Беседа:Съюз на българските национални легиони

Нужно е да редактираме всичко тук

Премествам тук цялата статия, която има нужда от сериозно редактиране. Като приключим с обсъждането и редакцията, можем да я върнем. Докато това не стане, там съм оставил бележка хората да идват насам. Малка забележка - забелязах, че част от текста е копиран от тази книга. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 23:02, 9 май 2013 (UTC)

Статията започва от тук:

Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ) е българска крайнодясна националистическа организация, учредена на 3 април 1932 г. под името Съюз на младежките национални легиони (СМНЛ; в някои документи — националистически) и преименувана на СБНЛ през март 1935 г. Сред видните нейни лидeри и дейци са ген. Христо Луков, ген. Никола Жеков, Илия Минев, Христо Статев и др.

Организацията се характеризира с антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма, пацифизма, ориентация към еднопартиен политически модел, симпатии към италианския фашизъм и националсоциализма (нацизма), от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология. Поради връзките си с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх, организацията, както и отделни нейни дейци, са обект на противоречиви исторически оценки.

История

Наченки и основаване

Легионерската организация води началото си от младежката група към Съюз „Българска родна защита“ (СБРЗ), обединена около изданието „Прелом“.

В 1926г. завършилите столичната ІІ-ра Мъжка гимназия Любен Костов, Александър Николов и Иван Михайлов (гимназиста е само съименник на Иван Михайлов от ВМРО) решават да продължат ученическия патриотичен кръжок който ръководят и влизат в организацията „Родна защита”, вече студенти те са първите такива в тази организация. Основават студентската корпорация „Цар Симеон” към „Родна защита” и за няколко месеца тя се разраства над 1000 души студенти. Дейността е в провеждане на събрания, походи и протестни акции срещу Ньойския "договор" и комунистическата пропаганда в България. Корпорацията „Цар Симеон” към „Родна защита” се се преименува в Съюз на младежките национални легиони (СМНЛ) и започва да издава вестник”ПРЕЛОМ”, създават се 24-25 легиона вклучително ученически. На 13 юли 1930г. в дома на Алекси Ангелов на ул. „Криволак” 11 в София водачите на формираните вече от 1928-1930г. младежки легионерски групи решават да създадат единна организация на легионерите извън рамките на „Родна защита”. Съставя се временно централно ръководство с водач (председател) Александър Николов, което да подготви свикването и провеждането на втория конгрес на 16 и 17 април в Русе, като състоялото се заседание считат за първи конгрес на младежките национални легиони. Това е началото на Легионното движение и обособяването му извън „Родна защита” със задачи и програма, в голяма степен различни от нейните. Документално създаването на СМНЛ става на 8 януари 1932г. в София с подписването на учредителен протокол и устав на СМНЛ подписан от: Л. Костов, Ал. Николов (председател на събранието), Н. Кодов, Ал. Ангелов, Гер. Гергинов, Петко Герганов, Ник. Ушев, Н. Паяков - от София. Т. Ранков, Ив. Дочев, Дим. Мантов, В. Сукнаров от Шумен; ИВ. Желязков, Хр. Недев, Сяров от Варна. Б. Бранов от Русе. Ст. Качев от Свищов. Н. Константинов, Папазов от Пловдив. Душко Кесяков от Габрово. Г. Капарашев от В. Търново. М. Бъчваров от Ямбол. Ат. Касабов от Кюстендил и Ал. Бозганчев от Разград. На конгреса на 16 април в Русе присистват представители на 22 легиона, избрано е ръководство (главно водачество) от трима души - Александър Николов (председател), Любен Костов и Иван Дочев и Висш съюзен съвет: Александър Николов, Любен Костов, Иван Дочев, Алекси Ангелов и Христо Кодов. На 26 август 1932 г. съюзът получава официална регистрация №11005 на Министерството на вътрешните работи. На 29 октомври 1932 г. в София, на ул. "Криволак" 11 висшя съюзен съвет на легионните водачи с участиета на 40 легионни водачи избира за главен водач Иван Дочев.

На 7 ноември 1933г. в София е проведeна първата конференция на жените легионерки.

Организационния живот е подчинен на изборното начало, провеждат се конгреси, изборни събрания и т.н. това обуславя и появата на крила или фракции като тези на Иван Дочев, на Илия Станев и др.

Към 1939 г. според канцеларията на Главното водачество, СБНЛ обединява 121 легиона, от които 96 в България и 25 зад граница с 340 секции в селата и със 75 000 членове, към 9 септември 1944 г. членовете са над 300 000 души, интересна е съпоставката с БКП в която тогава по данни на Българската енциклопедия членуват не повече от 25 000 души.

