Борис Гройс

Борис Гройс
Boris Groys
	Борис Гройс Boris Groys
руско-германски учен
Роден	19 март 1947 г. (77 г.) Източен Берлин, ГДР
Философия
Регион	Западна философия
Школа	континентална традиция
Интереси	политическа философия, религия, етика, теория на изкуството
Повлиян	Платон, Аристотел, Кант, Хегел, Киркегор, Соловьов, Ницше, Хусерл, Хайдегер, Бенямин, Кожев, Лакан, Дерида
Научна дейност
Област	Изкуствознание, славистика, културология
Работил в	Нюйоркски университет; Мюнстерски университет; Виенска академия за изящни изкуства
Уебсайт	Страница в IMDb
	Борис Гройс в Общомедия

Борис Ефимович Гройс (р. 19 март 1947) е руски изкуствовед, философ, писател, публицист. Професор по философия, теория на изкуството и медиазнание във Висшето училище по дизайн в Карлсруе (на немски: Staatliche Hochschule für Gestaltung Karlsruhe), професор по славистика в Нюйоркския университет.

Биография

Роден е в Източен Берлин в семейството на съветски технически специалист. Завършва математическа логика в Математико-механичния факултет на Ленинградския държавен университет (1965 – 1971)^[1] Научен сътрудник в различни ленинградски научни институти (1971 – 1976).

Научен сътрудник в катедрата по структурна и приложна лингвистика на Московския държавен университет (1976 – 1981). Публикува статии по културология, философия и теория на изкуството в самиздатските списания „Часы“ и „Обводной канал“. От 1977 г. негови текстове излизат в т. нар. „тамиздат“. Член на редколегията на списание „37“ (1980 – 1981).

Емигрира във ФРГ през декември 1981 г.^[1] Живее в Мюнхен, след това в Кьолн. Един от основателите на религиозно-философското списание „Беседа“ (1983).

Носител на различни научни стипендии в Германия (1982 – 1985). Автор на свободна практика в Кьолн (1986 – 1987).

Професор по славистика и история на изкуството в Университета на Южна Калифорния, Лос Анджелис, САЩ (зимен семестър 1991).

Доктор по философия във Вестфалския университет (1992). Професор по философия, теории на изкуството и медиазнание във Висшето училище по дизайн в Карлсруе (от октомври 1994).

Сътрудник на Международния изследователски център по културология във Виена (на немски: Fellowship des Internationalen Forschungszentrums Kulturwissenschaften (IFK)) (зимен семестър 1996 – 1997). Сътрудник на Художествения музей към Харвардския университет (март-април 1997) (на английски: Fellowship, Harvard University Art Museum)

През 2010 г. подписва отвореното писмо до Президента на Русия в защита на Андрей Ерофеев и Юрий Самодурова^[2].

През 2010 г. е избран за куратор на Руския павилион на 54-тото Венецианско биенале, което се провежда през 2011 г. Борис Гройс избира Русия да бъде представена от Андрей Монастирски и групата „Коллективные действия“^[3].

Библиография

Gesamtkunstwerk Stalin. München – Wien: Hanser Verlag (Edition Akzente), 1988.

((fr)) Staline. Oeuvre d’art totale. Nimes 1990.

((it)) Lo stalinismo ovvero l’opera d’arte totale. Milano 1992.

((en)) The Total Art of Stalinism. Princeton Univ. Press 1992.

((ru)) Утопия и Обмен (Стиль Сталин. О Новом. Статьи). Москва: Знак, 1993.

((ru)) Gesamtkunstwerk Сталин. Москва: Ad Marginem, 2013, 168 с. ISBN 978-5-91103-153-4

Дневник философа. „Беседа“ – „Синтаксис“ Париж: 8, rue Boris Vildé, 92260 Fontenay-aux-Roses, France, 1989.
(в съавторство с Иля Кабаков) Die Kunst des Fliehens, München – Wien: Hanser Verlag (Edition Akzente), 1991.

((ru)) Кабаков И., Гройс Б., Диалоги (1990 – 1994). Москва: Ad Marginem, 1999.

Zeitgenössische Kunst aus Moskau. Von der Neo-Avantgarde zum Post-Stalinismus. München, 1991.
Über das Neue. Versuch einer Kulturökonomie. München – Wien: Hanser Verlag (Edition Akzente), 1992.

Taschenbuchausgabe (джобно изд.): Über das Neue. Fischer Taschenbuch Verlag. Frankfurt a. M. 1999.

((fr)) Du Nouveau. Nimes. 1995.

((es)) Sobre lo nuevo: ensayo de una economía cultural, Editorial Pre-Textos, 2005.

ВИЗИТ. Роман. Москва: Obscuri Viri, 1995. 80 с., тираж 250 экз.
Die Erfindung Rußlands. München – Wien: Hanser Verlag (Edition Akzente), 1995.
(в съавторство с Иля Кабаков). Die Kunst der Installation. München – Wien: Hanser Verlag (Edition Akzente), 1996.
Logik der Sammlung. München – Wien: Hanser Verlag (Edition Akzente), 1997.
Kunst-Kommentare. Passagen: Wien, 1997.

