Беседа:Мая Манолова

„Трето поколение социалист“???

Поставям този шаблон не просто защото няма източник, но и защото недоумявам как тя може да е трето поколение социалист, след като преди 1989 г. са били членове на комунистическа, не на социалистическа партия. --Stalik (беседа) 10:01, 26 юли 2013 (UTC)

Вандали

И гордо се окичват някои ФБ страници. Трябва да има някакъв тип санкции за подобни вандализатори.--Rebelheartous (беседа) 11:01, 26 юли 2013 (UTC)

Че и веднага са побързали да направят новина - „Уикипедия се изгаври с Мая Манолова! (ФОТО и ВИДЕО)“, 26 юли 2013 (www.chudesa.net) --Родолюбец 18:50, 26 юли 2013 (UTC)

Не е смешно, защото използват Уикипедия като лост за постигане на определени цели. Каквито и пристрастия да има всеки от нас е нелепо това да се случва. --Izvora (беседа) 19:04, 26 юли 2013 (UTC)

Съгласен съм... --Родолюбец 19:34, 26 юли 2013 (UTC)

И това е вандализъм

Този източник [1], па макар и може би тенденциозен, също съдържа доста информация за примата и любимка на младият партиен вожд служил дълго на БА - С.С.! Защо е премахнат? Отделен е въпросът, защо всички недолюбват особата, и защо страницата й е чест обект на вандализъм! Всяка крушка си има опашка. — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 84.252.38.221 (беседа) 00:44, 27 август 2013 (UTC) (проверка)

Всички е относително понятие.--Paceto (беседа) 22:01, 26 август 2013 (UTC)

Да речем - повечето - това е повече от сигурно! — Предният неподписан коментар е направен от анонимен потребител с адрес 84.252.38.221 (беседа) 20:54, 27 август 2013 (UTC) (проверка)

Здравейте, Потребител:84.252.38.221. Отговор на питането си ще откриете в следните страници: У:ЕНЦ, У:БИ, У:БЖХ. Също така, моля, подписвайте се (вижте как тук). --Stalik (беседа) 20:20, 27 август 2013 (UTC)

Стаж по право?

Някой има ли представа дали Манолова има изобщо някакъв стаж като правист или е представител на типичния български политик - нулева работа извън политиката? Rbaleksandar (беседа) 17:39, 18 май 2016 (UTC)

страницата manolova.eu не съществува

Здравейте, В статията за Мая Монолова има няколко препратки към несъществуваща страница manolova.eu На тази страница изглежда са били публикувани "компрометиращи" данни за нея. Не мисля, че е допустимо да се публикуват такива препратки. Според manolova.bg Манолова произлизала от семейство на "потомствени комунисти". Какво означава това ? Дядо и бил комунист ли ? Че напишете статия за дядо и тогава. Това са недопустими неща и премахването на препратката не е вандализъм. --Предният неподписан коментар е направен от Lubomir.gavrilov (приноси • беседа) 20:20, 6 октомври 2019

да, потвърждавам, че забравих да се подпиша. Става дума за съществувал в миналото сайт manolova.eu който е служил за да публикува компрометиращи факти за Манолова. Дайте да се държим за фактите. За мен също са писали по вестниците, че съм от "комунистическа фамилия", и съм се чувствам много неприятно. Нали знаете вица за оня, дето нямал сестра (но всички мислели, че сестра му е к..а). Нека се придържаме към фактите.--Lubomir.gavrilov (беседа) 20:52, 6 октомври 2019 (UTC)

Оригиналният текст публикуван на сега несъществуващата страница manolova.eu

сновното си образование Мая Манолова получава в VI ОУ "Паисий Хилендарски" в Кюстендил. Продължава обучението си в езиковата паралелка на ПГ „Неофит Рилски", Кюстендил, където изучава английски и руски език. Завършва висше образование, както следва - история в Москва, икономика и право в УНСС. Има и специализация по социален мениджмънт. Постига пълно отличие във всяка степен от образованието си.

Интересът към политиката и убежденията й се коренят в родословието й - тя е трето поколение социалист. Член е на БСП от 1989 г. Партийната книжка й връчва Георги Пирински през 1990 г. в Кюстендил.