Основно дейността се състои в пропаганда на своите идеи и конфронтация с РМС в учебните заведения, казармите, младежките дружества и на обществени места и събития. Членовете организират събори и пешеходни походи, провеждат беседи и митинги, изнасят сказки, участват в честванията на войската и обществото, в младежки културно-просветни организации и различни дружества - спортни, туристически, християнски, червенокръстки, за гражданска защита и военно-техническо обучение и т.н.

През летните ваканции легионерите незаети в селското стопанство ученици и студенти с местните легионни организации организират бригади по селата и се включват в помощ на селските стопани в прибиране на реколтата, най-вече на вдовици от войните и семейства с мобилизирани войници, като не приемат за това да им се плаща или да получават храна. В градовете също се организират бригади за почистване на улици, окопавне и почистване канавките на входните и на изходни пътища, работи се по градини и спортни площадки. Организират се в т.н. "гладни дни" в които парите за обяд се даряват на сираци, военноинвалиди и др. и призовават останалите граждани към същото.

Издават се списания и вестници - „Прелом” в София (не бива да се бърка с ратническото издание "Прелом"), „Мощ” в Пловдив, „Страж” в Лом, „Млад бдинец” във Видин, „Борба” в София, „Родолюбец” в Пловдив, „Априлов” в Габрово, „Национален страж” в Плевен, „Идеи и дела” в София, „Национална мисъл” и многобройни брошури, в цялата страна всяка седмица са разпространяват десетки хиляди позиви.

Организацията в годините на войната

В този период движението се оглавява от генерал Христо Луков, а след като е убит от комунистите - от генерал Никола Жеков.

В 1940г. СБНЛ, верен на своите антикомунистически убеждения се обявява против коварното предложение на Сталин, за военни бази на българска територия, като първа стъпка към окупирането на България и един рисков "договор за приятелство", който би дал на СССР легален достъп на българска територия, срещу неясни обещания за териториални придобивки за сметка на Румъния и Гърция.

По това време, според члена на СБНЛ Йордан Хаджинонев, през м.ноември 1942г. на Национална конференция във Варна, е взето решение да се отиде на помощ на Африканският корпус на ген. Ервин Ромел. Започват приготовления из цялото Царство, от Добричкия легион “Стефан Караджа” дори е съставен списък на около 100 души доброволци за Африка, но без подкрепата от страна на държавата идеята остава неосъществена.

В 1942г. министър-председателя проф. Богдан Филов в своя реч във военния клуб обвинява Легиона, че "посягат върху прерогативите на Царя". Отговорът на ген. Луков е незабавен "Царският институт е неприкосновен, независим ..... и е общонародно достояние".

Силата на организацията в 1943г. има определена роля във вижданията на своя лидер за спасяване на възможно по-голяма част от обединена България и недопускане на съветизирането ѝ. Кирил Никифоров Ганев съвременник и съратник пише: "Генерал Хр. Луков беше в центъра на една кампания за излизане от войната, което можеше да стане с мълчаливото съгласие на Германия, защото това можеше да ползва и нея ...така се нарушават сметките на “Съюзниците”(Великобритания, СССР и САЩ)....България във въоръжен неутралитет да запази комуникациите си с Гърция, през Албания и западна Македония. При това положение “Съюзниците” изгубват ценни козове за намеса."

Особено изненадваща за германците е заявената позиция на Легиона срещу депортацията на български поданици евреи основаваща се на неговата Програма и Устав, а именно "че съгласно Търновската конституция всеки един български гражданин е равен пред законите и има право на държавна защита и на тази база ... не бива да се допусне депортиране на който и да било български гражданин по искане на коя и да е външна сила, защото това нарушава нашия суверенитет и правата, които имаме по конституция." . Такава позиция например не беше заявена от БКП и нейните водачи в Москва.

След Деветосептемврийския преврат 1944г. Организацията е закрита, а членовете и са репресирани от комунистическата диктатура. Немалко са убити без и със санкция от т.н. "Народен съд" в лагерите и затворите, не само на тe, като националисти, но и техните деца са подложени на тежка дискриминация от комунистическият режим.

След 9 септември 1944 г.

