Бановка (Одеска област)
Тази статия е за селото в Одеска област. За селото в Запорожка област вижте Бановка (Запорожка област).
| Бановка Баннівка | |
| — село — | |
  | |
 Изглед към селото през 2014 г. | |
  Бановка  Бановка | |
| Страна |  Украйна |
|---|---|
| Област | Одеска област |
| Район | Болградски |
| Надм. височина | 23 m |
| Население | 1211 души (2001) |
| Основаване | 1821 |
| Пощенски код | +380 4846 |
| Телефонен код | 68750 |
| МПС код | BH, НН / 16 |
| Часова зона | EET (UTC+2; Лятно часово време – UTC+3) |
| Бановка в Общомедия | |
Бановка, по-рядко Банова (на украински: Баннівка, на руски: Банновка, на румънски: Băneasa) е село в Болградски район, Одеска област, Украйна. Землището му заема площ от 1.56 км2. Кмет на селото е бесарабският българин Виктор Генчев.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в историко–географската област Буджак, в южната част на Бесарабия. То е разположено на 29 км източно от град Болград.
История
[редактиране | редактиране на кода]Бановка е основана в 1821 година от българи, преселили се от Измаил.[1] Според някои източници от българските земи преселниците произхождат от село Чоба.[2] През 1835 година в Бановка са регистрирани 84 семейства с 510 жители (260 мъже и 250 жени). 12 от семействата (57 души) са нови преселници, установили се в селото след Руско-турската война от 1828 – 1829 г. В 1839 година в селото е изградена църквата „Света Троица“.[3]
Съгласно Парижкия мирен договор от 1856 г. Бановка попада в Княжество Молдова, а впоследствие – в новообразуваната Румъния. През 1858 година молдовските власти разрешават да се открие в селото начално българско училище,[4] в което за известно време учителства книжовникът Богдан Манчев от Свищов. През 1861 – 1862 година жители на Бановка се включват в преселническото движение на бесарабските българи от Румъния в Русия и основават едноименно село в Таврия,[5] както и село Марина.[6][7]
На 15 септември 1863 г., в Бановка е роден големият български военачалник, блестящ кавалерийски командир и освободител на цяла Добруджа, генерал-лейтенант Иван Колев.
През 1878 година Бановка отново е включена в състава на Руската империя. В началото на ХХ век селото има 150 къщи, 980 жители, притежаващи 3779 десетини земя.[8]
През 1918 – 1940 и 1941 – 1944 година Бановка отново е в границите на Румъния. Според данните от преброяването от 1930 година жителите на Бъняса са 1.507 души, от които 1231 българи (81,69%), 175 руснаци (11,61%), 94 румънци (6,24%), 6 гагаузи и 1 поляк.[9]
От края на юни 1940 до юни 1941 година селото е в състава на Съветския съюз. През март 1941 година 58 семейства създават колхоз.[10]
От 1944 до 1991 година Бановка отново е част от СССР, а от 1991 година – от независима Украйна.
Население
[редактиране | редактиране на кода]Населението на селото възлиза на 1211 души. Гъстотата е 776,28 души/км2. По-голяма част от жителите са бесарабски българи.
Численост на населението според преброяванията през годините:
- 1835 – 510 души
- 1852 – 766 души[11]
- 1930 – 1507 души
- 2001 – 1211 души
Езици
[редактиране | редактиране на кода]Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.:[12]
| Роден език | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 1211 | 100,00 |
| Български | 1082 | 89,34 |
| Руски | 62 | 5,11 |
| Украински | 48 | 3,96 |
| Молдовски | 12 | 0,99 |
| Гагаузки | 4 | 0,33 |
| Немски | 1 | 0,08 |
| Други | 2 | 0,16 |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]Личности, родени в селото:
- Иван Колев (1861 – 1917) – български военен деец, герой от Първата световна война
- Иван Стоянов (1935 – 2016) – български филолог
- Марин Пундев – български просветен деец и революционер, член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 15.
- ↑ „Българи в Украйна – Одеска област, Болград, Измаил“ // bulgarnation.com. Посетен на 15 април 2018.
- ↑ Duminica, Ivan. Coloniile bulgarilor în Basarabia (1774 – 1856). Chișinău: Lexon-Prim, 2017. p. 265, 275..
- ↑ Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век, София 1982, с. 22 – 23, 216.
- ↑ Греков, Михаил. Как ние освобождавахме България, София 1990, с. 242, 245, 265, 270.
- ↑ Червенков, Николай и Иван Грек. Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще, София 1993, с. 34.
- ↑ Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751 – 1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 136.
- ↑ Державин, Н. С., Болгарскиія колониіи въ Россіи, Сборникъ за народни умотворения и народописъ, книга XXIX, София 1914, с. 27.
- ↑ Rezultatele recensământului din 1930 în judeţul Ismail, р.1., архив на оригинала от 5 март 2014, https://web.archive.org/web/20140305182238/http://dediserver.eu/hosting/ethnodoc/data/MO_Ismail_1930.pdf, посетен на 15 май 2010
- ↑ „Банновка“ в: „История городов и сел Украинской ССР“, Том „Одесская область“, стр. 383.
- ↑ Новаков, Савелий З. Социально-экономическое развитие болгарских и гагаузких сел Южной Бессарабии (1857 – 1918), Chişinău 2004, с. 434.
- ↑ „Linguistic composition, Odeska oblast: 2001 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 април 2018. (на украински)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно село Бановка, Одеска област- Топографска карта на село Бановка във vlasenko.net
| ||||||||||