Мая Манолова е толерантна към всички религии, с изключение на сектите, самата тя е вярваща християнка.

Мая се занимава и със спорт - играе футбол, женски и смесен. Тренирала е бодибилдинг, танцувала е във фолклорни групи.

Нейна слабост са модата и дрехите. Обича да е стилно облечена и да изглежда добре. Не прекалява със скъпи дрехи и обувки. Стандартът й не се е променил откакто работи в парламента - най-често избира българското качество.

Типичен представител на Зодия Телец - работлива, упорита, амбициозна, добър приятел. Често сама признава, че е работохолик.

Мая Манолова има една дъщеря.

--Lubomir.gavrilov (беседа) 21:13, 6 октомври 2019 (UTC)

Е, и? Кое е нещото във въпросната информация, което толкова много Ви притеснява. Имало я е, била е използвана като източник. Ако смятате, че има нещо нередно, (до)кажете го. --Ted Masters (беседа) 21:26, 6 октомври 2019 (UTC)

Ted Masters, категорично не е правилно да искате някой да доказва, че нещо написано на несъществуващ сайт е редно или нередно. Също нередно е да твърдите, че несъществуваща страница която е „била използвана като източник“ може да продължи да се счита за надежден такъв. -- Сале (беседа) 12:44, 7 октомври 2019 (UTC)

Сале: Ще изясня какво точно имах предвид, защото явно думите ми не бяха добре разбрани: ако редакторът го притеснява нещо в информацията, то нека първо каже какво смята за грешно или нередно (а ако може да докаже, че информацията е грешна – още по-добре), пък после да трие. Повтарям се, но ще го кажа отново: това, че даден сайт вече не съществува, не значи, че информацията, която е била взета от него, автоматично става неблагонадеждна. По тази логика трябва да махнем всички източници, които вече не съществуват, но все пак за тях има запазени някакви интернет архиви. За какво тогава ще ги има тези параметри (архив_уеб_адрес или archiveurl) в шаблоните за цитиране? Да махнем и тях, защото и те стават безполезни, нали... Редакторът намекна, че квалифицирането на г-жа Манолова като трето поколение „комунист“ е било обидно. Вероятно това е провокирало изтриването на информацията заедно с източника. Но все пак има архив, т.е. информацията все още е достъпна под някаква форма и може да бъде видяна/проверена. Имам съмнения, че сайтът (някога) е принадлежал на въпросната г-жа. А доколко въпросният сайт може да се сметне изобщо за някакъв източник, е въпрос на индивидуална преценка. --Ted Masters (беседа) 13:50, 7 октомври 2019 (UTC)

Сале, според мен въпросът на Ted е основателен. Сайтът е достъпен в уеб архива и е съществувал поне от 2009-а година, като на мен ми изглежда достатъчно автентичен. Биографията Коя е Мая Манолова, в частност текстът „Нейна слабост са модата и дрехите. Обича да е стилно облечена и да изглежда добре.“, е бил цитиран в медии като „официалната страница на Манолова“: ClubZ, Канал 3. При положение, че сайтът изглежда автентичен, и в интернет не откривам информация за фалшив сайт на Манолова (а този сайт е бил онлайн в продължение на поне 7 години), според мен тежестта на доказване е върху твърдящия, че сайтът е „компрометиращ“. С ползването му като източник, впрочем, действително има един проблем: в нашата статия е написано, че Манолова е родена „в семейство на потомствени комунисти“, докато в източника просто пише, че тя е „трето поколение социалист“. Това очевидно трябва да се поправи. Но за другото бих искал да видя по-солидни доказателства. Не казвам, че твърдението, че сайтът е бил фалшив, непременно е неверно – просто бих искал да видя нещо по-убедително от „вярвайте ми“.
— Luchesar • Б/П 14:06, 7 октомври 2019 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ Всъщност, изречението "в семейство на потомствени комунисти" ме провокира, да направя редакции, които бяха върнати от Тед Мастерс. Както и да го гледате, това е обидна квалификация в днешна България. Като чета оригиналния архивиран източник manolova.eu, там действително пише нещо друго. Там пише „трето поколение социалист“. Присъединявам се към мнението на Лъчезар, че това трябва да се поправи, или пък въобще да се премахне, доколкото липсва сигурен източник. Ще прибавя тук едно лично (т.е. субективно) и полемично мнение. Архивираният сайт вероятно е писан/одобрен от Мая Манолова. Това не означава, че информацията е достоверна, тя е писана вероятно с електорални съображения. По-късно нещата се променят, и Манолова премахва сайта. Защо, това само тя може да знае. Въпросът е: трябва ли да считаме архивирания сайт за достоверна информация? По мое мнение - не, доколкото автора е бил може би заинтересован да не поднесе точна информация (авторът е Манолова). Тук стигаме може би до границата на въезможностите на Википедия. Ние не сме историци все пак. Но най-чисто би било, всичко цитирания към manolova.eu да се премахнат, защото (може би) такава е била волята на Манолова.--Lubomir.gavrilov (беседа) 15:03, 7 октомври 2019 (UTC)

