Еню Димитров
| Еню Димитров | |
| български офицер и революционер | |
 Ръководителите на четническата акция в Доспат – Стойо Костов, Димитър Думбалаков, капитан Еню Димитров и Тодор Паласкаря | |
| Роден | |
|---|---|
| Учил в | Национален военен университет |
Еню Димитров Димитров (среща се и като Еню Димитриев Димитриев) е български офицер и революционер, деец на Македонския комитет.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Еню Димитров е роден на 15 април 1860 година в Сливен, тогава в Османската империя. Завършва първия випуск на Военното училище в София през 1880 година и на 6 август 1880 е произведен в чин подпоручик. През 1885 година Еню Димитров участва в Сръбско-българската война (1885) в редовете на Харманлийска №9 пеша дружина.[1] На 24 март 1893 г. е уволнен от служба.[2]
През 1895 година капитан Еню Димитров се включва във Върховния македонски комитет и участва в Четническата акция. Военен командир е на трета Сярска дружина, заедно с подпоручик Тома Давидов, която се състои от 200 души и се води от стария войвода Стойо Костов. Дружината опожарява Доспат и в голямата си част се завръща в България.[3][4][5]
По време на военната си кариера служи 44-ти пехотен полк и 8-и резервен полк.[2]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (6 август 1880)
- Поручик (26 август 1886)
- Капитан (2 август 1890)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 27.
- ↑ а б Руменин, стр. 248
- ↑ Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 135.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
