Белимбегово
- Вижте пояснителната страница за други значения на Илинден.
Белимбегово Илинден | |
— село — | |
Поглед на дял от Белимбегово край гарата | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Белимбегово |
Географска област | Скопско поле |
Надм. височина | 245 m |
Население | 4931 души (2002) |
Пощенски код | 1041 |
МПС код | SK |
Белимбегово в Общомедия |
Белимбегово (на македонска литературна норма: Илинден) е село в Северна Македония, център на едноименната община Белимбегово.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в източната част на Скопската котловина на няколко километра източно от столицата Скопие, южно от магистралата Скопие - Куманово.
История
[редактиране | редактиране на кода]В края на ХІХ век Белимбегово е българско село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов (в „Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Белимъ Бегово живеят 180 българи християни.[1]
В началото на ХХ век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев (в „La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бимимбегово има 160 българи екзархисти.[2]
През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците.[3] При избухването на Балканската война човек от Белимбегово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Белимбег (Belimbeg) като село с неясен етнически състав.[5]
В 1951 година селото е преименувано на Илинден.
Според преброяването от 2002 година Белимбегово има 4931 жители.[6]
Националност | Всичко |
македонци | 4285 |
албанци | 340 |
турци | 2 |
роми | 31 |
власи | 1 |
сърби | 176 |
бошняци | 0 |
други | 96 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Белимбегово
- Георги Десподов, български революционер от ВМОРО, четник на Александър Георгиев[7]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 206.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 114-115. (на френски)
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 28, 7 ноември 1910, стр. 4
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
- ↑ Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 октомври 2007
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.13
|