„ това трябва да се поправи “

Вече е, всъщност.

„ Архивираният сайт вероятно е писан/одобрен от Мая Манолова. Това не означава, че информацията е достоверна, тя е писана вероятно с електорални съображения. “

Точно затова съм поправил текста в статията, като съм добавил изрази „определя себе си като“ и „обяснява своите убеждения с“. Относно това, че Манолова може съзнателно да е премахнала сайта, за съжаление не мога да се съглася с концепцията за „право на забравяне“. Обратното би означавало Уикипедия да се превърне фактически в ПР отдел на всяка една от известните личности, независимо дали политици или други: през 2016 да отразява това, което човекът е искал да пише за него или нея през 2016, а през 2019 изведнъж вече да пише друго, което човекът е решил, че е подходящо за пред публиката през 2019. Уикипедия обаче отразява факти – а написаното и публикувано слово вече е факт. Затова, ако политиците – или въобще известните личности – не искат в Уикипедия да се споменава какво са писали самите те за себе си преди години, просто да не го пишат сега.

Забележките Ви обаче не са напълно лишени от основание, затова добавих уточнения, че става дума за информация към 2016 година, от вече несъществуващия официален сайт.
— Luchesar • Б/П 15:20, 7 октомври 2019 (UTC)

Изобщо не ме интересува съдържанието на несъществуващия сайт и не смятам да поглеждам архивното му копие. Продължавам да настоявам, че сайтове, които към момента са видими само в уеб архивите не отговарят на могат да бъдат благонадеждни и проверими източници т.е. категорично не отговарят на У:БИ. Уеб архивите не дават никакви гаранции за истинността на информацията в архивираните сайтове нито дори за това, че архивираната информация е идентична с това, което се е виждало на дадения сайт към момента на архивирането. -- Сале (беседа) 16:20, 7 октомври 2019 (UTC)

Първо, У:БИ и en:WP:RS казват „Статиите в Уикипедия трябва да бъдат основани на благонадеждни публикувани източници.“ Има ли нещо неверно в твърденията, че въпросният сайт е бил (а) публикуван и (б) благонадежден? Между другото, отбелязвам, че „лични сайтове [са допустими в статия] посветена на въпросната личност“. Второ, Internet Archive, както впрочем, и други сайтове като archive.today, се използват масово в Уикипедия, включително (и особено) в Уикипедия на английски език. Следователно, за общността в проектите като цяло подобен проблем не съществува. Предполагам, че имаш своите основания да се съмняваш, но трябва да убедиш и общността.
— Luchesar • Б/П 16:54, 7 октомври 2019 (UTC)

Няма какво да убеждавам. Уеб архивите не гарантират нищо по отношение на съдържанието което са архивирали следователно не са нито благонадеждни нито проверими по У:БИ и У:ВП. По меко казано странната логика на Luchesar утре някой ще извади уеб архив на изтритите български Уикиновини от 2015 г. и ще настоява, че понеже те са били (а) публикувани и съответно като вторични източници са (б) благонадеждни то следователно могат и трябва да бъдат използвани като източници а ако някой се съмнява то този някой трябва да доказва, че това не е така. -- Сале (беседа) 23:38, 7 октомври 2019 (UTC)

