Битолски надпис

Битолски надпис
Битолският надпис на цар Йоан Владислав
Местоположение
Битолски надпис Местоположение в Северна Македония 41.0311, 21.3402
Страна	Северна Македония
изложен в	Исторически музей, Битоля
Археология
Вид	стела
Период	XI век
Епоха	Средновековие
Битолски надпис в Общомедия

Битолският надпис е надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство. Той е сред най-старите български надписи заедно с надписа на ичиргу боила Мостич от 950 – 960 година, Самуиловия надпис от 993 година и Варошкия надпис от 996 година. Първоначално, след откриването си през 1956 година, плочата е изложена в градския музей. След свързан с нея българо-югославски скандал през 1970 година тя дълги години се намира в трезора на Битолския музей и не е изложена за посетителите. От 90-те години на XX век каменният блок е експониран в музея в залата за средновековна история на града, но без обяснителен текст за съдържанието му като цяло. В надписа е посочено, че плочата е от 1015/1017 година и че в нея за първи път се споменава името на града. В сайта на музея плочата е описана като една от най-значимите находки от периода на управлението на Иван Владислав.

Откриване и значение

Намерен е през декември 1956 година в Народна република Македония при събарянето на Сунгур Чауш бег джамия в град Битоля, която вероятно е градена с камъни от Битолската крепост. В него владетелят съобщава за обновяването на Битолската крепост и упоменава, че е цар на България и „българин по род“. Информация за откритата плоча се разчува незабавно в града и е изнесена в България с помощта на македонския българин Панде Ефтимов. По това време той среща в Битоля свой съгражданин, който му разказва, че на един строеж са открили мраморен камък с някакви надписи по него. На следващата сутрин те отиват на строежа, където Панде вижда надпис на който се разчита думата „българин“. Прави няколко снимки с фотоапарата си и отнася материалите в българското посолство в Белград, заради което впоследствие е осъден. Снимка на надписа е изпратена в България и през 1959 година от друг местен човек – Георги Калоянов, на професор Александър Бурмов, който прави публикация за надписа в списание „Пламък“. По това време София избягва да дава гласност на тази информация, понеже Белград и Москва подобряват чувствително отношенията си след разрива през 1948 година. Все пак след Мартенския пленум на ЦК на БКП от 1963 година официалната власт открито започва да критикува водената между 1944 – 1958 г. в България македонистка политика и недвусмислено променя позициите си. Така, надписът е разчетен окончателно, след като българските учени Йордан Заимов и съпругата му Василка Тъпкова-Заимова се добират до Битолската плоча през 1968 година. Това става, след като от Съюза на учените в България е организирана екскурзия в Македония, при която в Битолския музей съпрузите, които предварително са подготвени, взимат отпечатък на надписа. Така се възстановява по-голямата част от текста, който е публикуван в труда „Битолския надпис на Иван Владислав, самодържец български. Старобългарски паметник от 1015 – 1016 година.“, издаден от БАН през 1970 година. Дадената гласност осуетява плановете на Югославските власти за унищожението на надписа. Този факт нанася тежък удар на привържениците на македонизма, като директорът на Битолския музей, който е сърбин, след публикацията е незабавно уволнен, а плочата за дълго е прибрана в хранилището на музея. Повечето автори са съгласни с датировката на Заимови, макар че някои не споделят части от тяхната възстановка. Малцина, като македонистът Хорас Лънт, твърдят, че надписът е от 1234 г. и времето на Иван Асен II, въпреки че това твърдение няма логическа връзка със съдържанието му. Като пример за огромното историческо и политическо значение на надписа може да се даде неотдавнашен скандал в Северна Македония, възникнал при изготвянето на туристически каталог на Битоля. Френското консулство в Битоля, спонсориращо изготвянето на каталога, използва за корицата част от текста на плочата, съдържаща думата „български“. Забелязано от местните власти, това предизвиква гневна реакция и спиране на каталога от печат. Френският консул се извинява за „недоглеждането“ и каталогът е издаден с друга снимка на корицата.

Съдържание на надписа

Оригинал

В скоби е текстът, предложен от Йордан Заимов в неговата възстановка:

“

[† Въ лѣто Ѕ҃Ф҃К҃Г҃ отъ створенїа мира обнови сѧ съ градь] [зид]аемъ и дѣлаемъ Їѡаном самодрьжъцемъ блъгарьско[мь] [и п]омощїѫ и молїтвамї прѣс͠тыѧ владч҃ицѧ нашеѧ Б͠цѧ ї въз[] [ст]ѫпенїе І҃В҃ і врьховънюю апл҃ъ съ же градь дѣлань бысть [на] [ѹ]бѣ[жище] и на спс҃енѥ ї на жизнь бльгаромъ начѧть же [бысть] градь с[ь Б]и[т]ола м͠ца ок[то͠]вра въ К҃. коньчѣ же сѧ м͠ца [...] ис[ходѧща съ самодрьжъць] быстъ бльгарїнь родомь ѹ[нѹкъ] [Ни]к[олы же ї Риѱимиѧ] благовѣрьнѹ сынь Арона С[амоила] [же брата сѫща ц͠рѣ самод]рьжавьнаго ꙗже i разбїсте [въ] [Щїпонѣ грьчьскѫ воїскѫ цр҃ѣ Васї]лїа кде же вьзꙙто бы зл[ато] [...] фоꙙ съжев [...] цр҃ь ра[збїень] [бы цре҃мь Васїлїемь Ѕ҃Ф҃К҃]В҃ [г.] лтѣ оть створ[енї]ѧ мира [въ Ключи ї ѹсъпе лѣтѹ се]мѹ исходꙙщѹ

