Съжаление
Съжалението е емоцията на човек, който желае да е взел различно решение в миналото, защото последствията от решението са били неблагоприятни.
Съжалението е свързано с възприеманата възможност. Неговата интензивност варира във времето след решението, по отношение на действие срещу бездействие и по отношение на самоконтрола в определена възраст. Смята се, че самообвинението, което идва със съжаление, стимулира коригиращи действия и адаптиране.
В западните общества възрастните изпитват най-голямо съжаление относно избора на своето образование.[1]
Определение
[редактиране | редактиране на кода]Съжалението е определено от психолозите в края на 1990-те години като „отрицателна емоция, основана на възходящо, самофокусирано, противоположно заключение“.[1] Друга дефиниция е „отвратително емоционално състояние, предизвикано от несъответствие в стойностите на резултатите от избрани спрямо неизбрани действия“.[2] Съжалението се различава от разкаянието по това, че хората могат да съжаляват за неща извън техния контрол, но разкаянието показва чувство на отговорност за ситуацията.<ref name=":1">
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Roese, N.J. What We Regret Most...and Why // Personality & Social Psychology Bulletin 31 (9). 2005. DOI:10.1177/0146167205274693. с. 1273 – 85.
- ↑ Zeelenberg M, Pieters R. A theory of regret regulation 1.0. J Consum Psychol. 2007;17(1):3 – 18.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Regret в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |