Братя Иванови
| Братя Иванови |
Братя Иванови Хаджиласкови, известни първоначално като Хаджиласкови, а след това като Иванови,[1] са български търговци и индустриалци от последните десетилетия на XIX и първите на XX век.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]По произход са от Банско. Петимата братя – Никола (Конде), Тодор, Лазар, Минко (Михаил[2]) и Борис, имат и сестри – Богдана Лазарова, Катерина Хадживълчева и Елена Хаджиласкова.[3][4] Баща им, Иван Хаджиласков, е сред големите и привилегировани търговци от Банско. Той натрупва състоянието си от търговия с кожи и дървен материал. Има кантора във Виена, построява пътя до Серес, а керваните му са охранявани от турската полиция.[2]
Търговска и индустриална дейност
[редактиране | редактиране на кода]След Освобождението на България, когато Банско остава под турска власт, те се преселват в София, където основават търговска фирма. Представители на фирмата най-често са Никола и Тодор Иванови, а Минко Иванов става финансов съветник на княз Александър Батенберг. Като близки до Двореца братята търговци завързват връзки с политически фигури, като особено близки стават с княжеския флигеладютант Никола Иванов, по-късно генерал и военен министър (1896 – 1899). С помощта на високи протекции натрупват огромно състояние.[3] Търгуват в най-различни сфери – от захар и продажба на оръжие на македонските революционери до строителство и хотелиерство,[2] дървопреработване (фабрика в Белово) и др.[3]
Строителство
[редактиране | редактиране на кода]На братя Иванови е възложено строителството на мавзолея на княз Александър Батенберг, като са финансирани с 60 хиляди златни лева; строят го от август 1895 до 1897 година.[3]
Изграждат в София два хотела, както и сгради с магазини и кантори. Всички сгради по ул. „Триадица“ са тяхно притежание. Строят също така шосета, мостове, канализации.[3]
Домът, който си построяват в София през 1912 година на ул. „Денкоглу“ 19, наподобява миниатюрен виенски палат. Изграден е по проект на арх. Кирил Маричков, който го посочва като свой шедьовър.[2]
Оръжеен бизнес
[редактиране | редактиране на кода]При търговията с оръжие братята Иванови закупуват от армията бракувани оръжия на безценица, а ги продават на Македонската организация на висока цена, въпреки че са нейни членове, дори в ръководството ѝ. Продават оръжия и на други революционни и терористични организации. Участват в оръжейни афери с Наум Тюфекчиев. Поради спекулативните цени и измами Македонската организация решава да започне сама да се снабдява с оръжие, но на търга през февруари 1897 година, когато военен министър е Никола Иванов, братя Иванови отново печелят сделката.[3]
На търга през 1897 година закупуват 112 хиляди кримкови пушки, оставени още на времето от Русия, и 50 милиона патрона. Поради ограничените възможности за продажба на остарелите патрони братята изграждат фабрики в Русе и Разград за повторно използване на барута и оловото. Барутната фабрика в Русе е едно от най-големите промишлени предприятия в града, в нея работят около 300 души, включително жени и деца, а мерки за безопасност почти не се спазват. На 25 юли 1897 година става експлозията на складирания барут и патрони, довела до страшна катастрофа, при която загиват по-голямата част от работниците. Никола и Тодор Иванови са временно арестувани, но освободени срещу гаранция от 100 000 лева. При дебати в Народното събрание са критикувани висши държавни лица; по време на съдебния процес излизат наяве редица нередности. Никола Иванов е осъден на 3 месеца затвор, Тодор Иванов – на 1 месец, двамата трябва да заплатят 62 000 лева на пострадалите. След като обжалват присъдата, съдът намалява наказанието им и те общо дават 25 хиляди лева.[3]
Тежка промишленост
[редактиране | редактиране на кода]През 1908 година Никола Иванов е сред основателите на командитното дружествово „Гранитоид“ за бетонни и железобетонни изделия и постройки, заедно с Едуард Наудашер, Иван Буров и Никола Иванов.[5] То държи 70% от циментовата промишленост, има водещи позиции и в електро- и въгледобива, производството на минерални масла, асфалт, битум и др.[3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Истории зад фасадите. Хотел София Палас и хотел Сплендид Палас. Музей за история на София, Централни хали. 2024
- ↑ а б в г Йорданов, Калин, Крефт, Вирджиния. Къщата на д-р Лазаров // nashdom-bg.com. Посетен на 16 септември 2023.
- ↑ а б в г д е ж з Драганов, Боян. Най-страшната барутна катастрофа в Русе // utroruse.com. 18 октомври 2019. Посетен на 9 септември 2023.
- ↑ Светлана Дяконова-Арсен. „Родословието“ на една стара къща // paisij.blogspot.com. Посетен на 19 септември 2024.
- ↑ Букурещлиев, Андрей. Фабриката на АД „Гранитоид“ с административна сграда в София // stara-sofia.blogspot.bg. 9. ноември 2017. Посетен на 7 септември 2023.
