Болярово (община)

Община Болярово
42.15, 26.817
	Община Болярово
	Знаме
Общи данни
Област	Ямбол
Площ	667.88 km²
Население	4 099 души
Адм. център	Болярово
Брой селища	20
Сайт	bolyarovo.bg
Управление
Кмет	Христо Христов ; (БСП – Обединена левица; 1995)
Общ. съвет	11 съветници БСП за България (9); ГЕРБ (2);
	Община Болярово в Общомедия

Община Болярово се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в югоизточната част на област Ямбол. С площта си от 667,881 km² е 4-та по големина сред 5-те общини на областта, което съставлява 20,14% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

запад – община Елхово;
на север – община Стралджа;
на изток – община Средец, област Бургас;
на юг – Турция.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е хълмист, като територията ѝ попада в пределите на Тунджанската хълмиста област.

Южната половина на общината е заета от северните разклонения на Дервентските възвишения, в които на 2 km югозападно от село Крайново, в непосредствена близост до границата с Република Турция се издига най-високата им точка връх Гюргенбаир 555,2 m, явяващ се и най-високата точка и на цялата община.

В източните предели на общината се простират крайните западни, най-високи части на рида Каратепе – най-северният рид на планината Странджа. На 2 km североизточно от село Вълчи извор, на границата с община Средец се намира най-високата му точка – връх Сарлъка 472,8 m.

В северните райони на община Болярово попадат крайните южни части на възвишението Бакаджиците. Най-високата им точка в пределите на общината се намира на 3 km северозападно от село Камен връх, на границата с община Стралджа – връх Ченгрелибаир 407,6 m.

Югозападно от село Попово, на границата с община Елхово, в коритото на Поповска река е разположена най-ниската точка на община Болярово – 128 m н.в.

Води

През средата на общината, от югоизток на северозапад, на протежение от близо 50 km протича горното и средното течение на Поповска река (72 km, ляв приток на река Тунджа). Поповска река извира под името Воденска река на 482 m н.в. в местността Белия гръбнак, в източната част на Дервентските възвишения, в непосредствена близост до границата с Турция. В най-горното си течение до (село Воден) протича в тясна и залесена долина, в началото на запад, а след това на север. След селото завива на северозапад, като долината ѝ запазва тесния си характер до град Болярово, но вече обезлесена. След града долината на Поповска река значително се разширява, появяват се множество меандри и няколко пъти сменя посоката си на течение – от Болярово на североизток, в района на село Дъбово на северозапад, а след село Попово и до устието си, което е на територията на община Елхово – на югозапад. На Поповска река, североизточно от село Малко Шарково е изграден големият язовир Малко Шарково (13,3 km²).

Северно от град Болярово в нея, отдясно се влива Крушевска река (39 km, Кошудере). Тя извира на 306 m н.в. в най-северозападната част на Странджа планина, на 3 km североизточно от село Голямо Крушево. Тече в югозападна посока в плитка долина. Влива отдясно в Поповска река от басейна на Тунджа на 169 m н.в., на 2,8 km на север-североизток от град Болярово. Площта на водосборния ѝ басейн е 43 km², което представлява 8,07% от водосборния басейн на Поповска река.

В югозападната част на общината, през село Иглика протича горното течение на Боялъшка река (Лалковска река, десен приток на Араплийска река, от басейна на Поповска река). Боялъшка река извира под името Чакърлия на 502 m н.в. от Дервентските възвишения, на 700 m южно от връх Гюргенбаир и протича в северозападна посока в тясна и залесена долина през северните разклонения на Дервентските възвишения.

Населени места

Общината се състои от 20 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км²)	Забележка (старо име)
Болярово	1029	39,395	Паша кьой	Крайново	21	23,822	Ходжа кьой
Воден	273	72,180	Дере кьой	Малко Шарково	190	21,518	Малък Боялък
Вълчи извор	25	7,900	Курт бунар	Мамарчево	325	36,541	Мураданлии
Голямо Крушево	149	53,258	Ахлатлии	Оман	54	26,356	Омана
Горска поляна	50	41,060	Яйладжик	Попово	229	46,447	Папазкьой
Денница	35	21,730	Гюндюзлери	Ружица	92	18,812	Капаклъ ени кьой
Дъбово	19	19,570	Мешелии	Ситово	70	21,858	Елеменлии
Златиница	19	12,374	Даут беглии	Стефан Караджово	410	47,234	Ичме
Иглика	10	17,969	Турфанлии	Странджа	17	51,711	Кайбулар
Камен връх	24	26,261	Таш тепе	Шарково	77	61,885	Голям Боялък
				ОБЩО	3118	667,881	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

Указ № 609/обн. 18 декември 1889 г. – преименува с. Ичме на с. Стефан Караджово;
през 1896 г. – заличено е с. Исуфлар (Исуфларе, Юсуфларе) без административен акт поради изселване;
Указ № 86/обн. 26 март 1924 г. – преименува с. Дере кьой на с. Воден;
МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Паша кьой на с. Болярово;

– преименува с. Курт бунар на с. Вълчи извор;

– преименува с. Ахлатлии на с. Голямо Крушево;

