Беседа:Кръсте Мисирков
Цитати
[редактиране на кода]По отношение на цитата от "За македонцките работи": "Ние говорим български език и ние вярваме, че да сме българи е нашата сила; Бъдещето на Македония е в духовния съюз на българите от Македония; Македонските славяни считат себе си за българи; Голяма част от населението се определя като българи; Всички говореха, че македонците са българи" има ли възможност да се посочи страница в "За македонцките работи"? Мисля, че идеята на тази книга се предава малко неточно. Не можем да отричаме факта, че в нея К.М. се изявява като македонист и пропагандира македонизма. Дори и да признава, че дотогава македонците се били възприемани като българи. Това, което обаче следва да се уточни и подчертае, е че Мисирков се отказва впоследствие от тези си идеи и макар и да има още колебания, "бащата на македонската нация" в по-голямата си част от своето творчество и дейност е убеден българин.--Simin 17:54, 26 януари 2007 (UTC)
- Това е превод от английската уикипедия и няма начин да се посочи страница от "За македонцките работи". Статията ще придобие по-голяма неутралност, ако се напише раздел и за македонската гледна точка. Аз не съм експерт по тези въпроси, но ще се радвам, ако има някой, който да провери фактите.--Бърков 20:54, 26 януари 2007 (UTC)
Добре е, че има такава статия. Но относно цитата, просто не мога да го намеря в "За македонцките работи". Като знам насочеността на книгата, предполагам, че точно в нея този пасаж не съществува.--Simin 11:25, 27 януари 2007 (UTC)
- Всъщност има изненадващи неща в тази книга - например, Мисирков пише, че Илинденско-Преображенското въстание е българска работа, а ВМОРО - българска организация. Изглежда, че в Македония се представя доста едностранчиво цялата книга и някои неща се премълчават. По тази причина мисля, че е добре да има статия за книгата. Написах една чернова и ще се радвам да чуя коментари. Статията е тук: За_македонцките_работи Tropcho 20:26, 29 януари 2012 (UTC)
- Не съм чел "За македонцките работи", но ти за всички цитати ли говориш или само за определени?--Бърков 11:40, 27 януари 2007 (UTC)
- Само за този, който посочих горе: Ние говорим български език и ние вярваме..."--Simin 11:46, 27 януари 2007 (UTC)
- Krste Misirkov wrote in "On Macedonian Matters": "...We speak Bulgarian language and we believed with Bulgarians is our strong power...The future of Macedonia is spiritual union of the Bulgarians in Macedonia... The Macedonian Slavs are called Bulgarians...The biggest part of the population are called Bulgarians... All spoke that Macedonians are Bulgarians..." Това пише в английската версия. Така съм го превел. Не знам дали наистина са написани в "За македонцките работи". --Бърков 13:18, 27 януари 2007 (UTC)
- Само за този, който посочих горе: Ние говорим български език и ние вярваме..."--Simin 11:46, 27 януари 2007 (UTC)
- Ето тук е "За македонцките работи" и онлайн, където също търсих. Взможно е този цитат да е от някъде другаде, но не мисля, че е от "За македонцките работи". Струва ми се, че поне докато се намери точния източник, цитатът трябва да бъде изтрит от българската и от английската статия.--Simin 18:18, 27 януари 2007 (UTC)
- Тука го има целиот оригинален текст. Видете. --MacedonianBoy 10:44, 22 януари 2009 (UTC)
А този цитат от раздел "Биография" - "няма българин, който да не се интересува от съдбата на Македония, която и днес още гние под ярема на тирана, образуват един кръжок, чиято главна цел ще бъде същата, която се предвижда в устава на македоно-одринската организация от 1900 година", ако знеш от къде е, мисля, че също е добре да се посочи източник. Ако не, ще се опитам да го намеря. (Може би у Георги Трайков "Кръсте Мисирков - една объркана личност, С. 1998).--Simin 11:51, 27 януари 2007 (UTC)
- Видях последния цитат при Иван Михайлов - ИСТИНСКИЯТ ОБРАЗ НА НЕУРАВНОВЕСЕНИЯ КР. МИСИРКОВ--Simin 11:59, 27 януари 2007 (UTC)
Не би ли следвало и в македонската статия да има абзац "Преобладаващ възглед в Република България"? Според мен подобни "проблемни" статии трябва да се правят заедно и с взаимно разбиране от двете страни. Ако то не е постигнато не виждам причина в българската версия да остане само "българският възглед" по въпроса! GOOR 23:23, 31 януари 2008 (UTC)
Кръста
[редактиране на кода]На сръбски си е сричкотворно р, което, ако ще се предава на български требва да се подведе по правилата за ръ, ър, които в случая дават Кръста - точно както го е предал и Михайлов. Винаги -ър е не в сръбски, а в българските западни диалекти (собственото му произношение е Кърсте). -- Мико (беседа) 13:36, 17 октомври 2020 (UTC)