„ Уеб архивите не гарантират нищо по отношение на съдържанието което са архивирали следователно не са нито благонадеждни нито проверими по У:БИ и У:ВП. “
Чудесна логика! То съдържанието в оригинала може да бъде също толкова неотговарящо на посечените критерии в У:БИ и У:ВП, но нали не е с етикет „архив“, сигурно по-приемливо ще изглежда?! Та въпросните сайтове за архивиране правят копие/я на съдържанието на даден сайт или негова подстраница – не го създават те. Ето тук идва ролята на читателите/редакторите, които трябва да могат да преценят дали даден сайт е отговарящ на условията за благонадеждност, или не – без значение дали е като архив, или в оригинал. И понеже пак се повдига темата за Уикиновини, позволете да вметна, че Уикимедия също пази своите „архиви“. Тук веднага могат да бъдат посочени дългите разисквания относно благонадеждността на Уикиновини, както и крайното решение, което де факто отхвърля точно тази благонадеждност. Ще се налага ровене и тук, и из Мета, за да се вадят пак скелетите от гардероба, но фактите ще си останат факти. И затова усилията на някого да използва копие (архив; мирър) на Уикиновини, ще се окажат безсмислени – веднага може да му бъде посочено, че нарушава вече влязло в сила решение. И май стига толкова, че вече отивам офтопик... --Ted Masters (беседа) 03:18, 8 октомври 2019 (UTC)

Сале, разбирам много добре какво казваш и съвсем правилно повдигаш този въпрос. Тед на практика вече е отговорил, но нека също направя свое, типично дълго обобщение:

• Имаме два важни, но независими аспекта: благонадеждност и проверимост.
  • Примери за източници, които са проверими, но неблагонадеждни, има много: не само уебсайтове, но и книжни издания, като Протоколите на Ционските мъдреци.
  • Източници, които са благонадеждни, но непроверими, са по-екзотични: възможен пример са някои от загубените творби.
• Благонадеждността, в общия случай, не подлежи на „поправяне“: ако един източник е неблагонадежден, просто го забравяме. Проверимостта обаче може да бъде „предпазена“. Ако Архивът бе съществувал по времето на Александрийската библиотека, днес нямаше да оплакваме многото загубени произведения. По същата причина ценим преписите на важни ръкописи от миналото, чиито оригинали са изчезнали.
  • Достоверността на тези преписи – или на цифровите копия в по-ново време – е много важен въпрос. Абсолютно си прав да го повдигаш. Опити за фалшификации е имало, има, и ще има.
  • Все пак, дали това би било основание да отричаме достоверността на копия по принцип? Това е за читатели, които биха приели думите ти буквално. За теб абсолютно и не си помислям, че може да е нужно да бъдат обяснявани.
    • Тръгнем ли по този път, как можем да сме сигурни, например, че цифровите копия на документи от Държавния архив не са манипулирани?
    • Ако се съмняваме в добросъвестността на Интернет архива, не важи ли същото за всяка една медия и представяната в нея информация?
    • Не е ли вярно дори за всяка отпечатана книга, която може да е фалшифицирано копие на оригиналните записки или чернова на автора?
    • Дори да искаме единствено и само „оригинали“ – ако въобще беше възможно – как бихме установили тяхната собствена автентичност?
  • Философски въпрос: изгарянето на книги прави ли ги „непроверими“? Сталинският режим причинил смъртта на 6 до 20 милиона? Изгаряме книгите, които го твърдят. „Хайде сега го провери!“. Копия? „Не са достоверни!“
• Познавам те като един от най-разумните хора тук, затова съм сигурен, че ти самият имаш добри основания да повдигаш тези въпроси. Ако искаш, можем да отворим RfC или да пишем в Wikipedia Weekly във Фейсбук.
• За да не останат съмнения относно позицията ми по статията тук, както и въобще по тези проблеми: Уикипедия отразява достоверни, проверими факти. Изтриването на сайтове не изтрива факти. Нито пък има изискване Уикипедия да представя само факти, които не са „компрометиращи“. ПР-ите трябва много да внимават как се намесват в Уикипедия (подсказка: най-добре въобще да не се намесват!) Опити за „изчистване на образи“ често имат обратен ефект: дори непубликувана преди, но съществуваща по принцип критична информация, също се появява в Уикипедия. Примери: Special:Permalink/9634296#Джеф Стайн и Special:Permalink/9634303#Мнения.
• И съвсем последно, по принцип. Има хора, които смятат, че „благородни лъжи“ били допустими, ако са „за нашата кауза“. Не съм съгласен. Уикипедия внушава респект точно с подчертаната си, бих казал дори „брутална“ привързаност към проверимите факти. Тази ледена безпристрастност е най-солидният щит срещу всякакви атаки, защото, с излючение на крайно фанатизираните, повечето хора разпознават истината, дори често да не го признават.