– преименува с. Яйладжик на с. Горска поляна;

– преименува с. Гюндюзлери на с. Денница;

– преименува с. Мешелии на с. Дъбово;

– преименува с. Даут беглии на с. Златиница;

– преименува с. Турфанлии на с. Иглика;

– преименува с. Таш тепе на с. Камен връх;

– преименува с. Ходжа кьой (Оджа кьой) на с. Крайново;

– преименува с. Малък Боялък на с. Малко Шарково;

– преименува с. Дере махле на с. Малък Воден;

– преименува с. Мураданлии на с. Мамарчево;

– преименува с. Омана на с. Оман;

– преименува с. Караклъ ени кьой (Ново село) на с. Ружица;

– преименува с. Елеменлии на с. Ситово;

– преименува с. Кайбулар (Кайбиляре, Къмбиляр) на с. Странджа;

– преименува с. Голям Боялък на с. Шарково;

МЗ № 3080/обн. 23 ноември 1940 г. – заличава с. Малък Воден и го присъединява като квартал на с. Воден;
Указ № 546/обн. 15 септември 1964 г. – признава с. Болярово на с.гр.т. Болярово;
Указ № 1942/обн. 17 септември 1974 г. – признава с.гр.т. Болярово на гр. Болярово.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	19 789
1946	21 667
1956	18 887
1965	14 909
1975	10 096
1985	8 546
1992	7 454
2001	5 638
2011	4 160
2021	3 118

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
Населено място	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили	Населено място	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	4160	3312	33	566	27	19	203	100,00	79,61	0,79	13,60	0,64	0,45	4,87
Болярово	1231	1109	3	87	5	3	24	Болярово	90,08	0,24	7,06	0,40	0,24	1,94
Воден	347	235	9	98	0	5	0	Воден	67,72	2,59	28,24	0,00	1,44	0,00
Вълчи извор	41	37	0	0	4	0	0	Вълчи извор	90,24	0,00	0,00	9,75	0,00	0,00
Голямо Крушево	272	252	0	12			1	Голямо Крушево	92,64	0,00	4,41			0,36
Горска поляна	72	71	0	0			0	Горска поляна	98,61	0,00	0,00			0,00
Денница	81	68	0	12			0	Денница	83,95	0,00	14,81			0,00
Дъбово	72	72	0	0	0	0	0	Дъбово	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Златиница	42	31		9			0	Златиница	75,60		21,42			0,00
Иглика	18	12	0	0	0	0	6	Иглика	66,66	0,00	0,00	0,00	0,00	33,33
Камен връх	28	27	0		0		0	Камен връх	96,42	0,00		0,00		0,00
Крайново	45	32	0	13	0	0	0	Крайново	71,11	0,00	28,88	0,00	0,00	0,00
Малко Шарково	205	158	4	0			42	Малко Шарково	77,07	1,95	0,00			20,48
Мамарчево	370	254	3	105			3	Мамарчево	68,64	0,81	28,37			0,81
Оман	81	74	0	7	0	0	0	Оман	91,35	0,00	8,64	0,00	0,00	0,00
Попово	317	217	9	67			23	Попово	68,45	2,83	21,13			7,25
Ружица	111	94	0	9	8	0	0	Ружица	84,68	0,00	8,10	7,20	0,00	0,00
Ситово	72	55		16	0		0	Ситово	76,38		22,22	0,00		0,00
Стефан Караджово	514	319		86		3	103	Стефан Караджово	62,06		16,73		0,58	20,03
Странджа	42	39	0			0	0	Странджа	92,85	0,00			0,00	0,00
Шарково	199	156	0	42	0	0	1	Шарково	78,39	0,00	21,10	0,00	0,00	0,50

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	4 160	100,00
Православие	2 779	66,80
Католицизъм	22	0,52
Протестантство	85	2,04
Ислям	15	0,36
Друго	0	0,00
Нямат	236	5,67
Не се самоопределят	179	4,30
Непоказано	844	20,28

Транспорт

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 92,5 km:

участък от 30,3 km от Републикански път II-79 (от km 9,2 до km 39,5);
последният участък от 13,1 km от Републикански път III-707 (от km 48,2 до km 61,3);
последният участък от 13 km от Републикански път III-5308 (от km 25,7 до km 38,7);
целият участък от 22,6 km от Републикански път III-7904;
целият участък от 13,5 km от Републикански път III-7906.

Топографска карта

Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-67. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-78. Мащаб: 1 : 100 000.

Източници

↑ НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ
↑ Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)
↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)
↑ „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно община Болярово
((bg)) Официален сайт
Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

[1] НАСЕЛЕНИЕ ПО СТАТИСТИЧЕСКИ РАЙОНИ, ОБЛАСТИ, ОБЩИНИ, НАСЕЛЕНИ МЕСТА, ПОЛ И ВЪЗРАСТ

[2] Дигитална библиотека на Национален статистически институт – каталог // nsi.bg. Архивиран от оригинала на 2018-06-13. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)

[pop-stat.mashke.org-3] „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)

[Religious_composition:_2011_census-4] „Religious composition: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 октомври 2020. (на английски)

[1]

[2]

[3]

[4]