”

Превод

„

[През лето 6523 (бел.: 1015 г. сл. Хр.) от сътворението на света обнови се тази крепост, зид]ана и правена от Йоан, самодържец българск[и и с] помощта и с молитвите на пресветата Владичица, наша Богородица, и чрез [заст]ъпничеството на дванадесетте и на върховните апостоли. Тази крепост бе направена [за] [у]бе[жище] и за спасение, и за живота на българите. Започната [беше] крепостта [Б]и[т]оля през месец ок[то]мври, в 20-и [ден], и се завърши през месец […] в кр[ая. Този самодържец] беше българин по род, в[нук] на [Ни]к[ола и на Рипсимия] благоверните, син на Арон, [който е брат на] С[амуил, царя самод]ържавен, и които двамата разбиха [в Щипон гръцката войска на цар Васи]лий, където бе взето зл[ато] […], а този […] цар ра[збит] [биде от цар Василий в годината 652]2 (бел.: 1014 г. сл. Хр.) от сътвор[ени]ето на света [в Ключ и почина в] края [на лятото.]

“

Палеографски и езикови особености

Дванадесетредовият надпис е издълбан върху правоъгълна плоча от бял мрамор с височина 0,58 м, ширина 0,92 м и дебелина 0,26 м. Буквите са издълбани релефно и твърде грижливо. Те са относително закръглени и издължени. Средната им височина е 30 мм. Начертанието на буквите а, д, ꙗ и ѧ е характерно с това, че ъглестите горни части са се разраснали в хоризонтални чертици, което се среща в старобългарския надпис с гръцки език от 866 година в Югозападна Македония, както и в съвсем близкия по време Самуилов надпис.

В палеографско отношение Битолският надпис съвпада с уставното писмо на кирилица и показва голяма близост с други епиграфски паметници от епохата – надписа на ичиргу боила Мостич, Самуиловия надпис, Варошкия надпис, Темнишкия надпис, както и с надписи на гръцки език, какъвто е Наръшкият надпис. В първата си част Битолският надпис има характер на строителен надпис, а втората е от летописен тип. От книжовните паметници до надписа се доближават Енинският апостол, Савината книга, Супрасълският сборник, Сборникът от 1073 година и други. В надписа са използвани съкращения и лигатури, срещани твърде често във византийските и старобългарските текстове: црь – царь, бца – Богородица, аплъ – апостолъ и други.

Във фонетично отношение надписът се характеризира с неустановената употреба на двете ерови гласни: ъ (12) и ь (20), с отсъствието на йотация и липсата на смесване на носовите гласни.

В морфологично отношение за надписа е характерна употребата на страдателни причастия, на двойствено число и на задпоставен член (градь сь).

Литература

• Божилов, Иван. Битолски надпис на Иван Владислав // Кирило-методиевска енциклопедия, т. I, С. 1985, с. 196 – 198
• Бурмов, Александър. Новонамерен старобългарски надпис в НР Македония // сп. Пламък, 3, 1959, 10, с. 84 – 86
• Заимов, Йордан. Битолски надпис на Иван Владислав, старобългарски паметник от 1015 – 1016, София 1970
• Заимов, Йордан. Битолският надпис на цар Иван Владислав, самодържец български. Епиграфско изследване, София 1970
• Заимов, Йордан. Битольская надпись болгарского самодержца Ивана Владислава, 1015 – 1016 // Вопросы языкознания, 28, 1969, 6, с. 123 – 133
• Мошин, Владимир. Битољска плоча из 1017. год. // Македонски jазик, XVII, 1966, с. 51 – 61
• Мошин, Владимир. Уште за битолската плоча од 1017 година // Историjа, 7, 1971, 2, с. 255 – 257
• Томовић, Г. Морфологиjа ћирилских натписа на Балкану // Историjски институт. Посебна издања, 16, 1974, с. 33
• Угринова-Скаловска, Радмила. Записи и летописи. Скопjе 1975, 43 – 44
• Mathiesen R. The Importance of the Bitola Inscription for Cyrilic Paleography // The Slavic and East European Journal, 21, Bloomington 1977, 1, pp. 1 – 2

Вижте също

• Битолски надпис (1863): Надпис на мраморна плоча над южната врата на долномахленската църква „Света Неделя“ от 13 октомври 1863 г. за построяването на църквата „с иждивението на българитѣ“.
• Битолски надпис (1876): Каменен надпис на български и гръцки при битолската църква Св. Богородица от 25 март 1876 г. ... за въздиганıе на бѫдущата българска църква, на параклисътъ, на българсытѣ мѫжскы и дѣвически училища....
• Воденски надпис: Надпис открит във Воден в 1991 г.

Външни препратки

• Битолски надпис на Иван Владислав от 1016 г. Архив на оригинала от 2007-06-24 в Wayback Machine.
• Тъпкова-Заимова, Василка. Как Йордан Заимов възстанови Битолския надпис на Иван Владислав, fakel.bg, 03 декември 2013. Посетен на 10 октомври 2024.
• „Камъкът на страха“, документален филм на Коста Филипов, реж. Олег Ковачев, Българска национална телевизия, рубрика „В кадър“, 20 юли 2016. Посетен на 21 юли 2016.