Убийствата на легионери започват още в 1943 когато подривни комунистически групи убиват водача на СБНЛ генерал Христо Луков и двама младежи – легионери от Харманли. Генерал Жеков, синът му майор Тодор Жеков, Иван Дочев, д-р Димитър Вълчев, Тотю Тотев, д-р Георги Паприков и др. стават бежанци, но повечето легионери водачи остават в станата: Илия Станев, последният Главен водач преди генерал Луков, Георги Марков, д-р Никола Минков, Георги Радков и почти всички легионни водачи от провинцията. Повечето са убити без присъди, а някои са съдени от народния съд като длъжностни лица: народни представители, офицери, полицаи и други.

Христо Недев главен водач във Варна, член на Висшия съд е пребит, завлечен в Морската градина и обесен на дърво. Убити са водачите в Пазарджик и Пловдив. Също и водачът на легиона в Бяла Слатина с 30 легионери. Убийства стават във Враца, Оряхово. В Шумен зверски е убит майор Дочко Дочев, брат на Иван Дочев, Антон Жеков и др. В Дупница – полицейският началник Байкушев. Генчо Генев, водач на легиона в Априловската гимназия в Габрово (той е осъден на затвор, заедно с Илия Илиев в габровския процес от 1949 г. Вечерта след присъдата и двамата са извлечени и убити при село Зелено дърво. По същото дело е осъден на смърт и Ст. Лудев.), водачите на Легиона във Видин йеромонах Паладий, Венелин Шутилов и д-р Илия Велков, заедно с много техни другари, легионери, избити в местността „Вълчешки дол”, Георги Цолов, 18-годишен ученик от Сливен. В местността Девол край Веслец са убити без съд и присъда над 100 души легионери от съседните села. Повече от 100 легионери са убити в местността Бутово, близо до казармата на пети артилерийски полк във Враца. В мазето на училището в Оряхово са убити над 200 легионери, повечето ученици от града и околните села. В София още в първите дни след преврата от 1944 г. са убити девет млади легионери: студентите по химия Георги Парлапанов от Провадия и Климент Ножаров, судентът медик Манол Тодоров от Ломско, студентите прависти Йордан Йорданов и Иван Пешев от София, Милко Ковачев от Бяла Слатина, Евгени Стоилов от Плевен, Стефан Захариев от село Рупци, Червенобрежко, студентът по ветеринарна медицина Георги Петков от Пловдивско. Ликвидирането им се извършва в „Дома на слепите” на улица „Нишка”, реквизиран за нуждите на милицията. Водачът в Силистра Марко Илиев, неведнъж репресиран от румънците за своето родолюбие, също е убит от Народния съд. Отечествения фронт арестува 19 бивши близки до легиона дейци на ВЗРО „Въртоп” и предава лидерите на титовите власти за унищожение като врагове на Сърбия. Иван Гьошев, Асен Николов и полковник Сокол Алексиев cлед двa месеца разпити в Ниш са оневинени и върнати обратно в България с мнение да бъдат освободени, от границата те незабавно са отведени в един от задънените рудници в Перник и разстреляни от "народната милиция".

В 1948г. започва процеса за т. н. "втори легионерски център" (нак. о.х. дело N 1226 по описа за 1948г.) завършил на 11 август 1948 г. с много тежки присъди. Осъдени са 68 души, от които 13 на смърт. Две години екзекуциите се отлагат, но присъдите не са отменени и могат да бъдат изпълнени всеки миг, накрая са заменени със затвор.

Репресиите продължават и в следващите години концлагера Белене редовно приема легионери, на оцелелите е забранявано да упражняват професиите подлагани са на всевъзможен тормоз и дискриминация, дори техните деца и внуци са подлагани на ограничения от комунистическия режим. След 1989г. тези разправи са една от причините за приемането на Законa за обявяване комунистическия режим в България за престъпен, който и днес е част от действащото право в Република България.

След 10 ноември 1989 г.

"Съюзът на българските национални легиони" е въстановен на 8 юни 1993г. с учредително събрание на на бул. „Ев. Георгиев” №42, на което присъствуват: Константин Г. Часовникаров, Христо Симеонов Христов, Александър Ал. Илиев, Роза Василева Косачка, д-р Йотко Василев Стоянов, Добромир Ив. Иванов, Валентина Георгиева Караджова, Яким Илиев Шаханов, Димитър Светославов Будинов, Богдан Рачев Пеев, Райчо Асенов Семерджиев, д-р Антоанета Валентинова Николова, Пламен Стоев Анакиев и Георги Менелаев Ифандиев., на 3 май 1994 г. получава съдебна регистрация с Управителен съвет в състав: Константин Г. Часовникаров (председател), Христо Симеонов Христов (подпредседател), Александър Ал. Илиев, Роза В. Косачка, д-р Йотко Вас. Стоянов, Валентина Г. Караджова и Добромир Ив. Иванов. След смъртта на председателя в 1997г. ръководител става Христо Симеонов Христов. Съюзът има структури в София, Бургас (Ангел Граматиков), Варна - Варненски легион кап. Димитър Списаревски, в Пловдив и др. На 31.01.2009г. "Съюза на патриотичните сили" представляван от младежите Георги Папазов, Николай Николов и Александър Атанасов се влива в СБНЛ. Публичноста около настоящата дейност на СБНЛ е силно ограничена, той споменава се най-вече при общи прояви с БНРП и БНС.

