Кашгар и Южную Кашгарию. Новый Маргелан, 1887.
Современное политическое положение памирских ханств и пограничной линии с Кашмиром. Новый Маргелан, 1891.
Наши интересы на Памире. Военно-политический очерк. Новый Маргелан, 1891.
Kaszgaria. Kraj i ludzie. Warszawa, 1924.
Przez Pamiry i Hindukusz do źródeł rzeki Indus. Warszawa, 1925.
W pustyniach Raskemu i Tibetu. Warszawa, 1925.
Na służbie rosyjskiej. Warszawa, 1926.
Podróże po Azji Środkowej. Warszawa, 1958.

Източници

Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, Москва, 1969.
Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, Москва, 1971.
Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, Москва, 1982 – 86, Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), Москва, 1985, стр. 165 – 167
Шчукина, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей ХІХ и начале ХХ в., Москва, 1955.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Громбчевский, Бронислав Людвигович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.