Странджа (село)

Странджа
	Странджа
	Странджа Странджа
Общи данни
Население	49 души (15 март 2024 г.); 0,952 души/km²
Землище	51,711 km²
Надм. височина	438 m
Пощ. код	8758
Тел. код	04748
МПС код	У
ЕКАТТЕ	69674
Администрация
Държава	България
Област	Ямбол
Община; – кмет	Болярово; Христо Христов ; (БСП – Обединена левица; 1995)

Вижте пояснителната страница за други значения на Странджа.

Странджа е село в Югоизточна България. То се намира в община Болярово, област Ямбол. До 1934 година името на селото е Кайбиляре, Кайбалар или Къмбиляр.^[2]

География

Село Странджа е разположено в планински район на границата с Турция. Намира се на 9 km от Воден и на 18 km от Крайново, на 16 km от Малко Шарково, на 25 km от общинския център Болярово и на 78 km от областния център Ямбол. Хълмовете около селото са обрасли с дива детелина, драка, мащерка и други билки. Част от землището на селото е зад пограничните заграждения, почти изцяло в полите на Странджа. Има изключително добри условия за лов, а особено успешен е ловът на дивя свиня.

Природата е завзела обратно селото. Рядкост е да срещнеш някой по улиците.

История

До 1906 г. Странджа е било турско село, което турците постепенно напускат, като продават имотите си на българите. Село Странджа е заселено през 1906 г. от бежанци от Източна Тракия. Първоначално е носело името Кайбилар, но впоследствие Борис III с указ го преименува на Странджа. Изоставяйки имотите си в Одринско и Лозенградско, много български семейства предпочитат да останат да живеят в близост до турската граница, с надеждата, че един ден отново ще се върнат по домовете си, ще обработват земите си. Преди 9 септември 1944 г. селото е наброявало 1400 души. Имало е силно развито земеделие и животновъдство – овце, кози, крави, биволи. По време на социализма, за нуждите на промишлеността и строителството, е имало нужда от работна ръка. Много младежи по това време напускат селото, устройват се по градовете и остават там. Политиката е била насочена към развитие на градовете, а селата западат. Цели семейства се изселват поради липса на поминък. Земеделието е унищожено, животновъдството също. През 70-те години в селото остават около 150 души, а към днешна дата в село Странджа живеят около целогодишно 10 – 15 души, на възраст над 70 години.