Ахъркьой
Тази статия е за село Ахъркьой (Одринско). За село Ахъркьой (Визенско) вижте Ахъркьой (вилает Родосто).
| Ахъркьой Ahırköy | |
| — село — | |
  Ахъркьой  Ахъркьой | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Одрин |
| Надм. височина | 76 m |
| Население | 206 души (2000) |
Ахъркьой (на турски: Ahırköy или Ahı köy) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира северозападно от Одрин близо до границата с България.
История
[редактиране | редактиране на кода]В 19 век Ахъркьой е българско село в Одринска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Ахър (Ahâr) е село в Нахия Юскюдар на Одринска каза с 40 домакинства и 185 жители българи.[1]
До 1912 година жителите на Ахъркьой обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 38 екзархийски български семейства или 174 души.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ахъркьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]
Българското население на Ахъркьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Ахъркьой
Янко Тодоров (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[5]
- Починали в Ахъркьой
- Георги Генчев Кьорчев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Балканската война на 21 ноември 1912 година[6]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 18-19.
- ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 101-102.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716 и 827.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 37