Идеология

Участниците се считат за последователи на възрожденските дейци и революционери. Наричат се на името Българските Легии основани от Георги Раковски, които имат за свой първообраз, а основателя им Раковски - за свой патрон.

Лозунгът на легионерите прокламиран от 1932 г. е: "Ние не сме фашисти, ние не сме националсоциалисти, ние сме самобитно българско национално движение!”, за разлика от фашизоидните политически формации като Народното социално движение на Александър Цанков (към което легиона има рязко отрицателна позиция ), превратаджийския кръг Звено на Димо Казасов и Кимон Георгиев, Национал-социалистическата българска работническа партия (НСБРП) на д-р Христо Кунчев (подобие на NSDAP), Националната задруга на адвоката Александър Сталийски (първоначално подобие на Partito Nazionale Fascista, но след като коригира курса си е допусната в съюза), все организации които, за разлика от Легиона, никога не печелят широката обществена подкрепа в България.

Мотивацията на движението наред с въздигането на народа и държавата е: "Мисълта за българите, останали под чуждо иго ..... как са измъчвани сънародниците в Западните покрайнини, в Македония, в Беломорска и Одринска Тракия, в Добруджа. ... че отвсякъде се изгонват всички българи, ... Гърция затваря българските училища, избива българи, говорещи майчиния си език, насилствено изселва сънародниците, а имотите им раздава на разни пришълци от Мала Азия."

Заявеното от него кредо е: "Единение и братство между всички българи. Никакви вражди. Никакви партии. Корупцията трябва да бъде унищожена. Ньойските вериги трябва да бъдат скъсани. Неправдите - премахнати. Икономическа независимост на България. Българинът е господар на земята си. Негови са богатствата на тази земя. Трябва на всички българи - на селянина, на работника, на интелектуалеца, на интелигента, на всички, за да осигурят щастие и благоденствие в тяхната страна. Справедливост. Облекчения. Човешки правдини и живот. Култ към героите. До един на фронта на държавата! До един в борбата за тържеството на националните ни идеали! На борба! На никого не може да се разчита, освен на нашите собствени сили. А ние имаме сили. Ще се борим!"

След 1933 г. в публикациите на СБНЛ доминира и антисемитизмът.

Същност и отношения с властта

Целта която си поставя съюза е да не допусне разрастване на комунистеческата пропаганда сред българската младеж, да издигне националния й ентусиазъм и опирайки се на българските възрожденски ценности съчетани с елементи на утопичните, но модерни тогава, теории за социална справедливост да работи за напредъка на народа.

Съюза възниква като реакция срещу националния нихилизъм разпростаняван от комунистическия Революционен младежки съюз около година след основаването на последния. Възникването е спонтанно, като образуващите се от 1929г. самостоятелни групи се обединяват около "Съюза на младежките национални легиони" на учредителен конгрес в Русе през 1931 г.

Много близки до легиона са идейните кръгове и организации “Млада България”, Всебългарския Съюз “Отец Пайсий” (основан 1927г.) с председател Софийския митрополит Стефан за борба против Ньойския договор и за обединение на българите и Българския Младежки Съюз “Отец Пайсий” (основан 1931г.) с ръководител проф. Г. Генев, организациите “Устрем”, “Братство” със своето списание “Нация и политика”, Съюзът “Българска Родна Защита”, Добруджанска националистическа организация - ДНО (считана и за негова част), бореща се срещу създаването на "държава Добруджа" и обособяването на добруджанците в отделна от българите нация, подобно на т.н. "македонци" и др. Подържат се добри връзки с Български работнически съюз (БРС), Cъюзите на запасните офицери и подофицери, Тракийска и Западнотракийска организации, ВЗРО "Въртоп", ВМРО . Легиона се ръководи от своите устав и програма и "не се счита обвързан със задължителни идеологии, заучени догми и партийни кумири, ..., че България има свой път и ние ще се ръководим само от нашите интереси."

