Направо към съдържанието

Позитивна психология

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Позитивната психология е съвременен клон на психологията, който „изучава силите и добродетелите, които карат индивидите и обществата да процъфтяват“.[1] Позитивните психолози имат за цел „да открият и възпитат гении и таланти“ и „да направят нормалния живот по-задоволяващ“,[1] а не просто да лекуват душевните болести.[1]

Няколко хуманистични психолози като Ейбрахам Маслоу, Карл Роджърс и Ерих Фром развиват теории и практики, които включват човешкото щастие. Сега теориите за човешкото благоденствие, развити от тези хуманистични психолози, намират емпирична подкрепа в изследванията на позитивните психолози. Позитивната психология също се движи напред и в редица нови направления.

Днешните изследователи в позитивната психология са Мартин Селигман,[1] Ед Дийнър,[1] Михали Чиксентмихай,[1], Чарлс Снайдер,[1] Кристофър Питърсън,[1] Барбара Фредриксън,[1] Доналд Клифтън, Алберт Бандура, Шели Тейлър, Чарлс Карвър, Майкъл Шайер и Джонатан Хайд.[2]

  1. а б в г д е ж з и Compton, William C,. 1 // An Introduction to Positive Psychology. Wadsworth Publishing, 2005. ISBN 0-534-64453-8. с. 1 – 22.
  2. Ong, Anthony D. and Van Dulmen, Manfred H.M. (2006). Oxford Handbook of Methods in Positive Psychology. Oxford University Press U.S.

По-нататъшно четене

[редактиране | редактиране на кода]