— Luchesar • Б/П 13:32, 8 октомври 2019 (UTC)

Лъчо, Ted Masters, хайде да оставим настрана общите приказки и да видим фактите:

• Един несъществуващ сайт е цитиран многократно в статията – 7 пъти като само едното цитиране е за въпросния сайт.
• Това е единственият източник за секцията „Ранни години“.
• Архивното копие създава впечатление за личен сайт (домейн със същото име и © 2016 Мая Манолова) т.е. първичен източник.
• Архивното копие обаче не дава възможност да се провери горното.
• Става въпрос за публична личност с много широко медийно отразяване.

Ако някаква информацията за такава личност фигурира само в единствен сайт, който при това е изтрит това не те ли навежда на някакви мисли? Ако тази информация е достоверна то нямаше ли да се появи на други цитируеми места? Ако сайтът е личен т.е. е създаден от или с одобрението на личността това е първичен източник какъвто не бива да се ползва като основен и особено пък като единствен. На администратори не би трябвало да цитирам У:БЖХ, но в случая се налага: „Без достоверни независими (third-party) източници, биографията ще наруши принципа "Без оригинални изследвания" и "Възможност за проверка"“, „Когато става дума за значими обществени фигури, се намират множество благонадеждни независими източници на публикации откъдето да се черпи информация“. Не ми побира акъла как успявате да заобиколите всичко това. -- Сале (беседа) 14:49, 8 октомври 2019 (UTC)

Сале, в У:БЖХ също пише „Зле подплатен или неподплатен с източници противоречив материал (отрицателен, положителен или просто твърде съмнителен) за живи хора следва да бъде незабавно премахнат от статиите в Уикипедия“. Аз лично ти давам the benefit of the doubt – премахвай всяка такава информация (не само източниците). Няма да връщам редакции, напротив, с интерес ще ги наблюдавам. Статията е в твоите ръце!
— Luchesar • Б/П 15:52, 8 октомври 2019 (UTC)

Лъчо, не видях да коментираш изброените по-горе от мен точки които смея да твърдя показват именно случай на „Зле подплатен или неподплатен с източници ... материал ... за живи хора“. Дори няма значение дали е противоречив или не. -- Сале (беседа) 19:39, 8 октомври 2019 (UTC)

Сале, ако наистина смяташ, че казусът е очевиден, за да редактираш статията не ти е нужен моят коментар. Повтарям, от мен имаш the benefit of the doubt. Нищо по-малко, нищо повече.
— Luchesar • Б/П 11:30, 9 октомври 2019 (UTC)

Лъчо, редактирах я и редакцията ми беше върната при това включително беше върната и напълно ненужната секция „цитирани източници“ :) За подобна редакция пък – премахване на несъществуващия сайт като източник – Lubomir.gavrilov е получил предупреждение за вандализъм въпреки, че преди това е обяснил позицията си тук на беседата а редакциите му са връщани без коментар до намесата на Потребител:Ted Masters и в резултат въпросният източник е връщан от цели четирима администратора – Потребител:ShockD, Потребител:Алиса Селезньова, Потребител:Ted Masters и Потребител:Iliev, което създава впечатление за консенсус между администраторите, че точно този ама именно този изтрит сайт е чистата и свята истина и никой да не го пипа разбираш ли щото ще бъде пляскан по ръчичките. Оставям на вас да изчистите тези впечатления като силно се надявам да иде реч за недоразумение или просто недоглеждане. -- Сале (беседа) 12:38, 9 октомври 2019 (UTC)