Организациаята е попълвана предимно от учащата се родолюбива младеж - студенти и гимназисти, но в нея членуват, или участват по един или друг начин, и видни личности като писателката Фани Попова-Мутафова, архитекта и писател Чавдар Мутафов, юриста и народен представител д-р Никола Минков, Александър Пъдарев, проф. Иван Венедиков, Проф. Любомир Владикин определящ се като ментор на движението, Илия Станев, Георги Марков народен представител социалдемократ и т.н.

Легионите обединяват социален състав много близък до този на комунистите и социалистите, най-много сред тях са младежите произхождащи от долнатата част на средна класа, от селяните и работниците. С това може да се обяснят и техните чести и ожеточени силови сблъсъци с младите комунисти.

Българските легиони нникога под каквато и да е форма не са участвали във власта и не са казионна държавно субсидирана организация подобно на Бранник (с която имат сериозни противоречия защото често Съюзът остро критикува правителствата) или елитарна полусекретна групировка обвързана с православната църква подобно на Ратници за напредък на българщината (с която чак в 23 септември 1943 г. успяват да подпишат протокол за някакво сътрудничество).

Власта, виждайки в тяхната популярност сериозна заплаха за собствения си авторитет, трайно е в хладни отношения с организацията. Тя системно възпрепятства дейността й - полицията спира пешеходни походи, разтурва събрания, задържа делегатите и дори два пъти я забранява - първо след военния преврат на Звено на 19.V.1934 г., когато и ръководителите на Легиона са интернирани в родопските градове, на 22 януари 1935г. превратаджиите падат от власт и на 15 май 1935г. СМНЛ свиква съвет за повторно легализиране организацията, целият състав на съвета е арестуван от полицията, на 15 юли 1935г. организацията е допусната до легален организационен живот, но на 3 януари 1936г. това право пак е отнето, но Главното водачество издава окръжно-заповед за продължаване на дейността за което главният водач е арестуван и даден под съд, на 9 януари 1936г. е конфискувано цялото имуществото на Съюза, в октомрви 1937г. движението е легализирано за трети път и така продължава до септември 1944г., но на 26.09.1939г. првителството уплашено от високата подкрепа с която се ползвт патриотичните организации на Българските легиони и Ратниците в обществото обнародва следното крайно репресивно правителствено решение срещу тях: "Всички лица, които участват в "Българските национални легиони" и в "Ратници за напредъка на българщината" да се поставят в известност, като чиновниците се уволнят, учениците и студентите се изключат, а останалите да се изпратят в работните групи".

Наследство

Смята се, че в моментите на най-силното си влияние организацията брои близо 50 хил. членове, докато според Васил Златаров 200 000 души, като не се уточнява дали цифрата е сборна за годините, в които СБНЛ е активна или за конкретен момент.

В памет на убития в 1943г. от комунистически терористи водач на Легиона генерал Христо Луков и другите убити и репресирани български патриоти след Деветосептемврийския преврат 1944 мнозинството от тези организации заедно с гости от чужбина ежегодно от 2002г. през месец февруари организират възпоменателно факелно шествие "Луков Марш" от центъра на София с поклонения на Паметника на незнайния войн и пред паметната плоча на къщата на генерала.

