Благодарност

Благодарността е положителна емоция или нагласа, която идва в отговор на това, че някой е получил или ще получи нещо. Преживяването на благодарност исторически се фокусира върху няколко световни религии^[1] и е разглеждано обширно от философите на морала като Адам Смит.^[2]

Систематичното изследване на благодарността в психологията започва около 2000 г., може би защото психологията традиционно се фокусира повече върху разбирането на нещастието, отколкото на разбирането на позитивните емоции. Все пак с идването на позитивната психология^[3] благодарността става главен фокус на психологическите изследвания.^[4] Изследването на благодарността в психологията е фокусирано върху разбирането на краткокрайното преживяване на емоция на благодарност, индивидуалните различия в това колко често хората изпитват благодарност и взаимоотношението между тези два аспекта.^[5]^[6]

Празници, свързани с благодарността

11 януари – Международен ден на думата „благодаря“ (International Thank Day), предложен през 1994 г. от родения в Илинойс – Ейдриън Сиукс Купърсмит (Adrienne Sioux Koopersmith).
Ден на благодарността – отбелязва се в САЩ на четвъртия четвъртък от ноември, а в Канада – на втория понеделник от октомври.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Благодарност

Източници

↑ Emmons, R. A., & Crumpler, C. A. (2000). Gratitude as a human strength: Appraising the evidence. Journal of Social and Clinical Psychology, 19, 56 – 69
↑ Smith, A. (1790/1976). The Theory of Moral Sentiments (6th ed.). Indianapolis, IN: Liberty Classics. (Original work published 1790).
↑ Linley, P. A., Joseph, S., Harrington, S., & Wood, A. M. (2006). Positive psychology: Past, present, and (possible) future Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.. The Journal of Positive Psychology, 1, 3 – 16.
↑ Wood, A. M., Joseph, S., & Linley, P. A. (2007). Gratitude: The parent of all virtues Архив на оригинала от 2015-07-31 в Wayback Machine.. The Psychologist, 20, 18 – 21
↑ Wood, A. M., Maltby, J., Stewart, N., Linley, P. A., & Joseph, S. (2008). A social-cognitive model of trait and state levels of gratitude Архив на оригинала от 2011-07-17 в Wayback Machine..Emotion, 8, 281 – 290.
↑ McCullough, M. E., Tsang, J. & Emmons, R. A. (2004). Gratitude in intermediate affective terrain: Links of grateful moods to individual differences and daily emotional experience. Journal of Personality and Social Psychology, 86,295 – 309. (electronic copy)

Тази статия, свързана с психология, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Портал „Психология“

[1] Emmons, R. A., & Crumpler, C. A. (2000). Gratitude as a human strength: Appraising the evidence. Journal of Social and Clinical Psychology, 19, 56 – 69

[2] Smith, A. (1790/1976). The Theory of Moral Sentiments (6th ed.). Indianapolis, IN: Liberty Classics. (Original work published 1790).

[3] Linley, P. A., Joseph, S., Harrington, S., & Wood, A. M. (2006). Positive psychology: Past, present, and (possible) future Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine.. The Journal of Positive Psychology, 1, 3 – 16.

[WoodPsychologist-4] Wood, A. M., Joseph, S., & Linley, P. A. (2007). Gratitude: The parent of all virtues Архив на оригинала от 2015-07-31 в Wayback Machine.. The Psychologist, 20, 18 – 21

[WoodEmotion-5] Wood, A. M., Maltby, J., Stewart, N., Linley, P. A., & Joseph, S. (2008). A social-cognitive model of trait and state levels of gratitude Архив на оригинала от 2011-07-17 в Wayback Machine..Emotion, 8, 281 – 290.

[6] McCullough, M. E., Tsang, J. & Emmons, R. A. (2004). Gratitude in intermediate affective terrain: Links of grateful moods to individual differences and daily emotional experience. Journal of Personality and Social Psychology, 86,295 – 309. (electronic copy)

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]