Гледам изпуснала съм много коментари около източник, който и аз върнах. Моята логика е проста - ако източникът е благонадежден, той остава благонадежден и след като се архивира. Отделно за мен източник, който е свързан с обекта е приемлив да се използва за семейната история - съвсем друго би било да се използва за постижения, оценки и други подобни или ако беше единственият цитиран в статията. И съвсем отделно - премахването на източника и заменянето с предизборни лозунги и програми от съвсем непознат редактор беше очевидна пропаганда. Намекванията за нечисти подбуди при връщане на източник, които трябва да чистя, намирам за доста странни - консенсусът е, че не трием източници с лека ръка и в полза на предизборни кампании, а и в никакъв случай не е екзотично да се цитира архив на онлайн източник. Колкото до цитирането, такъв е харвардският стандарт - ако се махне списъкът с цитираните заглавия, остават неразбираеми препратки.-- Алиса Селезньова (беседа) 12:46, 9 октомври 2019 (UTC)

Напълно съм съгласен с написаното от Алиса. Що се касае до чисто биографичните факти (какъвто е случая), смятам, че автобиографията си е съвсем уместен източник (въпреки че е първичен такъв). Нерядко съм попадал на биографични статии на сайта на Нобеловите награди, писани от първо лице. Между другото, намират се и доста вторични източници за същите твърдения, но нека бъдем откровени - всички тук се досещаме откъде са си почерпали информацията те. А относно архивираните копия, слава Богу, че ги има, иначе би било лудост да се поддържат външните препратки в проект с такъв мащаб. --ShockD (беседа) 13:04, 9 октомври 2019 (UTC)

┌────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────────┘ „ редактирах я и редакцията ми беше върната при това включително беше върната и напълно ненужната секция „цитирани източници“ “ от Сале
Явно е нужно да повторя: в У:БЖХ, на която ти се позоваваш, пише „Зле подплатен или неподплатен с източници противоречив материал (...) следва да бъде незабавно премахнат“. Дори да се абстрахираме от тълкуването на „противоречив“ – аз не виждам нищо „противоречиво“ – там не пише „[само] източниците трябва да бъдат премахнати“, както ти беше направил. Щом призоваваш да се спазват политики, постарай се първо да ги спазваш сам.

Що се отнася до обвиненията ти в „заговор на четирима администратори“ – които, между другото, вече са петима – човек естествено би се запитал кое е по-вероятно: петима човека да са се наговорили да вършат нередности, или само един да проявява – нека да го наречем така – неподходящо уикиадвокатстване, понеже някой се бил чувствал „компрометиран“ от нещо, което е писал сам за себе си, пък после решил, че трябва сега да напише друго.

За разлика от теб, намеци за твоите мотиви няма да правя. Това не е съществено в случая – съществено е да не се тълкува превратно смисълът на правилата в Уикипедия. У:БЖХ не е изключение.

Забележка

Това според мен са излишни подробности, но да се спори с мрежов администратор по домейни не е разумно. Домейнът на сайта, за който ти твърдиш, че бил съмнителен, най-вероятно е бил поддържан от М3 Къмюникейшънс Груп – във всеки случай техните сървъри за имена са го обслужвали. Ако много държиш да продължаваш с твърденията, че сайтът по някакъв начин не бил достоверен, боя се, че историята ще се раздуха в посока, която може би не би искал. Особено след историята с Уикиновини, вече има и български журналисти, които биха се заинтригували.

— Luchesar • Б/П 13:14, 9 октомври 2019 (UTC)

Сале, всъщност си мисля, че именно подканата от моя страна, малко след първото предупреждение на неговата беседа, накара потребителя да започне тази дискусия. Имам усещането, че ако не бях го предупредил, щеше да продължи да връща до евентуалната защита на страницата или до блокирането му (отбелязал съм го и в беседата му). И аз, подобно на Лъчезар, исках чуя някакви други мотиви освен „сайтът бил фейк и разпространявал неверна информация“. Утре същият мотив може да се използва за сегашния официален сайт на Манолова (добре, че не е цитиран в текста) или за друг сайт – понеже не се поддържа и е изтекъл, вече е фалшив и цели да злепоставя. А всъщност май се оказа, че не толкова сайтът (и неговият архив) е проблемен. По-скоро текстът към част от цитиранията беше проблемен. Аз също съм виновен, защото не коригирах информацията, за да отговаря на тази от източника – позамислих се покрай първия раздел в беседата. Тук искам да благодаря на Лъчезар, че отново поправи моя грешка. :) --Ted Masters (беседа) 14:41, 9 октомври 2019 (UTC)