Свързани лица и организации

След рухването на тоталитаризма у нас в 1989г. оцелелите легионери, като Илия Минев- (основател на Независимо дружество за защита правата на човека), Дянко Марков (станал председател на БДФ в СДС и на Съюз на възпитаниците на Военните на Н.В. училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство), Кирил Никифоров Ганев, Херувим Арнаудов, Васил Златаров, Иван Лазаров (основател на Български национален съюз "Нова демокрация" подмладен и прераснал в 2009г. в близката до Боян Расате партия БНС "Гвардия"), Здравко Даскалов въстановител на Либерално-демократическа партия, Иван Палазов (до 1944г. водач на легиона във Варна) и младият тогава д-р Иван Георгиев още в 1955г. основават Българска националистическа партия регистрирана като Българска национално-радикална партия след 1989г. и др., заедно със завърналите се от САЩ Иван Дочев близък до Български демократически форум на Васил Златаров и проф. Никола Алтънков (създател на Български национален фронт у нас) както и създадените от потомствени легионери Християнлибералната партия с председател Капка Найденова и Християнрадикалната партия с председател свещ. Тотьо Петров работят за разчистване от комунистически остатъци и утвърждаване на пътя на демократичния легален политически живот у нас. Мнозинството от тях заедно с възстановения "Съюз на българските национални легиони" и новите по-големи или по-малки по членска маса граждански форуми кръгове и политицески организации от ценъра до крайната част на десния спектър считащи се за движения за национално достойнство и просперитет като Студентско национално движение "Велика България", Национална Съпротива България, Фронт за Чиста България, SD-06, Младежко движение за спасение на България БАРС, Съвет на патриотичните организации в България, Организация “Онгъл”, Съюз “Истина”, Гражданско сдружение, впоследствие партия, “Атака”, Сдружение “Българска Орда”, Българско революционно освободително движение (БРОД), Движение войни на Тангра, Кръв и чест България, Българска родозащитна организация (БРЗО), Национален клуб „Родолюбие”, Български националисти "Ратници занапредъка на българщината", Български националистически форум "Ратници занапредъка на българщината", Съюза на репресираните в България след 9 септември 1944 г. и основавания в 2001 от Боян Расате и група млади българи "Български национален съюз" на които идеите на национализма надживели комунистическата епоха са близки и определящи се като модерни граждански патриотични организации приемат съществувалия до 1944г. "Съюз на българските национални легиони" за една от първите масови неказионни такива в съвременната история на България.

Историческа оценка

В академичната историческа литература след 10 ноември 1989 г. СБНЛ е определяна с характерните черти на десния политически екстремизъм.

Историкът Румен Даскалов определя Съюза на българските национални легиони (СБНЛ) като организация с „изцяло оформен фашистки характер“:

„

Изцяло оформен фашистки характер вече през годините на Втората световна война имали Съюзът на българските национални легиони (ген. Христо Луков, после ген. Никола Жеков) и „Ратници за напредъка на българщината“ (Александър Белев, Л. Русев). В идеологическия им арсенал влизат обичайните крайнонационалистически и шовинистични, авторитарни и тоталитарни идеи, но още по-заострени и непримирими към всякакви партийно-парламентарни форми и либерално-индивидуалистични идеи; а също — и по-характерно — вождизъм и елитаризъм, расизъм, антисемитизъм и пр. Типично фашистките идеи (например водаческата) обаче остават недоразвити по тактически причини на съобразяване с установения монархически режим. Даскалов, Р. „Българското Общество 1878-1939, т.1“. С., 2005, стр. 234.

“

Историкът Николай Поппетров охарактеризира СБНЛ така:

„

[...] Още при първите си стъпки легионерската организация изразява своя антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма и пацифизма. Пак още при най-ранните си изяви показва симпатии към италианския фашизъм и към националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология. На Третия си конгрес (1933 г.) организацията показва ориентация към еднопартийния политически модел. [...] Проявява изразени симпатии към новия ред — националсоциализма, изразява силен антисемитизъм, постепенно навлиза в целенасочена опозиция на режима, участва в различни комбинации за компрометиране на безпартийния режим. В нея влиза група висши запасни офицери, споделящи идеите на радикалната десница и на тоталитаризма. [...] Поппетров, Н. „Социално наляво, национализмът — напред“. С., 2009, стр. 381-2.

“

Противоречия

Обективния анализ на СБНЛ все още не направен. Съществуват две полярни оценки. Практически целия десен идеен спектър от центъра до крайните крила посочвайки, че Легиона никога не е участвал във властта, не е извършвал организирани физически разправи с българите от еврейски произход, а най-вече се е занимавал с показни маршове, речи, социална дейност, патриотична пропаганда и противоборство с РМС, често стигащо до физически сблъсъци подклаждани усърдно и от двете страни, го определят като патриотична, антикомунистическа младежка организация и го възприемат общо взето положително, точно на обратния полюс са левите и крайно левите (включително анархистки) организации с които са традиционни противници и генерално погледнато търпят поражение от Легиона за спечелване на мнозинството от българската младеж, те го считат за дясна профашистка организация инструмент на властта, като в последното очевидно няма никаква достоверност, към това мнение се присъединяват Българската комунистическа партия, Съюза на комунистите в България, Маоистки групи, Федерация за анархия в България, Движение за комунистическа съпротива „23-ти септември”, Левият земеделски съюз "Александър Стамболийски", доц. Татяна Буруджиева - дъщеря на терориста ръководил убийците на генерал Луков, Организацията "Лесбийки, Гейове, Бисексуални и Транссексуални в Действие", Еврейска ложа “Кармел” на Б’ней Б’рит и др.

