Благой Дамянов
| Благой Дамянов | |
| български иконописец | |
| Роден | |
|---|---|
Благой (Блаже) Дамянов е български иконописец, представител на Дебърската художествена школа.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в голямото дебърско мияшко село Тресонче. Съселянин е на Дичо Зограф и негов основен съперник на зографското поприще, тъй като е много добър майстор. Баща и учител е на зографите Михаил и Христо Благоев.[1]
Работи за кратко време през втората половина на XIX век, но от запазените му икони личи голямо дарование. От него са известни малко творби – няколко икони в църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Пехчево: иконите на Богородица Одигитрия и Христос от 1861 година, надписани „Зограф Блаже Дамянович из деборцка держава Тресонче“ и „Зограф Блаже Дебрали“,[1] иконите „Йоан Кръстител" (1862) и „Свети Георги" (1862), „Света Екатерина“,[1] „Свети Димитър“ (1863), „Свети Илия“ (1863), „Св. св. Петър и Павел“ (1861), „Свети Антоний Велики“.[2][3][4]
- Стенописи от „Свети Архангел Гавриил“ в Долно Требешине
-
-
-
В 1866 година изписва стенописите в църквата „Възнесение Господне“ в Орхание, днес Ботевград. Негов подпис няма, изписана е само годината, но живописта е в неговия стил.[5] Иконите и иконостасът са част от експозицията на Ботевградския исторически музей.[6]
- Икони от „Възнесение Господне“ в Ботевград
-
„Свети Вартоломей“ -
„Свети апостол Петър“ -
„Свети евангелист Матей“ -
„Свети Симеон“
В 1868 година работи заедно с Вено Костов и Зафир Василков в църквата в село Света Петка и в църквата „Свети Архангел Гавриил“ в Долно Требешине.[7] В Долно Требешине престолната патронна икона е подписана зограф Блажо Дамянович от Дебър, подписал се на престолната икона на Богородица като Блажо Дебрели. Зограф Зафир се подписал на иконата на Света Марина и Свети Стефан, датирана 1868, на иконата на Преображение и на иконата на Свети Димитър. На Рождество Христово и Обрезание се е подписал зограф Вено. По стил престолните икони са сходни с тази, подписана от Блажо Дамянович.[8]
В „Свети Пантелеймон“ в Горно Нерези има икона на Йоан Кръстител, подписана от „Зограф Петре и Блаже Дебрали от село Тресонче 1868“, като този Блаже е възможно да е Благой Дамянов.[2]
Родословие
[редактиране | редактиране на кода]| Благой Дамянов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Михаил Благоев | Христо Благоев (1863 — 1947) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Серафим Михайлов | |||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 197.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 198.
- ↑ Българска академия на науките. Институт за изкуствознание. Енциклопедия на изобразителните изкуства в България. Том 1. София, Издателство на БАН, 1980. с. 215.
- ↑ Илиевска-Арсова, Весна. Пијанец-Малеш, изобилство од сонце и насмевки!. Штип, Центар за развој на Источен плански регион, 2011. ISBN 978-608-65253-0-9. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Майстор Блаже от Дебърско // Исторически музей - Ботевград, 27 август 2013. Архивиран от оригинала на 2018-03-28. Посетен на 28 март 2018.
- ↑ Църквата „Свето Възнесение Господне“ ще чества 150 години // Botevgrad.com. Посетен на 28 март 2018.
- ↑ Женарју, Ивана. Зидно сликарство у цркви Свете Петке у селу Стража код Гњилана // Баштина 35. Приштина – Лепосавић, Институт за српску културу, 2013. с. 317. Архивиран от оригинала на 2017-12-26.
- ↑ Храм св. архангела Гаврила // Епархија Врањска. Посетен на 26 декември 2017.[неработеща препратка]
