Блаже Кръстев
| Блаже Кръстев | |
| Български революционер | |
 | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Блаже Кръстев в Общомедия | |
Блаже Кръстев, наричан Биринчето,[1][2] е български революционер, крушевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]
Блаже Кръстев е роден през 1873 година в Бирино, тогава в Османската империя. Там се включва във ВМОРО и организира собствена чета. През Илинденско-Преображенското въстание, заедно с Иван Наумов-Алябака, на 2 август превземат турските казарми в Крушево. Под ръководството на Пито Гули Блаже Кръстев отбранява града от турските нападения.
След въстанието Блаже Кръстев е от малцината войводи, които остават на територията на Македония, за да продължат да организират чети. В края на 1904 година се включва в четата на Гюрчин Наумов-Пляка и при Иван Наумов-Алябака, с който във Велешко се бори със сръбската пропаганда в Македония. През 1905 година участва в обединените антисръбски действия, заедно с четите на Дамян Груев, Георги Сугарев и Иван Наумов-Алябака, в Поречието и Азот. До смъртта на Гюрчин войвода е негов заместник, а след това става районен войвода, като за кратко го замества Петър Юруков. През 1907 година е Крушовски районен войвода, помощник му е Георги Ралев и действат с общо 20 четници.[3]
Блаже Кръстев, за кратко легален след Младотурската революция. При опит да бъде арестуван от 12 жандармеристи, той повежда сражение, избива всички и бяга в България през 1909 година,[4] като след това е изпратен от Тодор Александров обратно в Крушевско. Много хора в Крушевско са арестувани и изтезавани за укривателство на Блаже Кръстев, а девет души са осъдени от властите на 16 и 5 години затвор.[5]
Загива на 31 май 1911 година, в борба с четата на преминалия на младотурска страна Дончо Тодоров от Стара Загора, край Журче.[6] Трупът му е занесен първо в Крушево, после в Битоля, където е фотографиран.[7][8]
Синът му Петър Блажев Кръстев (1899 – 1965) е деец на Крушевското благотворително братство в София.[9]
Памет
[редактиране | редактиране на кода]В София в квартал „Баталова воденица“ на негово име е наречена улица „Блаже Биринчето“. След Деветосептемврийския преврат комунистическата власт я преименува в 1950 година на улица „Златна нива“.[10]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Блаже Биринчето -
-
Трупът на Блаже Биринчето
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 17.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 74.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 32, 7 ноември 1909, стр. 3.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 38, 3 април 1911, стр. 2.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 50.
- ↑ Стефанов, Алексо. Революционната дейност в Демирхисар
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 19.
- ↑ Парцел 33 // София помни. Посетен на 3 март 2016.
- ↑ Мирков, Димитър. Софийският квартал „Баталова воденица“. Щастливите дни на нашето детство. София, ИК Гутенберг, 2017. ISBN 978-619-176-096-1. с. 59.