Вижте също

• Патриотични, националистически и крайно десни формации в България 1918-1944г.

Външни препратки

• |Младежките националистически организации в България /1934-1944/
• Партии,организации и съюзи в СДС - Български демократичен форум

статията завършва тук

Процес на редакция (2011)

• Здравейте. От много време стои шаблонът {{редактирам}}, по принцип той не е редно да стои повече от няколко часа, използването му цели единствено предотвратяването на конфликт на редакции. Също така, виждам че хвърляте много труд по статията, но сега тя по същество представлява неонацистка пропаганда и ако остане в този вид ще си е директно за кошчето. Така че, моля ви, да обсъдим съдържанието ѝ. −PetaRZ ¬ 21:02, 6 юни 2011 (UTC)

• Здравейте, по повод статията за легионерите и шаблонът "Редактирам", както може да установите наистина в момента статията се редактира. Нека обсъждаме всичко свързано с вея на "беседата" към статията, разбирам, че темата може да се политизира с разни етикети, но тук не е място за това, просто трябва да се изложат фактите и различните гледни точки и толкова. Лично според мен споменатата организация е масово, по-скоро панаирджийско без реално политическо действие, младежко движение породено от дълбоко накърнените чуства на българската младеж от Ньойския договор и комунистическата пропаганда за Македония и др., но след като сами изрично посочват, че не са нефашисти: "Ние не сме фашисти, ние не сме националсоциалисти, ние сме самобитно българско национално движение!” и имат рязко отрицателна позиция към фашизоидната политическа формация на Александър Цанков Народното социално движение, по повод депортирането на евреите бившият лидер на легионите Иван Дочев заявява "че съгласно Търновската конституция всеки един български гражданин е равен пред законите и има право на държавна защита и на тази база ... не бива да се допусне депортиране на който и да било български гражданин по искане на коя и да е външна сила, защото това нарушава нашия суверенитет и правата, които имаме по конституция." , трърдението, че са "фашисти" може да бъде прието единствено като гледна точка на комунистите за тях, както е и показано, освен че легионери и Ремсисти са си устройвали сбивания, подобно на футболни фенове днес, ако имаме автентични документи, но не недоказуеми заявления, че например са извършвали антисемитски погроми, били са цигани или някакви други расистки деяния, например настоявали са за депортация на евреите или са предприели конкретни действия против тяхното спасяване, това трябва да се публикува обезетелно. Факт е, че късогледата позиция на СБНЛ да се отхвърли предложението на Сталин, срещу 1-2 военни бази и договор за приятелство България да получи Беломорска и Одринска Тракия и Северна Добруджа, е по същество против интересите на страната, още повече, че тогава Германия и СССР са съюзници във времето на войната и това ще бъде написано в статията, дайте още документирани сведения да включим в нея, например мотивите и присъдите от "Народния съд", но моля без политически декларации.Mpb eu

Р.S. Демократи и съучредители на СДС като Илия Минев основател на Независимо дружество за защита правата на човека и Дянко Марков избиран за депутат с листата на Демократичните Сили председател на Съюз на възпитаниците на Военните на Н.В. училища, ШЗО и родолюбивото войнство и гражданство, професора от Калифорнийският университет Никола Алтънков и Съюза на репресираните в България след 9 септември 1944 г. от комунистите, не могат с лека ръка да бъдат наричани "Фашисти", от друга страна организации като Кръв и чест България, Национална Съпротива България, Фронт за Чиста България и др. най-вероятно явно са такива, това показва единство на мнението за Легиона на практически целият антикомунистически десен политически сектор от ценъра до най-крайните крила. Също така единство на мнението по въпроса, но като противоположна позиция, демонстрира целият прокомунистически ляв политически сектор от ценъра до най-крайните анархистични организации. И двете становища са изложени коректно с което считам въпросът за приключен. Mpb eu

Стига глупости, било „неонацистка пропаганда“ :D, някой просто се дразнят от подобни статии :P. Плюс това цитирам част от съдържанието - „Ние не сме фашисти, ние не сме националсоциалисти, ние сме самобитно българско национално движение!“ --Targovishtenec_bg 10:44, 7 юни 2011 (UTC)

