Направо към съдържанието

Беатрис Шеридан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Беатрис Шеридан
Beatriz Sheridan
мексиканска актриса и режисьор
Родена
Елисабет Ан Шеридан Скарбро
Починала
30 април 2006 г. (71 г.)
Религиякатолицизъм
Националност Мексико
Учила вМисурийски университет
Актьорска кариера
Активностот 1958 г.
НаградиАриел за най-добра актриса в поддържаща роля:
1981 – Мистерия
Ариел за най-добра актриса:
1983 – Confidencias
Режисура
Активностот 1985 г.
Значими филмиДивата Роза, Мария Мерседес, Маримар, Мария от квартала, Есмералда, Узурпаторката, Росалинда
НаградиACE за най-добър режисьор:
1993 – Мария Мерседес
ACE за най-добър режисьор:
1995 – Маримар
Уебсайт
Беатрис Шеридан в Общомедия

Елисабет Ан Шеридан Скарбро (на испански: Elizabeth Ann Sheridan Scarbrough), по-известна като Беатрис Шеридан (на испански: Beatriz Sheridan), е водеща мексиканска актриса и режисьор, пионерка в мексиканските теленовели и голяма фигура в мексиканския театър от 20 век. Учителка на драматични техники и режисьор на най-популярните мексикански теленовели, Беатрис Шеридан е първата жена режисьор в редиците на мексиканската компания Телевиса.[1]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот

[редактиране | редактиране на кода]

Елисабет Ан Шеридан Скарбро е родена на 25 юни 1934 г. в град Мексико в семейството на англичанка и мексиканец, които имат още 8 деца. Беатрис Шеридан учи философия и литература в Университета в Мисури, САЩ. След това се връща в родния град, където започва да учи в Мексиканския колеж. Тя е отлична курсистка на известния преподавател от японски произход Секи Сано, на когото става асистент в някои театрални постановки.[2]

Театър

[редактиране | редактиране на кода]

От 1959 г., в продължение на 4 години, Шеридан участва като главна актриса в мексиканския театър. Работила е с Алехандро Ходоровски по монтажите на La lección, Penélope, La sonata de los espectros, Fando y Lis, La ópera del orden и други. От 1963 г. участва в различни мексикански класически постановки, сред които Las troyanas (1963), режисирана от Хосе Соле Нахера, La moza de cántaro (1964), режисирана от Хосе Луис Ибаниес, Los secuestrados de Altona (1965), режисирана от Рафаел Лопес Миарнау, Extraño interludio, от Хавиер Рохас, Doce y una trece, от Хуан Хосе Гурола, Mudarse por mejorarse (1966), от Хосе Луис Ибаниес, Diálogo entre el amor y un viejo (1966), също от Ибаниес, Por Lucrecia, от Ектор Гомес, La noche de los asesinos (1967), от Хуан Хосе Гурола, Un tranvía llamado deseo (1968), от Димитро Сарас и Ah, los días felices (1977) от Маниел Монторо.[3] През 1980 г. реализира това, което вероятно е най-запомнящото се представление в театъра – Las amargas lágrimas de Petra von Kant от Райнер Вернер Фасбиндер и режисирана от Нанси Карденас. За това впечатлявящо представление поетесата Пита Амор пише за Беатрис Шеридан есе, озаглавено Горчивите сълзи на Беатрис Шеридан.[3]

Беатрис Шеридан е сред актьорите, които често са канени на премиерите на литературни творби, които да четат пред публика. За четенето на своите стихове Октавио Пас държи на присъствието на Беатрис Шеридан.[2]

През 1981 г., заради внушителните интерпретации на Беатрис Шеридан на сцената, мексиканската писателка и поетеса Пита Амор пише есе за нея, озаглавено Горчивите сълзи на Беатрис Шеридан (на испански: Las amargas lágrimas de Beatriz Sheridan).[4]

Кино

[редактиране | редактиране на кода]

Беатрис дебютира в киното през 1963 г. във филмовата версия на Las troyanas („Троянки“) от Еврипид, режисирана от Серхио Вехар. През 1965 г. участва във филма Тахимара с Пилар Пелисер и Клаудио Обрегон, режисиран от Хуан Хосе Гурола. През 1967 г. взема участие във филма Педро Парамо, режисиран от Карлос Вело. През 1969 г. е част от актьорския състав на Los recuerdos del porvenir, режисиран от Артуро Рипщейн. През 1980 г. участва във филма Мистерия, където си партнира с Елена Рохо, Хуан Ферара и Виктор Хунко. За участието си печели награда Ариел на Мексиканската филмова академия в категория „Най-добра актриса в поддържаща роля“.[5] Вероятно, най-запомнящият филм, в които участва, е Confidencias (1983), режисиран от Хайме Умберто Ермосийо, базиран на романа Pétalos perennes от Луис Сапата. За това участие Беатрис Шеридан печели награди Ариел в категория „Най-добра актриса“.[6]

Последният игрален филм, в който участва, е Gaby, una Historia verdadera (1987), режисиран от Луис Мандоки.

