Бернина (масив)

Вижте пояснителната страница за други значения на Бернина.

---

Бернина
46.38, 9.91 Местоположение в Граубюнден
Най-висок връх	Бернина (връх)
Бернина (масив) в Общомедия

Хребетът Бернина, гледан от долината на ледника Мортерач.

Бернина като част от Алпите

Планинският масив Бернина (Bernina) е най-високата част на Ретийските Алпи и на Източните Алпи изобщо. Увенчан е от връх Бернина (4049 м). Това е единственият четирихилядник на изток от Рейн. Намира се на границата между Швейцария и Италия и на вододела между водосборните басейни на Дунав и По.

Описание

Масивът се разполага между две големи долини: на юг прочутата Валтелина, където тече река Ада, а на север – Енгадин, където тече река Ин. Стратегически проходи го свързват с другите части на Ретийските Алпи – на запад Малоя и Мурета водят до хребета Албула и югозападния масив Брегалия, а на изток е проходът Бернина. Оттам хребетът продължава в посока на втория по височина ретийски масив – Ортлер.

Тази част на Алпите е плътно покрита с ледници, някои от които – доста големи. Представлява хребет в посока от запад на изток, който след това завива на юг и се снижава. Дължината му е 33 км. Освен първенецът Бернина, се открояват няколко по-високи точки. От запад на изток това са Глушайнт, Росег, Арджиент, Дзупо, Палю. Най-висок връх от южното рамо е Скалино.

Масивът се състои от скали образувани през епохите Перм и Карбон – най-вече гранити, диорити и сианити.

През масива преминава една от най-известните алпийски железопътни линии. Носи същото име Бернина и свързва курорта Сент Мориц в Швейцария с град Тирано в Италия. Минава през прохода Бернина на височина 2253 м, което я прави третата най-висока линия в Швейцария.

Масивът с посочени главните върхове (северна страна).

Най-високите върхове: Палю (на задан план, вляво), Бернина (в центъра), Шершен (до него, вдясно), Розег (най на дясно)

Върхове

Десетте най-високи върхове в масива са:

Връх	Височина (м)
Бернина	4 049
Дзупо	3 995
Бианко	3 995
Шершен	3 971
Арджиент	3 945
Розег	3 937
Белависта	3 922
Палю	3 905
Краст Агуца	3 869
Мортерач	3 751

Ледника Розег през 1890 г.

Ледници

Запазени са седем ледника, от които повечето и по-големите са от северната страна, но има и от юг. От север се спускат до ниските части на долините, а от юг свършват скоро под хребета. Свързани са помежду си в най-високите части. Най-дълги са Мортерач (7 км), Розег (4 км), Чиевра. Всички са в процесна оттегляне, започнал още в началото на ХХ в. Мортерач например се е „скъсил“ с два километра за последните 120 г.