Битка за Негуш (1795)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Битка за Негуш.
| Битка за Негуш | |||
| Информация | |||
|---|---|---|---|
| Период | април 1795 година | ||
| Място | Негуш, Османска империя | ||
| Резултат | победа за негушани | ||
| Страни в конфликта | |||
| |||
| Командири и лидери | |||
| |||
| Сили | |||
| |||
Битката за Негуш (на гръцки: Μάχη της Νάουσα) е сражение от 1795 година между силите на Али паша Янински, които се опитват да овладеят град Негуш и защитниците, жители на града. Сражението завършва с неуспех на частите на Али паша.
Предистория
[редактиране | редактиране на кода]Богатството на Негуш в края на XVIII век привлича вниманието на епирския отцепник Али паша Янински, който започва опитите си за завладяване на града през 1795 година. В тази година Али паша изпраща в града един от най-способните политици в двора в Янина, Ставрос Ципаламас, който е приятел на архонта на Негуш Томас Хадзихимонас. Ципаламас се опитва с обещания да накара негушани да признаят суверенитета на Али паша и доброволно да се присъединят към Янинския пашалък,[1] но няма успех.[2]
Сражение
[редактиране | редактиране на кода]През април 1795 година Али паша, който вече е наложил властта си над Воден на север и над Бер на юг от Негуш, напада от четири страни града с около 4000 албанци. Хадзихимонас и военачалникът му Дели Димо обаче са подготвени и са разположили защитниците на града на стратегическите позиции при река Кутийка (Кутиха), Чифлик, Даламари и „Свети Николай“.[3]
Бойните действия започват при Кутийка, където отбраната се води от Дели Димо. Негушани контраатакуват със саби и албанците се разпръсват. Единствено група от 400 еничари остава да се сражава, но в крайна сметка и тя е обърната в бягство към Копаново,[3] където е посрещната от частите на Зафиракис Теодосиу и с големи загуби е отблъсната към Жервохор.[4]
Успоредно на сражението при Кутиха избухва по-голямо сражение при „Свети Николай“. Там негушани са ръководени от Йоргос Дзиоварас и се сражават срещу превъзходащ ги противник. В момента, в който албанците преодоляват укрепленията, пристига с подкрепления Дели Димо, вече отблъснал нападението при Кутиха. Албанците са отблъснати и разделени на две. Дзиоварас преследва тези, които отстъпват към чешмата Грамени и Скотина. Дели Димо пък тръгва след тези, които бягат на север към Воден.[4] Минавайки по преки планински пътеки, Дели Димо пресича пътя им и им прави засада при село Бела вода. Притиснати между два огъня, албанците претърпяват тежки загуби. Местността се казва Делидимови Митиризи.[5]
Последици
[редактиране | редактиране на кода]След нападението негушани укрепяват града със стена с 9 кули. В 1798 година Али паша прави нов опит да превземе града, който обаче също остава без успех.[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 41. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 42. (на гръцки)
- ↑ а б Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 43. (на гръцки)
- ↑ а б Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 44. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 45. (на гръцки)
- ↑ Μπλιάτκας, Θωμάς Στεργίου. Νάουσα, Νιάουστα, από την ίδρυση μέχρι και το ολοκαύτωμά της. Νάουσα, 2009. ISBN 978-960-93-3762-5. σ. 48 - 57. (на гръцки)
