Борис Денизов
Борис Денизов | |
Роден | Борис Денизов Филатов 13 октомври 1893 г. |
---|---|
Починал | |
Националност | българин |
Борис Денизов (Борис Денизов Филатов) е български драматичен актьор, режисьор и театрален деец. [1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Русе на 13 октомври 1893 г. През 1909 г. дебютира в „Съвремен театър“, където играе до 1911 г. След това работи в Русенски градски театър. От 1912 до 1914 г. учи драматическо изкуство в Петербург. Работи като актьор в Плевенски градски театър и Народен театър.[3] През 1928-1929 г. създава и ръководи пътуващия театър „Добри Войников“. Директор-режисьор на „Нов свят“, директор на Русенски градски театър и Хасковски драматичен театър. Режисьор в Софийски художествен театър, театър „Мара Тотева“. Актьор и режисьор в театрите в Добрич, Разград, Бяла, Горна Оряховица, Пазарджик, Силистра и Перник. От 1923 до 1925 г. е секретар на Съюза на артистите. През 1932 г. е сред инициаторите за създаване на Дружество на независимите артисти в България. Главен редактор на вестник „Театър и публика“, печатан орган на дружеството. Публикува статии и рецензии във вестниците „Рампа“, „Провинциален актьор“ и „Театър“. Почива на 5 юли 1973 г. в Перник.[1][2]
Роли
[редактиране | редактиране на кода]Борис Денизов играе множество роли, по-значимите са:
- Мозговой – „Сватба“ на Антон Чехов
- Фердишченко – „Идиот“ на Фьодор Достоевски
- Освалд – „Крал Лир“ на Уилям Шекспир
- Йонатан – „Далила“ на Константин Мутафов
- Македонски, Странджата – „Под игото“ на Иван Вазов
- Стамен – „Змейова сватба“ на Петко Тодоров
- Динко – „Вампир“ на Антон Страшимиров[1][2]
Постановки
[редактиране | редактиране на кода]- „Големанов“ – Ст. Л. Костов
- „Буря“ – Александър Островски
- „Силата на мрака“ – Лев Толстой
- „Скъперникът“ – Молиер
- „Царска милост“ – Камен Зидаров[1][2]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 120. (на български)
- ↑ а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 5. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104272. с. 1716.
- ↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 2