Вината – ако въобще е нужно да я търсим (според мен не е) – е поне толкова и на тези, които не са формулирали проблемите правилно: не „абе къв е тоя несъществуващ компрометиращ сайт – веднага да се махне!“, а „колеги, източникът не е цитиран правилно“ и едва след това, евентуално, „нека да обсъдим дали този източник въобще е подходящ за твърденията“. И аз може би нямаше да забележа проблема с цитирането, ако не бях виждал по-рано Special:Diff/8787350.
— Luchesar • Б/П 16:19, 9 октомври 2019 (UTC)

Висшата комсомолска школа

Ноемврийските редакции на статията за Манолова донесоха нови дискусионни промени, и отново без надежден източник. Ползването на червен цвят прилича на политическа декларация. В следния текст по-долу препратката [5] е неадекватна и предлагам съответният текст да се върне в предното си състояние (до намиране на валидна препратка, разбира се).

През 1983 – 1988 година завършва история във Висшата комсомолска школа в Москва.

След завръщането си в България работи за кратко в апарата на Димитровския комунистически младежки съюз в Кюстендил (1989 – 1990).

Lubomir.gavrilov (беседа) 00:25, 3 декември 2019 (UTC)

Автобиографията е достатъчно благонадежден източник, учудвам се, че го оспорвате. --Спас Колев (беседа) 16:17, 10 декември 2019 (UTC)

Съжалявам, ако съм се изразил неправилно. Автобиографията е надежден източник за информация, само че там не се споменава нищо за Висшата комсомолска школа и още по-малко има причина да се подчертава тази непроверена информация с червено. Същата бележка се отнася за работата и в "апарата на ДКМС" - нищо подобно не пише в биографията, която цитираме, там се споменава БДМ която е организация създадена на мястото на ДКМС. Това е и правимната формулировка. Нека се придържаме към неутрален тон.

Lubomir.gavrilov (беседа) 23:16, 15 декември 2019 (UTC)

Послъгва малко в автобиографията си, но не е редно да препредаваме анахронизми - БДМ не съществува през 1989, ИМ не съществува през 1988. --Спас Колев (беседа) 09:35, 22 декември 2019 (UTC)

склоняване към проституция

В долния текст по неразбираеми за мен причини склоняване към проституция е в червено. Като че ли автора желае да ни убеди, че Манолова е променила закона по неморален начин. Както знаем, всеки закон първо се обсъжда, понякога в няколко комисии, внася се на първо и второ гласуване в Народното събрание. Вменяването на въображаеми дефекти на закона като вина на този или онзи депутат, изглежда доста произволно. Предлагам този текст просто да се премахне. Впрочем, парламентарната дейност на Манолова е добре документирана в статията на друго място.

цитат: През 2006 година Манолова е сред вносителите на изменение в Наказателния кодекс, станало известно като Поправка „Ванко 1“, с което се намаляват наказанията за някои случаи на склоняване към проституция. Изменението, което довежда до драстично намаляване на присъдите на известни затворници, като Ванко 1 и Кондьо, е критикувано както от опозицията и медиите, така и от председателя на Народното събрание от БСП Георги Пирински, според когото то представлява „едно много сериозно петно върху работата на парламента за цялата година“.

Lubomir.gavrilov (беседа) 00:39, 3 декември 2019 (UTC)

Заблуждавате се силно, вижте Уикипедия:Препратки. Червените препратки сочат към несъществуващи статии, сините - към вече създадени. --Спас Колев (беседа) 16:19, 10 декември 2019 (UTC)

Вижте, аз не оспорвам фактите че внесен такъв проекто-закон и сред вносителите е била Манолова, а това че вие ги интерпретирате по начин, който не е неутрален? Да оставим политическите пристрастия настрана, моля.

Lubomir.gavrilov (беседа) 23:32, 15 декември 2019 (UTC)

Намеса на PSS 9

fwiw, m:Special:Permalink/25956645#PSS 9 block appeal 20231213153905.
— Luchesar • Б/П 16:19, 13 декември 2023 (UTC)