Направо към съдържанието

Беседа:Четническа акция на Македонския комитет

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Сега, върховен още не е имало в името на комитета по време на акцията. Дали да го оправяме или да преглътнем малко ретронимия на примера на ВМОРО, където е голяма фалшификацията?--Мико 06:06, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]

И ако тръгнем да оправяме, към което клоня аз, как да е заглавието - само Четническа акция дали става или Четническа акция на Македонския комитет или Четническа акция на МК?--Мико 06:20, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]
Аз съм на мнение, че ВМК е име, което се е наложило в историографията. Примера с ВМОРО е удачен. Една буква не чак толкова фатална. Поне за сега нека не бързаме с оправянето. Нека чуем и други гласове.--Кочев 07:39, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]
За наложено е вярно. Но си мисля, че понеже е лесно поправимо - Върховен с появява веднага след Четническата акция, т.е. само тук и при участниците е проблемът - може би трябва да спазим истината. Докато при ВМОРО именният хаос е доста по-голям.--Мико 07:54, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]
По-скоро Четническа акция на Македонския комитет. Щом е нямало, значи е нямало - все пак не става въпрос за оправяне на стотици статии.--Алиса Селезньова 09:38, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]
Всъщност май са доста, някои от тия в категория дейци на вмок са се отказали именно след четническата акция и са преминали във вморо, дали не трябва и нея да делим? --87.126.29.113 10:16, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]
Да я делим? Защо? --Мико 10:21, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]

Добре - „Четническа акция на Македонския комитет“ с уточнение в увода: МК (сетнешния ВМК). Питам се а не е ли по-добре да има географски и хронологически ориентир: „Четническа акция в Македония и Родопите (1895)“? Съкращенията МК и ВМК не говорят много.--Добри 20:01, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]

Да и на мене най-културно и информативно едновременно ми се вижда ЧА на Македонския комитет (по-късния Върховен македоно-одрински). Това за Македония и Родопите е задълбаване и не е интуитивно - тия Родопи са в Македония също.--Мико 20:04, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]

Пренаписах я и следните нещица изникват: Според ЕБ Трети отряд е под командването на Ст. Димитров, а по-късно в текста се казва Ст. Костов. В Тома Давидов се казва, че отрядът се е казвал Серски и фигурира капитан Димитриев. В Еню Димитров се казва пак, че е Серска и че той е бил капитан и военен командир, заедно с Тома Давидов и Стою войвода. В Димитър Думбалаков се казва, че е Стойо Костов начело. В Димитър Мирасчиев е Стою Костов. В Яне Сандански е Стойо Скрижовски.--Мико 19:17, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]

От цялата работа пиша, че Стойо Костов от Скрижово е бил начело с военни командири Тома Давидов и Еню Димитров. Уеднаквявам ги в този смисъл и в съответните статии.--Мико 19:29, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]

Сметката 900 четници не излиза от разбивката и написах няколкостотин.--Мико 19:47, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]

Остана да се развият имената на Д. Дядов, К. Ризов и А. Константинов.--Мико 19:47, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]

Те ти източник:
Р. Пасков. Възникване на Македонския комитет и на македонскитя дружества в България. Четническата акция в Македония през 1895 г. В: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, Том II (МНИ-Сф 1995), стр. 75 -- отряд „Серска дружина“, 200 души. Командир капитан о. з. Стою Димитров. Войвода: Стою Костов Скрижовски.
Същия източник, стр. 79-80, пише, че Серската дружина минала границата при Якоруда, нападнала Доспат, но била погната от турски войници от Тъмръш и Барутин и се оттеглила без загуби в Батак.
Предполагам, че командирът си е командир, а войводата в нашия случай е водач в смисъл на „гид“.--Добри 19:48, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]
Пфу сега пък Стою Димитров - аз мислех, че в ЕБ са сбъркали и става дума за Еню Димитров - баси. Иначе войводите номинално са били начело, а офицерите са били "военни ръководители".--Мико 19:50, 15 септември 2009 (UTC)[отговор]
Стоян не го открих - ще го диря още. Караманов е Манол Караманов - бие се в Струмишката дружина (Пасков, стр. 74-75). Въпросният бой на Струмишката дружина е при село Габрово, Горноджумайско, местността „Габровска кория“ - опитали се да се измъкнат към Берово, но били обкръжени (Пасков, стр. 78-79). Сушица не е далеч.--Добри 12:21, 16 септември 2009 (UTC)[отговор]
По моя източник (Пасков, стр. 79) последният бой е при Габрово (а не в близкото Дебочица) и в него са убити 32 българи, вкл. Мутафов, а 13 са пленени.--Добри 12:41, 16 септември 2009 (UTC)[отговор]

Има разни неспоменати в статията войводи, сигурно самостоятелни. Добавям тука само един:

Което Генчев, действал в Паланечко.[1]

Иванчо Поройлията също.--Мико 19:56, 7 август 2011 (UTC)[отговор]

Пише ли ги, че са от ВМОК, щото може да са на свободна практика? --Подпоручикъ 04:28, 8 август 2011 (UTC)[отговор]
E, то в такъв обем не може да се разбере. --Мико 05:27, 8 август 2011 (UTC)[отговор]

Статия на Елдъров - печатът със сигурност го немаме. [1] -- Мико (беседа) 13:45, 8 септември 2021 (UTC)[отговор]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 30.