Направо към съдържанието

Вейнтисинко де Майо (бронепалубен крайцер, 1890)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Вейнтисинко де Майо“
ARA Veinticinco de Mayo
Бронепалубният крайцер „Вейнтисинко де Майо“, 1910 г.
Флаг Аржентина
Клас и типБронепалубен крайцер
Следващ тип„Нуеве де Хулио“
Предшестващ тип„Патагония“
ПроизводителArmstrong Whitworth в Елсуик, Великобритания.
Служба
Заложен18 юни 1888 г.
Спуснат на вода5 май 1890 г.
Влиза в стройянуари 1891 г.
Изведен от
експлоатация		утилизиран 1921 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост3180 t (нормална);
3500 t (пълна)
Дължина107,9 m
Дължина между перпендикулярите
100,6 m
Ширина13,4 m
Газене4,88 m
Броняна палубата: 25 – 89 mm
(89 – 114 по скосовете);
гласис: 127 mm;
щитове оръдия: 25 mm;
на бойната рубка: 102 mm
Задвижване2 парни машини с тройно разширение;
4 огнетръбни котли
Мощност14 050 к.с.
(10,5 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост22,4 възела
(40 km/h)
Далечина на
плаване		5025 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 620 t въглища
Екипаж320 души
Кръстен в чест на:25 май, денят на началото на Майската революция на Аржентина
Въоръжение
Артилерия2x1 210 mm;
8x1 120 mm;
12x1 47 mm
Торпедно
въоръжение		3x450 mm ТА[1]
„Вейнтисинко де Майо“ в Общомедия

Вейнтисинко де Майо (на испански: ARA Veinticinco de Mayo[~ 1]) е бронепалубен крайцер на аржентинските ВМС от края на 19 век. Построен е в единствен екземпляр. Той е типичен представител на първото поколение „Елсуикските крайцери“, строени от британската компания „Армстронг“ (на английски: Armstrong Whitworth) за експорт. Неговото последващо развитие е крайцерът „Нуеве де Хулио“.

Проектиране и построяване

[редактиране | редактиране на кода]
„Вейнтисинко де Майо“, 1901 г.

„Вейнтисинко де Майо“ е проектиран от главния конструктор на известната британска фирма Armstrong Whitworth – „Армстронг“ Филип Уотс. В основата на проекта е положен крайцерът „Пиемонте“, конструиран от Уотс и построен от „Армстронг“ за ВМС на Италия. „Пиемонте“ прави голямо впечатление на военноморските кръгове със съчетанието на мощно въоръжение и ниска цена, затова и фирмата очаква други поръчки[2]. Пред Уотс е поставена задача да създаде проект, развиващ прототипа, но превъзхождащ го по всички характеристики.

Решението за строителството на новия кораб в Елсуик е взето през юни 1886 г.[3]. Крайцерът трябва да развива максималната възможна скорост, а неговото въоръжение е съставено от 120 mm скорострелни оръдия на „Армстронг“, вместо 152 mm, при „Пиемонт“. Макар флотовете да не бързат с поръчката, уверенността на Уилям Джордж Армстронг в успеха на проекта е толкова голяма, че крайцерът е заложен на 18 юни 1888 г. без да има купувач за него, под името „Некочеа“ (на испански: Necochea)[~ 2]. През юли 1889 г. строящият се крайцер е предложен на Чили, но в крайна сметка, през септември 1889 г., е закупен на стапела от правителството на Аржентина[3].

Аржентинското правителство забавя плащанията, за това вече готовият крайцер стои на река Тайн от април до юли 1891 г. и едва през август 1891 г., когато е направено последното плащане, корабът отплава към мястото на службата. Преходът през Атлантика преминава успешно и завършва на 17 септември 1891 г., когато „Вейнтисинко де Майо“ пристига в Буенос Айрес[4].

Конструкция

[редактиране | редактиране на кода]
„Вейнтисинко де Майо“, схема на артилерията и защитата.

