Никола Алтънков
| Никола Алтънков | |
| български и американски учен и политик | |
| Роден | Никола Георгиев Алтънков
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет Калифорнийски университет, Санта Барбара |
| Научна дейност | |
| Област | Политология |
Никола (Николай) Георгиев Алтънков е български и американски учен и политик. Доктор по история от Калифорнийския университет в Санта Барбара и професор, магистър на изкуствата от Института за чужди науки в Монтерей. Член на Академията за политически науки в Ню Йорк от 1984 г. и на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ от 1975 г.[1][2][3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в София на 17 август 1932 г.[2] През 1951 – 1952 година, едва 18-годишен е заточен в лагера „Белене“.[3] Завършва английска филология в Софийския държавен университет „Климент Охридски“ през 1963 г.
Политически емигрант през периода 1965 – 1995 г. През 1965 година успява да избяга от България по време на екскурзия до Съветския съюз, в която е включен един ден в Хелзинки (Финландия). Живее в Швеция, Германия и Франция, а през 1967 г. емигрира в САЩ.[1]
Завършва история и прави докторат в Калифорнийския университет в Санта Барбара.[4][2] Преподава във висши американски училища, работи по научноизследователски проекти.[1][2] Собственик е на корпорация за специализирани изследвания, занимаваща се с решаване на практически задачи в областта на политиката и социологията. Прави изследвания в областта на икономиката.[4]
Член е на Академията за политически науки (Ню Йорк, 1984), на почетното социологическо общество „Делта Тау Капа“ (1975), Американската асоциация за напредък в славянските науки и Научната група по български изследвания.[1]
В САЩ е председател е на Българския национален фронт (в изгнание) с почетен председател Иван Дочев.[4]
След 1995 г. се завръща в България.[1] Лидер е на организацията Български демократичен форум[5] (БДФ)[6] (в България). През 1995 г. основава Български национален фронт (БНФ) в България.
Трудове
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на трудове по история, политология, социология и икономика. Има над 200 публикации.[2] Автор е на шест книги в Америка.[4]
В България завършва и издава последните си книги:[1]
- „България - малък тигър: стратегия XXI век“ (2000)
- „Икономика на благоденствието“ (2002, в съавторство с В. Рангелова)
- „Нарекоха ги фашисти. Легионери, отецпаисиевци, ратници, бранници, родозащитници, кубратисти“ (2004)
- „Кой победи“ (2009)
- „Светците ги съдят“ (2010)
- „История на БКП 1919–1989“ (2018, 2020)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е История на БКП 1919–1989. Никола Алтънков // m.helikon.bg.
- ↑ а б в г д Историята на БКП представят в Смолян проф. Алтънков и Румен Леонидов // otzvuk.bg. 8 октомври 2018.
- ↑ а б Младенова, Юлия. Проф. Никола Алтънков: Уж сме свободни, а още ни е страх // zakazanlak.bg. 21 януари 2020.
- ↑ а б в г Наши емигранти работеха за западните разузнавания // politika.bg.
- ↑ *Партии, организации и съюзи в СДС – Български демократичен форум
- ↑ Български демократичен форум, архив на оригинала от 30 април 2012, https://web.archive.org/web/20120430062140/http://www.omda.bg/arhiv/neformali/bdf/balgarski_demokratichen_forum.htm, посетен на 5 юни 2011
