Света Неделя (Битоля)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Света Неделя.
| „Света Неделя“ „Света Недела“ | |
.jpg) Общ изглед | |
 Местоположение в Битоля | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Битоля |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Преспанско-Пелагонийска |
| Архиерейско наместничество | Битоля |
| Изграждане | 13 октомври 1863 година |
| Статут | действащ храм |
| „Света Неделя“ в Общомедия | |
„Света Неделя“ (на македонска литературна норма: „Света Недела“) е възрожденска православна църква в Битоля, Северна Македония.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е построена вляво от северния вход на града и е осветена на 13 октомври 1863 година от митрополит Венедикт Византийски.[1]
През лятото на 1864 година в новопостроената църква и в отсъствието на митрополит Венедикт, за пръв път се служи на църковнославянски. След завръщането си обаче Венедикт прекратява тази практика.[2] Голяма роля богослужението в нея да бъде на български език има Васил Манчев, както и Пере и Коне Чоновци (Каранджулови). Манчев успява да я превърне в притегателен център и за прилепчани, пристигащи в Битоля за неделния пазар, които се черкуват в нея и се наслаждават на българското черковно пеене.[3]
На 26 октомври 1869 година гражданите на Битоля извоюват църковната си независимост от Цариградската патриаршия в „Света Неделя“ и създават българска църковна община.[4] Най-голямата икона в църквата е на светите братя Кирил и Методий, надписът на която гласи:
| „ | Български просветители от Преслав 1875 год. | “ |
В 1864 година е изписан и куполът. Има и втори слой живопис от края на XIX век, но е доста повреден.[5] Изписана е и западната фасада.[6]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]
Църквата представлява трикорабна базилика с осмоъгълен купол в средата. Слепите куполи са разположени на най-източните и западни страни и затова са трудни за виждане отвън. Галерията е на западната страна. Дървеният иконостас и повечето от иконите са от по-ново време.[5] Апостолските икони са дело на Соломон Николов.[7]
В църковния двор се намират гробища на загинали в Илинденско-Преображенското въстание, а също и гробовете на войводата Доне Кърчаров от Зовик, Димко Николов, Александър Турунджев, Иван Димов – Пашата, Димко Сарванов, Михаил Димев, Кирил Лозанчев.[8] По време на Първата световна война 40 български войници са погребани в Битоля, седем от които в двора на църквата „Света Неделя“, а останалите в гробищата на Хераклея.[9]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Надпис над входа на църквата -
Надгробната плоча на Александър Турунджев в двора на църквата -
Гробът на Димко Николов в двора на църквата
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ „В църкви от битолската епархия изтриват надписи за българите“ Архив на оригинала от 2013-09-21 в Wayback Machine., Actualno.com, 27 февруари 2009 г.
- ↑ Фролова, Марина Михайловна. Российский консул в Битоле Н.Ф. Якубовский: неизвестные страницы биографии // Славяне и Россия: Славяне и Россия в системе международных отношений. Москва, Институт славяноведения Российской академии наук, 2017. ISBN 978-5-7576-0386-5. с. 118. (на руски)
- ↑ Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2005.
- ↑ Михайлов, Иван, „Как се бранеше народа“.
- ↑ а б Church Holy Sunday (Света Недела, Sveta Nedela) in Bitola // Where is Macedonia. Архивиран от оригинала на 2014-05-07. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ Чаловска, Емилија Апостолова. Осврт на преродбенската црковна архитектура во Струмичкиот. Регион // Македонски фолклор (81). 2022. с. 210. (на македонска литературна норма)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 230.
- ↑ Александър М. Лепавцов. Има ли стара и нова македонска цивилизация. Идеологически интерпретации за пренебрегване на фактите, в. Литературен форум, бр. 5 (446), 06.02. – 12.02.2001 г.
- ↑ „Даваме Битоля без бой на съглашенците“ Архив на оригинала от 2013-09-21 в Wayback Machine., в. „Стандарт“, 4 ноември 2007.