Телевизия

[редактиране | редактиране на кода]

Беатрис Шеридан е пионерка в мексиканските теленовели. Участва в Забранена пътека, първата мелодрама, произведена в Мексико. От тогава участва в множество телевизионни продукции, сред които Конституцията (1970), Отмъщението (1977), Габриел и Габриела (1982) и други. Специално внимание заслужават участията ѝ в теленовелите Да живееш по малко (1985), Алондра (1995), Истинска любов (2003) и други.

Последната теленовела, в която участва, е Срещу вълните на живота (2005), където прави забележителна игра заедно с актрисата Асела Робинсън.

Режисьор

[редактиране | редактиране на кода]

През последните две десетилетия от живота си, Беатрис Шеридан се изявява като режисьор на множество мексикански мелодрами, популярни в целия свят. Тя е създателка на уникална техника в телевизията, която оставя следа в голям брой мексикански актьори. Първата ѝ възможност като режисьор е дадена от известния чилийски продуцент Валентин Пимстейн в теленовелата Да живееш по малко, в която изпълнява главната отрицателна роля, а във втората част е и режисьор. Първият ѝ проект като режисьор е на теленовелата Опърничавата (1987), продуцирана от Хулиса. Вероятно, най-запомнящите се проекти, които режисира, са Дивата Роза (1987), прочутата мексиканска телевизионна трилогия, известна като Трилогия за Мария, включваща теленовелите Мария Мерседес (1992), Маримар (1994) и Мария от квартала (1995), Узурпаторката (1998) и Росалинда (1999). Тези теленовели имат огромен международен успех.

Кончина

[редактиране | редактиране на кода]

Беатрис Шеридан умира от сърдечен удар на 30 април 2006 г. в 4 часа сутрина в апартамента си в колония Сан Мигел в Чапултепек в столицата Мексико на 71-годишна възраст. Пепелта ѝ е разпръсната в Карибско море, около плажовете на остров Косумел и Кинтана Ро, където актрисата е имала къща.

Името на тази изключителна дама е изписано със златни букви в историята на киното, телевизията и театъра.

Филмография

[редактиране | редактиране на кода]

Актриса

[редактиране | редактиране на кода]
Кино
  • Gaby, una Historia verdadera (1987) – Майката на Фернандо
  • Historia de una mujer escandalosa (1984)
  • Confidencias (1982)
  • Мистерия (1980) – Гладис
  • Cananea (1978) – Присила Джонсън
  • La dama del Alba (1975) – Перегрина
  • Victoria (1972)
  • La generala (1971) – Жената в театъра
  • Лъжата (1970) – Адела де Ботел
  • Narda o el verano (1970) – Нарда (глас)
  • Lectura en silencio (1970)
  • Los recuerdos del porvenir (1969) – Луиса
  • La otra ciudad (1967)
  • Педро Парамо (1967) – Едувихес Диада
  • Тахимара (1965) – Клара
  • Las troyanas (1963) – Касандра
Телевизия

Режисьор

[редактиране | редактиране на кода]

Награди и номинации

[редактиране | редактиране на кода]
Награди Ариел
Година Категория Филм Резултат
1983 Най-добра актриса Confidencias Печели
1981 Най-добра актриса в поддържаща роля Мистерия Печели
Награди TVyNovelas
Година Категория Теленовела Резултат
1986 Най-добра актриса в отрицателна роля Да живееш по малко Номинирана
Награди ACE
Година Категория Теленовела Резултат
1995 Най-добър режисьор[7] Маримар Печели
1993 Най-добър режисьор Мария Мерседес Печели
Награди Califa de Oro
Година[8] Категория Теленовела Резултат
2003 Най-добра първа актриса Истинска любов Печели
Златни награди TV Adicto
Година Категория Теленовела Резултат
2004 Най-добра актриса в отрицателна роля Истинска любов Печели

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Telenovelas icónicas que fueron dirigidas o producidas por mujeres y seguro no sabías
  2. ↑ а б Proceso.com „Beatriz Sheridan: sacerdotisa del teatro“ // Архивиран от оригинала на 2018-06-12. Посетен на 2017-10-06.
  3. ↑ а б El Universal: Homenaje a Pita Amor
  4. ↑ Las amargas lágrimas de Beatriz Sheridan
  5. ↑ FilmAffinity: premios Ariel 1981
  6. ↑ FilmAffinity: Premios Ariel de 1983
  7. ↑ Eltiempo Entrega de premios ACE en 1995
  8. ↑ Arrasa 'Amor Real' con premios // 9 de abril de 2007. Архивиран от оригинала на 2003-11-19. Посетен на 29 de octubre de 2011.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Beatriz Sheridan в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Беатрис_Шеридан&oldid=12317220“.