Корпусът на „Вейнтисинко де Майо“ представлява увеличения корпус на „Пиемонте“. Всичко в проекта е подчинено на достигането на максимално висока скорост и пределно въоръжение. По настояване на поръчителя бакът и ютът са повдигнати, което в съчетание с по-високия, отколкото на „Пиемонте“ борд, позволява увеличаване на мореходността на кораба. В конструкцията е използвано двойно дъно, но поради малките размери на корпуса, то отсъства под машинното и котелното отделения[5].

Бронираната палуба е по протежение на целия кораб, прикриваща погребите и механизмите. Дебелината ѝ се колебае от 89 mm над машинната установка, до 42 mm на другите места и 25 mm в краищата. Скосовете на палубата са дебели 89 mm в долната част и 114 mm в горната. Понеже машините са издигат над палубата, над тях има овален гласис от броня 127 mm[5].

Ръководството на „Армстронг“ предлага да се постави и тънък брониран пояс, който да дава защита от фугасни снаряди. Това с цената на незначително увеличение на водоизместимостта, а като стойност 8000 – 10 000 фунта стерлинги. Но аржентинците отказват предложението под влияние на възгледите на Британското Адмиралтейство, предпочитащо строежа на бронепалубни крайцери[3]. Надлъжно, по целите бордове, е поставена допълнителна защита, състояща се от кофердами и въглищни бункери[6].

„Вейнтисинко де Майо“ има две вертикални парни машини с тройно разширение, захранвани от четири традиционни за „Армстронг“ огнетръбни парни котли. Съгласно разчетите на конструкторите, крайцерът трябва да развие скорост от 20,75 възела при мощност на машините от 8300 к.с. на естествена тяга, а на изкуствена тяга 22 възела при мощност 14 000 к.с. Фактически, на изпитанията тези показатели са надхвърлени. „Вейнтисинко де Майо“ развива скорост от 21,24 възела при мощност 8735 к.с. без форсиране, а при мощност 14 050 л.с. се ускорява до 22,43 възела[3]. Така, към момента на влизането си в строй, „Вейнтисинко де Майо“ става най-бързият крайцер в света[6].

Нормалния запас въглища е 300 тона, а максималния – 620 тона. Предполага се, че при максимален запас крайцера ще може да измине 10 000 мили на скорост 10 възела[3]. Фактически, тази стойност достига едва 8000 мили, но и дори и това, като показател е много добре за кораб с толкова малка водоизместимост[6].

Оценка на проекта

[редактиране | редактиране на кода]

При влизането в строй крайцера „Вейнтисинко де Майо“ се оценява от много специалисти като първокласен кораб. По тяхно мнение, само наличието на нескорострелната артилерия на „Круп“ е недостатък на проекта[7].

Коментари

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ От на испански: 25 de Mayo, Veinticinco de Mayo – в превод „25 май“ (наречен в чест на датата на започването на Майската революция на Аржентина.
  2. ↑ Град на Атлантическото крайбрежие на Аржентина.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1979. ISBN 0-85177-133-5.
  2. ↑ Osborne E. W. Cruisers and Battle cruisers. An illustrated history of their impact. Denver, USA, ABC-CLIO, 2004. ISBN 1-85109-369-9.
  3. ↑ а б в г д Brook P. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927. Gravesend, World ship society, 1999. ISBN 0-905617-89-4.
  4. ↑ Brook P. Warships for export. Armstrong warships 1867 – 1927.
  5. ↑ а б Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860 – 1910. М., АСТ, 2006. ISBN 5-17-030194-4. с. 288.
  6. ↑ а б в Кофман В. Л. Чудеса от „Армстронга“. Моделист-конструктор. 2007. с. 23.
  7. ↑ Каторин Ю. Ф. Крейсеры. Ч.1. СпБ, Галея Принт, 2008. ISBN 978-5-8172-0126-0. с. 42.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Вейнтисинко де Майо (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Вейнтисинко_де_Майо_(бронепалубен_крайцер,_1890)&oldid=11779556“.