Направо към съдържанието

Бланко Енкалада (бронепалубен крайцер, 1893)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Бланко Енкалада“
Blanco Encalada
Бронепалубният крайцер „Бланко Енкалада“
Флаг Чили
Клас и типБронепалубен крайцер
Следващ типМинистро Сентено
Предшестващ типБронепалубни крайцери тип „Президенте Еразуриз“
ПроизводителArmstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания.
Служба
Заложенавгуст 1892 г.
Спуснат на вода9 септември 1893 г.
Влиза в строй29 май 1894 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1946 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост4568 t (нормална)
Дължина между перпендикулярите
112,8 m
Ширина14,2 m
Газене5,64 m
Броняна палубата: 42 mm
(по скосовете: 114);
щитове оръдия: 63 – 114 mm;
на бойната рубка: 76 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
8 огнетръбни котли
Мощност14 600 к.с.
(10,9 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост22,5 възела
(41 km/h)
Далечина на
плаване
3350 морски мили при 9 възела ход;
Запас гориво: 866 t въглища
Екипаж300 души
Кръстен в чест на:първия президент на Чили – Мануел Бланко Енкалада
Въоръжение
Артилерия2x1 203 mm;
10x1 152 mm;
12x1 76 mm;
12x1 37 mm
Торпедно
въоръжение
5x450 mm ТА[1]
„Бланко Енкалада“ в Общомедия

Бланко Енкалада (на испански: Blanco Encalada) е бронепалубен крайцер на чилийските ВМС от края на 19 век. Построен в единствен екземпляр. Той е усъвършенствана версия на крайцерите „Вейнтисинко де Майо“ и „Нуеве де Хулио“, построенных для ВМС на Аржентина, принадлежи към т.нар. „елсуикски крайцери“, строени за експорт от британската компания Armstrong Whitworth.

Проектирование и построяване

[редактиране | редактиране на кода]

След спускането на вода на „Нуеве де Хулио“ ръководството на „Армстронг“ решава, че Чили, които са в сложни и конфликтни отношения с Аржентина, също ще поиска попълване на флота си със съвременни крайцери. Макар още преговорите с правителството на Чили да не са завършени, вече през юли 1892 г. компанията залага новия крайцер, за да няма прекъсване в работата на предприятието. Едва през септември 1892 г. правителството на Чили се съгласява да купи строящия се кораб на цена 333 500 фунта стерлинги[2].

Чилийците привличат като консултант Едуард Джеймс Рид, бивш главен строител на Кралския флот и изискват множество подобрения. В основно това е монтирането на крайцера на артилерия, силно превъзхождаща аржентинските конкуренти. Това, на свой ред, води до изменение на корпусните конструкции.

„Бланко Енкалада“ има гладкопалубен корпус. Това е направено за подобряване на мореходността му и особено за използването на артилерията в лошо време. Дъното на кораба има обшивка от тик и медни пластини. Двойното дъно сега се простира по цялата дължина на кораба, а при „Вейнтисинко де Майо“ и „Нуеве де Хулио“ то липсва в района на силовата установка[3].

На „Бланко Енкалада“ фокмачтата се намира пред мостика. Това е направено за да се намали максимално негативното влияние на дулните газове от носовото тежко оръдие при управлението на кораба. Подобно решение инженерите на компанията повтарят още в много проекти[4].

  1. Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.
  2. Brook P. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927. Gravesend, World ship society, 1999. ISBN 0-905617-89-4.
  3. Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М, АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4. с. 290.
  4. Кофман В. Л. Чудеса от „Армстронга“. с. 23.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Бланко Энкалада (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​