Божи град (крепост)
Божи град Kalaja e Menkulasit | |
Местоположение | |
Информация | |
---|---|
Страна | Албания |
Терит. единица | община Девол |
Местоположение | Божи град |
Основаване | Късна античност |
Състояние | руини |
Божи град или Менкулашкото кале (на албански: Kalaja e Menkulasit) е средновековна крепост в Югоизточна Албания.[1][2] Калето е обявено на 10 юни 1973 година за археологически паметник на културата под № 1886.[3]
Местоположение
[редактиране | редактиране на кода]Крепостта е разположена на върха на малък хълм, на десния източен бряг на река Девол, североизточно от село Божи град (Мирас) и южно от село Менкулас на 500 m от границата с Гърция. Крепоста контролира пътя от Корча и Москополе към Костур. Този, минаващ през шията между планините Грамос и Флацата, в района на Ревани (Дипотамия), е широко използван от Античността до Втората световна война като проход от Македония към Албания.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Крепостта е построена през Късната античност и е поддържана през Средновековието, тъй като е контролирала много важен проход.[1]
Йоан Скилица, описвайки военните действия на император Василий II в района, пише: „докато беше в крепостта, той отиде към Васоград и предприе действия“ (εν τώ παριέναι δε τό τε φρούριον είλε τα Βασόγραδα και ενέπρησε). В 1017 година Василий II опожарява и отвоюва крепостта от ръцете на българите, но тя, за разлика от Шестеовското Градище, изглежда, продължава да съществува до края на византийската ера. Според албанския археолог Герак Караискак, правил проучвания в крепостта, тя е била изоставена около XIV век. [1]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Следите от укреплението днес са запазени в лошо състояние. От двете страни на хълма има два потока, които още повече засилват сигурността му. Ширината на частично запазения периметърен зид варира от 1,70 m до 2,50 m и обхваща площ от около 6 декара с овална форма. Кули не са открити, а в крепостта е открита керамика от Късната античност.[1]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д Άγνωστα κάστρα της Καστοριάς // Ιστορικά Καστοριάς. Посетен на 30 март 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Cenolli, Florenc. Guida Arkeologjike e Devollit. Korçë, Drejtoria Rajonale e Trashëgimisë Kulturore, 2020. с. 23. (на албански)
- ↑ Lista e monumenteve: Rrethi i Devollit. Instituti i Monumenteve të Kulturës - Ministria e Kulturës. Посетен на 11 tetor 2016. Архив на оригинала от 2019-10-29 в Wayback Machine.