Благой Монев
| Благой Монев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1904 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Благой (Блажо) Монев Кратовски[1] или Кратовалиев[2] е български революционер, деец на Македонската младежка тайна революционна организация, активен участник в съпротивата на българското население във Вардарска Македония срещу сръбската власт (1918 – 1941).[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е през април 1904 година в Ново село, Щипско, тогава в Османската империя.[4] През 1921 година завършва гимназия в Щип, където е съученик с Михайло Апостолски.[1] Монев следва архитектура в Политехническия университет в Белград. Под сърбско управление участва дейно в борбите на македонските българи като член на ММТРО и става един от ръководителите на организацията в Щип.
Заради нелегалната си дейност още като студент е заловен от сръбските власти и е подсъдим на Скопския студентски процес в 1927 година, но е освободен.[5] Още при излизането един полицай предрича съдбата му: „Вие успяхте да се спасите, но сега по-лесно ще ви стигне куршума“. Той бързо реорганизира и заздравява организацията, окуражава и събира разпръснатите и тя почва да фукционира както преди. „Той се чувствуваше даже отговорен пред другарите в затвора и мислеше, че ще ги успокои, за да понесат по-леко мъките, ако те чуят, че ММТРО е излекувана от провала“ (Димитър Гюзелев).[6]
Продължава следването си, но скоро след това, на 13 август 1929 година, е убит в мазето на полицейския участък в Щип заради пробългарската си дейност. Извикан е от сръбските власти под предлог, че го викат за справка, изтезаван е в полицията и след това е заклан.[3][4][7][8] Както отбелязва Димитър Гюзелев, след Скопския студентски процес сърбите вече не затварят и не съдят, а убиват без съд противниците си, за да не изгубят пред общественото мнение в Европа, както със Скопския процес.[6]
В 1942 година в Щип е основан Българският общограждански национален клуб „Благой Монев“, кръстен в памет на Монев. Клубът се бори за запазване на българщината в Македония и за бързо приобщаване на Македония към Свободна България.[9]
На 22 февруари 1943 година, майка му Костадинка Кратовска, 70-годишна, родом от Щип и жителка на Щип, подава молба за българска народна пенсия.[3] Свидетели са щипяните доктор Тодор Гичев, околийски лекар, доктор Панче Станчев и Кирил Е. Кожинков. Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[10]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 372.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 320.
- ↑ а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 71.
- ↑ а б Гюзелевъ, Димитъръ. Жертвитѣ на Скопския студентски процесъ. Печатница Крайничанецъ A. Д. – Скопие, 1942, 10 – 11 // macedonia.kroraina.com.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 137.
- ↑ а б Гюзелевъ, Димитъръ. Жертвитѣ на Скопския студентски процесъ. Печатница Крайничанецъ A. Д. – Скопие, 1942, 23 – 24 // macedonia.kroraina.com.
- ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 141.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 309-310.
- ↑ Общограждански национален клуб „Благой Монев“ – Протокол и устав на Щипския общограждански национален клуб „Благой Монев“, Щип, 1942 година // Онлайн библиотека „Струмски“. Посетен на 24 август 2020 г.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел II. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-92088. с. 72.
