Странджа (село)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Странджа.
Странджа | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 49 души[1] (15 март 2024 г.) 0,952 души/km² |
Землище | 51,711 km² |
Надм. височина | 438 m |
Пощ. код | 8758 |
Тел. код | 04748 |
МПС код | У |
ЕКАТТЕ | 69674 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Ямбол |
Община – кмет | Болярово Христо Христов (БСП – Обединена левица; 1995) |
Странджа е село в Югоизточна България. То се намира в община Болярово, област Ямбол. До 1934 година името на селото е Кайбиляре, Кайбалар или Къмбиляр.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Странджа е разположено в планински район на границата с Турция. Намира се на 9 km от Воден и на 18 km от Крайново, на 16 km от Малко Шарково, на 25 km от общинския център Болярово и на 78 km от областния център Ямбол. Хълмовете около селото са обрасли с дива детелина, драка, мащерка и други билки. Част от землището на селото е зад пограничните заграждения, почти изцяло в полите на Странджа. Има изключително добри условия за лов, а особено успешен е ловът на дивя свиня.
Природата е завзела обратно селото. Рядкост е да срещнеш някой по улиците.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1906 г. Странджа е било турско село, което турците постепенно напускат, като продават имотите си на българите. Село Странджа е заселено през 1906 г. от бежанци от Източна Тракия. Първоначално е носело името Кайбилар, но впоследствие Борис III с указ го преименува на Странджа. Изоставяйки имотите си в Одринско и Лозенградско, много български семейства предпочитат да останат да живеят в близост до турската граница, с надеждата, че един ден отново ще се върнат по домовете си, ще обработват земите си. Преди 9 септември 1944 г. селото е наброявало 1400 души. Имало е силно развито земеделие и животновъдство – овце, кози, крави, биволи. По време на социализма, за нуждите на промишлеността и строителството, е имало нужда от работна ръка. Много младежи по това време напускат селото, устройват се по градовете и остават там. Политиката е била насочена към развитие на градовете, а селата западат. Цели семейства се изселват поради липса на поминък. Земеделието е унищожено, животновъдството също. През 70-те години в селото остават около 150 души, а към днешна дата в село Странджа живеят около целогодишно 10 – 15 души, на възраст над 70 години.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]В селото живеят само българи християни.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]В село Странджа е роден българският професор по Съобщителна техника и комуникации Петър Михов Тодоров (1922 – 2000 г.).
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Църквата в село Странджа
-
Сградата на кметството на село Странджа
-
Къща в село Странджа
-
Знамената на община Болярово, България и ЕС в центъра на село Странджа
-
Сграда в центъра на село Странджа
-
Улица в центъра на село Странджа
-
Сградата на старата митница в село Странджа
-
Камбанарията в село Странджа
-
Мемориални плочи в село Странджа
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 135.
|