Битка при Ад Салицес
| Битка при Ад Салицес | |
| Готска война | |
 Карта на Малка Скития с Ад Салицес | |
| Информация | |
|---|---|
| Период | 377 |
| Място | Мизия |
| Жертви и загуби | |
 | |
Битката при Ад Салицес (на латински: Ad Salices) се състои през септември 377 г. при Ад Салицес в римската провинция Долна Мизия между Западната Римска империя с военачалник Рикомер и бунтуващите се тервингски готи с предводител Фритигерн[1][2].
Място на битката
[редактиране | редактиране на кода]
Местоположението на Ад Салицес не е точно установено. На приложените карти са показани 2 варианта в Румъния – в залива южно от Дунавската делта и до р. Дунав в Средна Добруджа северно от днешния гр. Добрич. Според друга хипотеза местоположението е на 15 км от Марцианопол (днес Девня)[3].
История на битката
[редактиране | редактиране на кода]Това е първият голям конфликт в Готската война (376 – 382) на Северните Балкани. Присъединяват се от Източната Римска империя Траян и Профутур. Битката завършва без определена победа.
Участва и Флавий Сатурнин, който след това е назначен от източноримския император Валент ІІ за magister equitum и е изпратен с кавалерия в Тракия при Траян, magister peditum на Тракия. Двамата блокират прохода в Стара планина, откъдето трябва да минат готите.
Според Амиан Марцелин Рахомер поел командването на двете римски войски, разположени близо до града Салици. Готската войска била натоварена с плячка и се прикривала „като за стена“ зад подредени в кръг бойни коли. В завързалото се сражение и двете страни понесли тежки загуби, а римската войска отстъпила към Марцианопол[4].
Битката се състои след битката при Марцианопол през 376 г. Последвана е от битката при Адрианопол на 9 август 378 година.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Hahn, Irene (2007): The Day of the Barbarians[неработеща препратка] Книга, допълн. на 19 април 2008
- ↑ The fall of the Roman Empire. Peter Heather. Oxford 2006 ISBN 978-0-19-515954-7
- ↑ Itinerarium Antonini Augusti (the Balkanic roads) at SOLTDM.COM: 227; 01; Ad Salices; 26 Архив на оригинала от 2006-11-28 в Wayback Machine.
- ↑ Валентин Плетньов, Втора Мизия и Скития през IV – VII век. Варварски нашествия и християнство, Славена, 2017 год ISBN 978-619-190-088-6, 254 стр.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Амиан Марцелин, Römische Geschichte. Lat./dt., Vierter Teil, Buch 26 – 31, Wolfgang Seyfarth, Darmstadt 1978.
- Григорий Турски, The History of the Franks.
- Kulikowski, Michael, Rome's Gothic Wars: From the Third Century to Alaric, Cambridge University Press, 2006, ISBN 0-521-84633-1, pp. 138 – 139.
- The fall of the Roman Empire. Peter Heather. Oxford 2006 ISBN 978-0-19-515954-7.
- Jorgensen, Christer (2009) [2007]. Grandes batallas. Los combates más trascendentes de la Historia. Barcelona: Parragon Books. ISBN 978-1-4075-5248-4.
- MacDowall, Simon (2011) [2001]. El ocaso de Roma. Adrianópolis. Madrid: Osprey Publishing. Traducción de Oriol Poveda Guillén. ISBN 978-84-473-7336-9.
- Хервиг Волфрам: History of the Goths. Thomas J. Dunlap, trans. Berkeley: University of California Press, 1988.
- Nort, Richard M. Van. The Battle of Adrianople and the Military Doctrine of Vegetius. [S.l.: s.n.], 2007. ISBN 0-549-25798-5.
- Heather, Peter. The Fall of the Roman Empire: A New History of Rome and the Barbarians. [S.l.: s.n.], 2005. ISBN 0-19-515954-3.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||||||||||||||||||