- Никой не ти говори за гòвори (само в част от западните има само -ър, а в някои от тях има само -ръ, но това е друга тема). В този случай трябва името да бъде предавано изрично както е в дадения език, а не съгласно разни български особености - тук правилото за подвижната сричка -ър/-ръ няма как да важи. Този крив подход е и причината в У:Бг да има идиотщини като "Пекянец", при положение, че личност с такава фамилия не съществува. Да повторя, до сърбохърватското/словенското/чехословашкото произношение на сонорното р научнодоказано е най-близко нашето -ър. Оттук насетне каквито и доводи да даваш няма да са издържани. Твърдо оставам за ър като най-правдиво предаване на на сричкотворното р. Ентусиастъ (беседа) 19:38, 17 октомври 2020 (UTC)
- При предаване от сръбскш важат правилата за ър и ръ. Отворете правописния речник.-- Мико (беседа) 05:11, 18 октомври 2020 (UTC)
Кръстьо Мисирков за Стефан Душан
[редактиране на кода]Българският публицист Кръстьо Мисирков намира Стефан Душан повече за западнобългарски цар, отколкото за рашки (сръбски),[1] имайки предвид провежданата от него политика, а и деянията му, които разкриват неговите пробългарски настроения:
- бракът му със сестрата на Иван Александър, от който се ражда престолонаследникът Стефан Урош;
- прекрасните му отношения с Иван Александър и липсата на каквито и да е конфликти с Българското царство;
- стремежът му към териториално разширение на юг (аналогичен със Самуиловия) — включване в царството на византийски земи в Тесалия, Епир, Етолия и Акарнания (населени и с българи), достигащи до Ахея;
- игнорирането на сръбските земи и доскорошен център на държавата във вътрешната (толериране и уповаване на българското болярство от южните предели на царството, за сметка на старите рашки жупани) и външна (насоченост на юг [към български предели], за сметка на западната, т.е. към естествено сближение и обединение на сръбските земи) имперска политика;
- персоналното му недолюбване от сръбската и гръцка историография (независимо от политическия и културен възход и достижения на православната Душанова империя), изразяващо се в неканонизирането му за светец от Сръбската православна църква (единственото изключение за Неманичите), в съчетание с анатемосването му от Гръцката православна църква с формален повод – заради включване на Света гора към територията на Душановото царство;
- отношението към Стефан Дечански след Велбъждската битка, заради отказа на баща му да приеме предложението на българското болярство за обединение на двете държави под един скиптър (обосноваван и с наследственото право на първия му братовчед – Иван Стефан [→син на Анна Неда, сестра на баща му Стефан Дечански и негова леля←] над търновския престол), като в обратния случай би се позволило, на него престолонаследника на Стефан Дечански, да наложи българската царска корона (което между другото и прави с българска подкрепа в 1346 г.);
Мисирков характеризира по следния начин Стефан Душан:
„ | Цар Душан е една твърде интересна личност в българската история, искам да кажа в историята на българския народ и в оная сръбско-българска държава на Немановци. Официално за Византия, Унгария, Венеция, Дубровник, Източното българско царство, той е сръбски отначало крал, а сетне цар! Но фактически той е повече български, сиреч западно-български цар, отколкото сръбски крал. Поне такова е впечатлението от неговата политическа и културна дейност за сръбските му съвременници-властели и особено за духовенството на Пекската патриаршия. Съвременниците му сърби и следующите поколения на сръбската духовна и светска интелигенция са запазили едно явно осъждане на всичката му политическа и културна дейност, която се схваща от тях като измена на националната сръбска кауза за обединение на сръбските земи, за постигане на един империалистически блен от временен характер. Всички правдини и предимства, които получи местната българо-македонска аристокрация от Душановата империя, както и пренасянето на държавния център на етнически българска територия в град Скопие, който е бил след 1018 година резиденция на византийския управител на покорена тогава целокупна България, е увреждало националното чувство на съвременните на Душана патриоти, и е дало подтик след смъртта му те да се отметнат от оная създадена от Душана „сръбска“ империя, в която македонските българи играеха ръководяща роля. | “ |
- ↑ Мисирков, Кръстьо. Бележки по южно-славянска филология и история (Към въпроса за пограничната линия между българския и сръбско-хърватски езици и народи), Одеса, 30.XII.1909 г. Българска сбирка, 1910, 1911.
- ↑ Мисирков, Кръстьо. Сърбите и Душановата империя, София. вестник Мир, XXV, бр. 5850, 8 март 1919.