Направо към съдържанието

Чоба

Чоба
България
42.3145° с. ш. 25.0919° и. д.
Чоба
Област Пловдив
42.3145° с. ш. 25.0919° и. д.
Чоба
Общи данни
Население818 души[1] (15 март 2024 г.)
22,1 души/km²
Землище37,051 km²
Надм. височина215 m
Пощ. код4161
Тел. код031998
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ81975
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Брезово
Калин Калапанков
(БСП – Обединена левица; 2023)
Кметство
   кмет
Йордан Михайлов
Чоба в Общомедия

Чоба е село в Южна България. То се намира в община Брезово, област Пловдив.

За пръв път името на селото се споменава в джелепкешанския регистър от 1576 г., където за него е записано дословно следното: „Каза Филибе, нахия Караджа даг. ...Село Чока обалъ/Чоба/. Ферхад, син на Абдуллах, нов – 30; Яхши, циганин, нов – 30[2].

В периода XVI-XVII в. е било с напълно мюсюлманско население. Предишното име е било Турска Чоба.

Името на селото се споменава още и в съкратен (иджмал) регистър на извънредния данък „авариз“ за Пловдивско от 1622 г., като въпросният документ се съхранява в Генералния държавен архив на Република Турция в Истанбул, под сигнатура BOA MAD 3398, s. 4 – 15 (с описите на общо 222 пловдивски села от петте нахии на казата Филибе, които са следните: Конуш, Караджа даг, Гьопса, Рупчос и Коюн тепеси. В този данъчен регистър по същество за пръв път се споменава за съществуването на нахията Рупчос. Вероятно тя е била създадена непосредствено преди съставянето на разглеждания от нас документ, който не е публикуван и обнародван на български език, б.а. – Л.В.) В този регистър за Чоба е записано дословно следното:

Фактически обаче реалният брой на къщите в селото е всъщност 11, но 1 от тях е била оглавявана от неженен младеж, и според османския данъчен закон се е брояла за половина къща, като обитателите ѝ плащали само половината от годишния дължим данък към султанската хазна, докато всички останали 10 къщи плащали цялата дължима сума за наличните събираеми суми данъци.

В последните години се увеличи много числеността на ромското население.

  • Традиционен събор на 11 август всяка година.
  1. www.grao.bg
  2. Извори за българската история, том 16, Сф, БАН, 1974 г., стр. 55
  • Посочените по-горе османски документи са от личния архив на историка Любомир Василев от село Кочево, Пловдивско.
  • Istanbul – Arsiv Genel Mudurlugu Malyieden Mudevver Defterler – BOA MAD 3398, s. 4 – 15.