Направо към съдържанието

Патагония (бронепалубен крайцер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Патагония“
ARA Patagonia
Бронепалубният крайцер „Патагония“
Флаг Аржентина
Клас и типБронепалубен крайцер
Следващ типВейнтисинко де Майо
Предшестващ типНяма
ПроизводителStabilimento Técnico di Trieste в Триест, преди в Австро-Унгария.
Служба
Заложен1885 г.
Спуснат на вода1886 г.
Влиза в стройфевруари 1887 г.
Изведен от
експлоатация
утилизиран през 1927 г.
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост1450 t (нормална);
1530 t (пълна)
Дължина67,0 m
Ширина10,0 m
Газене3,89 m
Броняна палубата: 30 mm;
щитове оръдия: 100 mm;
на бойната рубка: 37 mm
Задвижване2 парни машини „Компаунд“;
5 огнетръбни котли
Мощност3180 к.с.
(2,4 МВт)
Движител2 гребни винта
Скорост14 възела
(26 km/h)
Далечина на
плаване
3500 морски мили при 10 възела ход;
Запас гориво: 350 t въглища
Екипаж210 души
Кръстен в чест на:
Патагония
Въоръжение
Артилерия1x1 152 mm;
1x1 120 mm;
8x1 76 mm[~ 1]
„Патагония“ в Общомедия

Патагония (на испански: ARA Patagonia) е бронепалубен крайцер на ВМС на Аржентина от края на 19 век. Проектът е реализиран в единствен екземпляр.

История на проекта

[редактиране | редактиране на кода]

„Патагония“ е първият бронепалубен крайцер на Аржентина. Построен е в Австро-Унгария през 1887 г.[1]. Цената за построяването на кораба е около 100 000 фунта стерлинги.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
Крайцерът „Патагония“

С влизането си в състава на флота става флагман на 1-ва дивизия кораби, обединяваща мониторитеЕл Плата“ и „Лос Андес“, корветатаУругвай“, канонеркатаКонститусион“ и корабът „Ресгардо“.

През юли 1890 г. моряците на крайцера заемат страната на аржентинската буржуазия в Парковата революция (на испански: Revolución del Parque)[2]. С началото на активните сблъсъци на сушата „Патагония“, съвместно с канонерките „Майпу“, „Парана“ и други кораби, започват бомбардировка на Буенос Айрес. След преговори на президента Хулио Рока с генерала на въстанниците Мануел Хосе Кампос (на испански: Manuel J. Campos), последният нарежда прекратяване на огъня[2].

По време на Революцията на радикалите (1893) остава верен на правителството.

В периода август – октомври 1894 г. е в състава на 2-ра дивизия, където освен „Патагония“ влизат крайцерите „Вейнтисинко де Майо“ и „Нуеве де Хулио“, участва в учения. Паралелно, задачата на съединението е наблюдение на бразилските кораби, плаващи в аржентински води близо до остров Мартин Гарсия и бразилското въстание на военноморския флот, който се бунтува против своето правителство.

През 1895 г. участва във военноморски учения.

През 1915 г. носи служба в естуария на Ла Платы, подсигурявайки неутралитета на Аржентина в Първата световна война.

Към 1918 г. от крайцера е свалено цялото въоръжение и в Astillero Río Santiago (Рио Сантяго) е преоборудван във войскови транспорт. Като такъв служи до 1925 г., плавайки между Буенос Айрес и Ушуая, докато не е изваден от флота. По време на активната си служба посещава пристанища на Уругвай и Чили.

Корабът е доста малък и бавен по стандартите за крайцер, и по-скоро е мореходна канонерска лодка[3].

  1. Всички данни са към 1909 г., преди модернизацията.
  1. Conway’s All the World’s Fighting Ships= 1860 – 1905
  2. а б Коллектив авторов. Очерки истории Аргентины. М., Соцэкгиз, 1961, 588 с. с. 242.
  3. Ненахов Ю. Энциклопедия крейсеров. 1860 – 1910
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Патагония (бронепалубный крейсер)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​