Колега, подвели сте се по думата "ложа", която НЕ ОЗНАЧАВА непременно нещо общо със масоните: ложи имат различните групировки като гвардейци, пожарникари и прочие. А Б'ней Б'рит е ПОЛИТИЧЕСКА организация на евреите по света (масоните по определение не се занимават в ложата с 1. политика, и 2. с религия) ето: http://www.bnaibrith.org/, а също и http://en.wikipedia.org/wiki/B%27nai_B%27rith. Това, че се наричат ЛОЖА всъщност на български ще рече ЦЕНТЪР или седалище. Нищо масонско. А освен това там май членуват и жени, което изчерпва въпроса. -глAVATAR

• Възможно е да съм се подвел, а може и не, защото добре си спомням, че когато преди години имаше официална среща на тях с президента, пресслужбта му и медиите ги представиха точно като "еврейска масонска ложа", а в масонските ложи си имат секции в която членуват жени (Олег Платонов, Масонството без маска, ИК "Витяз", София 2004г.) , ротарианците нямат, но те май не са масони, трябва да проучим по-подробно и ако е необходимо да се нанесат нужните корекции каква точно еврейска организация са.Mpb eu 11:10, 10 юни 2011 (UTC)

P.S. Всъщност виждам, че в текста не съвсем на фигурира "масони", а само "Еврейска ложа “Кармел” на Б’ней Б’рит", което мисля, че засега стига. Mpb eu 11:15, 10 юни 2011 (UTC)

Ще я трием ли?

По-голямата част от статията стои от дълго време насам с предложение за изтриване. Ако няма желаещи да я редактират, тогава да я махаме? Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 22:37, 9 май 2013 (UTC)

Да, всички раздели с шаблон {{без източници}} са за триене: шаблонът е поставен преди прекалено много време…−PetaRZ ¬ 22:40, 9 май 2013 (UTC)

Възстанових раздел, който няма шаблони за поддръжка и има благонадеждни източници, но е бил също изтрит, неясно защо. --Stalik (беседа) 08:54, 10 май 2013 (UTC)

Не е ясно, да. Добре, че си погледнал. −PetaRZ ¬ 13:10, 10 май 2013 (UTC)

Моя грешка - съжалявам. Правилно сте върнали тази част. Veni Markovski | Вени Марковски (in Cyrillic) (беседа) 18:27, 10 май 2013 (UTC)

Добавки с изтривания от Nk

Гледам последната редакциия на Nk, които са с описание "добавки", но реално съдържат и премахване на съдържание. По-конкретно ми е интересно защо е премахнат следният абзац:

• Организацията изповядва идеологията на т.нар. трети път и се характеризира с антикомунизъм, отричане на либерализма, масонството, интернационализма, пацифизма, ориентация към еднопартиен политически модел, симпатии към италианския фашизъм и националсоциализма (нацизма), от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология.<ref name="Поппетров-2009" /><ref name="Алтънков-2004">Алтънков, Н. (2004). ''Нарекоха ги фашисти: Легионери, отцепаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти.'' София: „Тангра ТанНакРа ИК“, ISBN 954994266X</ref><ref name="Даскалов-2005">Даскалов, Р. (2005). ''Българското Общество 1878-1939, т.1.'' София: ИК „Гутенберг“, ISBN 9549943968, стр. 234.</ref> Поради връзките си с тоталитарния националсоциалистически режим на Третия Райх,<ref name="Алтънков-2004" /><ref name="Miller-1975">Miller, L. (1975). ''Bulgaria during the Second World War.'' Stanford: Stanford University Press, pp. 73-5. ISBN 0804708703</ref><ref name="Chary-1972">Chary, F. B. (1972). ''The Bulgarian Jews and the Final Solution, 1940-1944.'' London: University of Pittsburgh Press, pp. 8-9. ISBN 0822984431</ref><ref name="Chary-2011">Chary, F. B. (2011). ''The history of Bulgaria.'' Santa Barbara: ABC-CLIO, pp. 81-2. ISBN 0313384460</ref> организацията, както и отделни нейни дейци, са обект на противоречиви исторически оценки.

Също така, защо е премахната информацията за Луковмарш? --Stalik (беседа) 12:16, 29 февруари 2016 (UTC)

• „Трети път“ е евфемизъм за гравитиращи около фашизма идеологии - добавеният източник директно ги определя като фашистка организация (добавено в първото изречение), затова ми се вижда ненужно да се добавя по-обща характеристика.
• Частта за идеологията е преразказана в разширен вид. Сега виждам, че съм пропуснал антикомунизма и интернационализма - добавям ги.
• Частта за връзките с фашизъм/нацизъм си е там.
• За Луковмарш не е премахнато нищо.

Спас Колев (беседа) 12:43, 29 февруари 2016 (UTC)