((ru)) Комментарии к искусству. Москва: Художественный журнал, 2003.

Unter Verdacht. Eine Phänomenologie der Medien. München – Wien: Hanser Verlag, 2000.

((ru)) Под подозрением: Феноменология медиа. Москва: Художественный журнал, 2006, 200 c.

((es)) Bajo sospecha. Traducción de Manuel Fontán del Junco y Alejandro Martín Navarro. Pre-Textos. Valencia, 2008, 300 p.

Politik der Unsterblichkeit. Vier Gespräche mit Thomas Knöfel. München – Wien: Hanser Verlag (Edition Akzente), 2002.

((fr)) Politique de l’immortalite. Quatre entretien avec Thomas Knoefel. Maren Sell Editeers, Paris, 2005.

((es)) Politica De La Inmortalidad, KATZ EDITORES S.A., 2008.

Искусство утопии (Gesamtkunstwerk Сталин. Комментарии к искусству). Художественный журнал: Москва, 2003.
Topologie der Kunst. München – Wien: Hanser Verlag (Edition Akzente), August 2003.
Die Muse im Pelz. Graz: Literaturverlag Droschl, August 2004.
Das kommunistische Postskriptum, Suhrkamp Verlag, Frankfurt am Main, Mai 2005.

((ru)) Коммунистический постскриптум. Москва: Ad Marginem, 2007, 128 с., тираж 1000 экз.

((fr)) Le post-scriptum communiste. Libella-Maren Sell, Paris, 2008.

((it)) Post scriptum comunista. Meltemi, Roma, 2008, pp. 95

((nl)) Het communistische postscriptum, Uitgeverij IJzer, Utrecht, 2009

((en)) The Communist Postscript. Verso Books, London – Brooklyn, NY, 2010

Ilya Kabakov. The Man Who Flew into Space from His Apartment. Afterall / MIT Press. London 2006.
Groysaufnahme. Philosophische Gedanken zum Kino. Köln: Schnitt – der Filmverlag, 2007.
Die Kunst des Denkens. Herausgegeben und mit einem Nachwort von Peter Weibel. Fundus Band 169. Oktober 2007.
Art Power, MIT Press, 2008.
Einführung in die Anti-Philosophie. München – Wien: Hanser Verlag (Edition Akzente), 2009.
Wait to Wait. Boris Groys, Andro Wekua. A Conversation. JRP|Ringier, Zurich, 2009.

Бележки

↑ ^а ^б Кутловская Е., „Ничего не строить и ни на что не надеяться“, „Новая газета“, 9 декември 2008. ((ru))
↑ „Открытое письмо президенту РФ от художественной общественности“ Архив на оригинала от 2011-03-12 в Wayback Machine.. ((ru))
↑ Толстова А. „Борис Гройс: „Ничего „актуального“ в современном мире больше нет“, „Власть“, 21 февруари 2011. ((ru))

Външни препратки

Профил на Борис Гройс на сайта на Нюйоркския университет ((en))

Статии

„Капитал. Изкуство. Справедливост“, „Солидарна България“, 22 ноември 2012
„Комунизмът е инсталация“ (Разговор на Весела Христова-Радоева с Борис Гройс) Архив на оригинала от 2015-01-21 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр. 35, 26 септември 2003 г.
„Изкуството като информация“ (Разговор на Мария Семендяева с Борис Гройс), в. „Култура“, бр. 4 (2841), 5 февруари 2016 г.
„Речник“ (Подготвен от Томас Кньофел въз основа на четири проведени от него разговора с Борис Гройс и публикуван под заглавието „Политика и безсмъртие" в издателство „Ханзер", Мюнхен, 2002) Архив на оригинала от 2015-01-21 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр. 35, 26 септември 2003 г.
„Философ после конца истории Архив на оригинала от 2008-12-07 в Wayback Machine. // Ускользающий контекст. Русская философия в постсоветских условиях. М.: Ad Marginem, 2002, с. 147 – 160 ((ru))
„Поиск русской национальной идентичности“ Архив на оригинала от 2009-03-21 в Wayback Machine. // Вопросы философии, 1992, кн. 9, с. 52 – 60. ((ru))
„Ленин и Линкольн – образы современной смерти“ Архив на оригинала от 2009-03-19 в Wayback Machine. // Борис Гройс. Утопия и обмен. М., 1993, с. 353 – 356 ((ru))
Текстове на Борис Гройс в „Журнальный зал“ ((ru))
„Под взглядом теории“ Архив на оригинала от 2015-01-21 в Wayback Machine. // Борис Гройс. Политика поэтики. М.: Ad Marginem, 2012 ((ru))

[Ничего_не_строить-1] а ^б Кутловская Е., „Ничего не строить и ни на что не надеяться“, „Новая газета“, 9 декември 2008. ((ru))

[открытое_письмо-2] „Открытое письмо президенту РФ от художественной общественности“ Архив на оригинала от 2011-03-12 в Wayback Machine.. ((ru))

[3] Толстова А. „Борис Гройс: „Ничего „актуального“ в современном мире больше нет“, „Власть“, 21 февруари 2011. ((ru))

[1]

[2]

[3]